БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

1
525
Добави коментар
erra
erra

Формата и цветовете на Националното знаме на България са записани в Конституцията на страната.

Националното знамена България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен. Цветовете са разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

По-подробно, формата, размерите и цветовете на знамето се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България.

Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
Размери: 18х30 см, 24х40 см, 90х150 см, 129х215 см.
Цветове:

– бял – със степен на белота не по-малка от 80%;

– зелен – номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил;

– червен – номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.

КАК СЕ ПОСТАВЯ НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА БЪЛГАРИЯ

Българското национално знаме може да бъде поставено хоризонтално или вертикално.

 

МАЛКО ИСТОРИЯ

Преди приемането на Християнството българите са използвали конска опашка като военно знаме. След покръстването в България започват да се използват знамена, подобни на византийските.

Като цяло данните за българско знаме от времето на Първото и Второто българско царство са оскъдни. По време на турскто робство хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“.

Знаме от монетите с образа на цар Константин I Тих Асен (1257 – 1277).

Знаме на Търновград от италианска карта, съставена от Анжелино Делрото през 1325 г.

Неофициално знаме на първите български хайдути.

ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозагорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 г. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война – второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата.

 

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

След Освобождението Първата Българска Конституция, приета на 16 април 1879 г. определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“

През 1947 г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990 г. На тази дата текстът в Конституцията е променен и Гербът е премахнат.

Източник: bg.wikipedia.org