Звездата на поп-фолка Глория имала чудно красив глас. Когато запеела, всичко живо около нея занемявало в захлас – и хората, и животните, и растенията.
Тя по това приличала на Орфей.
Особено животните. Те я обичали най-много. Когато запеела, те ходели след нея като омагьосани. Нито се хранели, нито спели. Само пиели.
Самата Глория не била високомерна и затова обичала да отиде при животните в техните кочини и да им попее с медния си глас. Понякога животните изпадали в такъв дълбок унес, че чак изпочупвали масите и столовете.
Веднъж Глория пеела на едни говеда в Кошарите. Те я гледали с тъжните си пияни очи и тихо мучели.
Внезапно отвън нахлули едни непознати говеда и започнали да блъскат жестоко с тъпите си глави говедата на Глория. Чували се само стонове и глухо ръмжене. Кръв се леела по уплашените муцуни.
Тогава Глория извисила глас и се провикнала по микрофона. Всички говеда – и нападатели, и нападнати – навели глави и се заслушали. Всички се успокоили и тихо допрели дебелите си вратове – чудният глас ги умиротворил. Някои заплакали.
Когато Глория свършила песента, говедата тихо и благоговейно я вдигнали на ръце и я качили в нейния златен „Мерцедес“. Тя потеглила – величествена като царица на животните, а те потеглили след нея в тиха върволица със своите сребърни БМВ-та. Глория се показала през люка на колата и запяла химн на любовта.
Говедата и припявали с алармите на колите си и с джиесемите си. Всички плачели. Всички се обичали. Било красиво. Ето такава е великата сила на музиката.
