Река Марица е най-голямата река на Балканския п-ов. Тя има водосборна област до устието си 53 000 км2, а до държавната граница между НР България и Гърция — 21 084 км2. Марица е и най-пълноводната река в България. Древното й име е Хебър(Хеброс, Евър, Еврос). Водосборната й област до напускане на нашата територия се определя с координатите от 41° 45′ до 42° 45′ с.ш. и от 23° 35′ до 26° 20′ и.д. Р.Марица води началото си от Рила планина, от двете Маричини езера под в. Манчо. Координатите на извора са 42° 09’40“ с.ш. и 23° 36’00“ и.д. при кота 2378 м. До границата тя е дълга 321 км, като там координатите й са 41° 42’30“ с.ш. и 26° 21’40“ и.д. с кота 41 м.
Марица има към 100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо главната река, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях най-големите с водосборна област над 100 км2 са Ракитница — водосборна област 3293 км2 и дължина 145 км, Тополница — площ 1790 км2 и дължина 155 км, Въча — площ 1645 км2 и дължина 112 км, Стряма — площ 1395 км2 и дължина 110 км, Чепеларска — площ 1010 км2 и дължина 86 км. От останалите притоци 47 са с водосборни области под 100 км2, 46 между 100 и 500 км2 и само 6 реки с водосборни области между 500 и 1000 км2. Притоци на Марица са също и реките Тунджа и Арда, но тъй като те обхващат значителни площи и до границата текат като самостоятелни реки и се вливат в Марица на турска територия, то те се разглеждат като отделни поречия. Марица има среден наклон 7,3 ‰ и гъстота на речната мрежа 0,74 км/км2. Средният наклон на притоците на Марица до гр. Първомай се движи в границите между 5 ‰ (р. Потока) и 113 ‰ (р. Петварска, приток на Въча), като на 40 % от тях средният наклон е над 40 ‰. Изключение прави р. Азмака със среден наклон 1 ‰. За притоците в областта между гр. Първомай и границата средният наклон чувствително намалява и варира от 1,5 ‰ (р. Овчарица, приток на Ракитница) до 18,5 ‰ (р. Каламица), като 70% от тях имат среден наклон под 10 ‰. Тази голяма разлика в средните наклони се дължи на високопланинския характер на реките в горното течение на Марица и преобладаващо равнинния характер на притоците към средното и долното течение. Голямата разлика в средната надморска височина на водосборните области на отделните притоци към горното и долното течение на главната река дава своето отражение и върху гъстотата на речната мрежа. Така, ако се вземе същото сравнително деление, което е прието за характеристиката на средния наклон на водосборната област на Марица, то за горния участък 60% от притоците имат гъстота на речната мрежа над единица, като гъстотата варира между 0,40 км/км2 (р. Потока) и 2,4 км/км2 (р. Саръяр), а за долния участък този процент намалява на 8% и се движи между 0,3 км/км2 (р. Узунджовска) и 1,2 км/км2 (р. Колуфардере).
Още инфо за реката
svejo_url=’http://bgmount.blogspot.com/2009/02/blog-post_19.html’;
svejo_skin=’compact’;
svejo_theme=’green’;
