Лу Фериньо е роден на 9 ноември 1952 г. в Бруклин, Ню Йорк. Започва да се занимава с бодибилдинг в юношеските си години, за да вдъхва респект у връстниците си. Когато е на 2 години, Лу загубва около 80 процента от слуха си поради сериозно заболяване и като дете страда от това, понеже е отбягван поради слабия си слух. Отново поради това, че не чува добре, той не може да усвои добре произношението на някои думи и като дете не говори добре. Той твърди, че бодибилдингът му помага да се справи с тези проблеми и отново да стане обект на внимание.
Още от малък Лу си представя истинският мъж като герой, притежаващ невероятна сила и размери. Мечтата му като дете е да стане полицай – също като баща си. Но баща му постоянно критикува Лу за неговите „прищевки“ и дори му заявява, че от него няма да излезе нищо. „Можеш да станеш само таксиметров шофьор – нищо повече няма да излезе от теб“ – повтаря той на сина си. Така допълнително разрушава самочувствието му. Отношенията с баща му през детските и юношеските години не са добри. Поради своите недостатъци (лош говор и слух) Лу е депресиран. Утехата, която намира, е в бодибилдинга. Няколко години по-късно Лу развива внушителна физика, с която дори и днес малко състезатели могат да се похвалят, въпреки широката употреба на химически препарати.
Първите тренировки на Лу напомнят „класическите“ тренировки на старите културисти: той тренира в тъмно мазе в Бруклин, разполагайки с оскъдно оборудване. Практиката обаче показва, че така се правят най-хубави мускули. Лу също не е изключение от правилото. Тренировките при него дават удивителни резултати, които самият той не очаква. След няколко месеца тренировки Лу може да прави 8 повторения бицепсово сгъване с 50-килограмова щанга. Самият той е удивен от този резултат и повиква баща си, за да му демонстрира своята сила. Лу предполага, че така може да спечели неговата обич и презнание, от които така силно се нуждае. Той вдига пред погледа на баща си щангата 8 пъти, след
което я оставя на земята. „Забележително!“ – споделя баща му. Лу е горд. Той чувства, че представлява нещо. Но точно в момента на най-голямата му радост, баща му хваща същата щанга, прави с нея 17 повторения, оставя я на пода и излиза от стаята с ироничен смях. Лу е потресен. Идва му дори да се разплаче. За кой ли път баща му се отнася по подобен начин с него. Но той не се отчайва. Това отношение дори го стимулира допълнително и той започва да тренира ожесточено.
През следващите години Лу прави страхотен прогрес. Действително, той е надарен с добра генетика, с което можем да си обясним бързото развитие на неговата мускулатура. Успоредно с масата и силата му, нараства и неговото самочувствие. Междувременно интересът на Лу към културизма расте непрекъснато. През 1966 г. той присъства на турнира „Мистър Олимпия“ в Ню Йорк. Победител е Лари Скот. Невероятната атмосфера впечатлява Лу и оттогава у него се запалва силно желание за участие в културистичен турнир. И не след дълго той реализира замисленото. Първите два турнира, на които участва, са локални. На първият Лу е подготвен зле и се класира на незавидното 22-ро място. На второто състезание положението е малко по-добро. Там Лу е втори. Тези състезания се провеждат в края на 60-те години. А първата му сериозна изява е през 1971, когато той печели „Мистър Америка“ за младежи към WBBG. Тази победа му дава право на участие в състезанията на ИФББ. За тази федерация Лу се състезава 3 години – от 1973 до 1975. За това време той печели „Мистър Америка“ (при силна конкуренция), „Мистър Интернешънъл“ и „Мистър Вселена“. Със своето тегло от 125 килограма той е най-тежкият културист през 70-те години (Арнолд, който е на второ място по този показател, е 110 кг). Може би тези размери помагат на Лу да спечели турнирите „Мистър Америка“ и „Мистър Вселена“, но на „Мистър Олимпия“ не донасят очаквания успех. Там Лу не успява да пробие в челната тройка, може би защото му липсва достатъчно релеф. След 1975 г. Лу прекъсва състезателната си кариера за почти 20 години и започва филмова кариера.
Лу навлиза в киното, като получава роля във филма „Невероятния Хълк“. За това спомага и малкият син на режисьора, който харесва тялото на културиста и предлага на баща си да избере него за ролята. Предложението се приема и така започва филмовата кариера на Лу. Тя продължава и до днес – последният му филм е от 2000 г. Освен „Невероятният Хълк“, той се снима и в около 30 други филма, между които е и един филм за Херкулес (с едноименното название), „Клетката“ („Cage“) и „Кръщелникът“ – нова комедия от края на 90-те години. Първоначално Лу играе роли без говор поради проблемите си с говора и слуха. Но постепенно той отстранява напълно проблемите си и днес чува и говори напълно нормално.
След почти 20-годишно прекъсване, Лу Фериньо подновява за малко кариерата си на културист. Той се поддържа през цялото време, прави диети и е в много добра форма. Затова през 1992 и 1993 г. участва в „Мистър Олимпия“, а през 1994 взема участие в първото издание на турнира за ветерани „Мастърс Олимпия“. Класиран е втори, след Роби Робинсън, поради което е малко разочарован. Това е последното състезание на Лу. След него той прекъсва окончателно кариерата си на културист и се отдава на киното. Това той прави и до днес, но разбира се, продължава да тренира и да се поддържа, без значение, че вече не се състезава.
Лу провежда сравнително кратка, 8-годишна състезателна кариера. За това време той успява да спечели престижните турнири „Мистър Америка“, „Мистър Вселена“ (2 пъти) и „Мистър Интернешънъл“. Лу има и 4 участия на „Мистър Олимпия“, от които най-високото му постижение е класирането му на второ място в тежка категория през 1974. Тогава Арнолдпечели петата си поредна титла. След 1975 Лу спира състезателната си кариера и се насочва към света на киното. През 90-те години той решава да се завърне на сцената и участва 2 пъти на „Мистър Олимпия и веднъж на новосъздадения турнир за ветерани „Мастърс Олимпия“. Лу участва в първото издание на това състезание. Той се намира в много добра форма, тъй като през годините постоянно се е поддържал. И без това му е необходимо да бъде в добра форма, понеже филмовата му кариера го изисква. Готов е за титлата, но съдиите решават друго: победител е Роби Робинсън, а Лу е втори. Лу е леко разочарован. Няколко години по-късно той си признава, че наистина не му е било приятно, когато са го класирали след Роби. След това състезание Лу окончателно спира да се състезава. Ето пълната му състезателна кариера.
годинафедерациясъстезаниемясто1971WBBGAAUМистър Америка за младежиМистър Америка за младежи141972NABBA*Мистър Вселена(в категория „високи“)*21973IFBBIFBB*Мистър АмерикаМистър Вселена(в категория „високи“)1111974IFBB*IFBB*IFBB*Мистър Интернешънъл(в категория „високи“)Мистър Олимпия(в тежка категория)Мистър Вселена(в категория „Високи“)11*2111975IFBB*Мистър Олимпия(в тежка категория)*31992IFBBМистър Олимпия121993IFBBМистър Олимпия101994IFBBМастърс Олимпия2
Топ форма на Лу Фериньо:
височина: 196 смкилограми: 125кгТук е на 41 години, когато завършва на 12 място в състезанието „Мр. Олимпия“ :
