Осигурителни социални рискове — същност, характерни особености и видове. Изравняване (разпределение) на осигурителните рискове. Осигури- телен случай
Рискът най-често се употребява като синоним на опасност. В основата на тези опасности е нетрудоспособността, която на свой ред води до наямаляване или лишаване на индивида от доходи. Неговото настъпване предполага негативни последици. Те се изразяват в невъзможност за полагане на личен труд от осигуреното лице. Тази невъзможност може да се дължи на: а) увреждане на здравословното състояние (временна или трайна нерабо- тоспособност); б) естествено биологично износване на човешкия организъм, което води до трайна неработоспособност (старост); в) полагане на грижи за нетрудоспособен член на семейството на осигуре- ното лице; г) невъзможност за встъпване в трудови правоотношения поради липса на свободни работни места — безработица; д) загуба или намаляване средствата за издръжка — при смърт като неб- лагоприятната последица за други лица роднини, които са получавали средства за издръжка от починалото осигурено лице.
Новини от страната и чужбина
Искаме ли да имаме зимен туризъм или не, попита Цеко Минев Става страшно около Кобрата! Задава се фалит Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Psorilax | Мнения, Ефекти, Състав | Крем против псориазис
Последиците от осигурителния социален риск са негативни както за самия осигурен и неговите близки, така и за обществото, което губи трудов потенциал и поема част от издръжката на осигурения при настъпване на риска. Осигурителният риск е явление от обществената действителност, което се ха- рактеризира със следните отличителни черти: А) той е нежелателно събитие по своя характер, защото води до неблагоприятни последици, свързани по принцип със загубата на доход. Б) случаен (вероятностен) характер. Рискът може да настъпи, но може и да не настъпи. Той има по принцип обективен характер, т.е неговото настъпване не зависи от волята и желанието на даден индивид. В) конкретен характер — характерно за него е, че последиците настъпват за чо- века (индивида) като част от обществото (социума). Те винаги са свързани с конк- ретно лице, но по определен начин засягат и обществото. Г) опознаваемо по характер събитие. Не всички рискове обаче са опознати, съществуват и неопознати.
С напредъка на обществото техния брой намалява, защото се създават повече и по-добри условия за разкриване на причините за възникване на отделните рискове. Срещу опознатите рискове се организира определена защита и те приемат характер на покрити рискове. Това става по за- коново регламентиран начин. От гледна точка на характера на проявление на осигурителните социални рискове различаваме: а) обективен осигурителен риск — с главна отличителна черта независи- мост от субективни фактори — човек, природа, общество, държава, международни субекти, управленски органи от най-ниско до най-високо равнище. б) субективен осигурителен риск — с главен фактор за възникване и сила на проявление човекът и неговата дейност в областта на труда, професията, длъжност- та, управлението, пазарните отношения, техниката, науката, криминалните прояви, обществото и др.
Понятието морален хазарт. В теорията то е известно с различното поведение на страната (осигуреното лице) когато е осигурена срещу даден риск, от това ако тя не бе осигурена срущу този риск. Според мащаба на проявление на осигурените рискове те могат да бъ- дат: а) единичен — произтичащ от единично действие, явление, причина, съ- битие и др. Такива са рисковете: възраст за пенсиониране, смърт, катастрофа, аборт, инвалидност, трудова злополука и други по лична вина; б) общ — възникващ в резултат на много действия и фактори, като уп- равленски решения, мероприятия, събития, природни бедствия и др.
Такива могат да бъдат: трудови злополуки, масови и епидемични заболявания, катастрофи не по лична вина, демографски деформации и нарушена възрастова структура и др. От гледна точка на финансовите отношения осигурените социални рис- кове могат да бъдат: а) чист — който се има предвид при финансови баланси и разчети, но не е реализиран (не се случва). Естествено това влияе позитивно върху финансовия потенциал. Такъв характер потенциално могат да имат социално-осигурените рис- кове — трудова злополука, инвалидност, смърт, очаквана безработица и др. б) спекулативен — отличаващ се със съзнателно предизвикване с оглед облагодетелстване, например симулативна злополука, инвалидност, професионално заболяване, фиктивна смърт, безработица и др.
От гледна точка на възможностите за управлението на осигурителните социални рискове: а) неприемливи — социалноосигурителен риск е този, който съдържа негативен финансов потенциал за доброволното социално осигуряване, поради ма- совото му проявление и засилено негативно финансово влияние. Примерно масова безработица с трайно проявление не е приемлива за доброволно осигуряване или масово заболяване не е приемливо за здравното осигуряване, било то задължително или доброволно; б) приемливи — това е социалноосигурителният риск, който е финансо- во благоприятен за доброволното социално осигуряване от гледище на масовост, честота на проявление, бъдещи тенденции и дълготрайност.
