Може би знаете, че има един вид мравки-листорези, които „режат“ листа и ги носят в мравуняка си. Те обаче не ги ядат, а хранят с тях…плесените, които си отглеждат за храна.
Ново изследване на ДНК, разкрива, че мравките започват да отглеждат плесени като домашни „животни“ и стават първите „фермери“ преди цели 66 милиона години, благодарение отчасти на астероида, който се сблъсква с планетата и води до изчезването на динозаврите.
Плесените спадат към царството на гъбите и са по-близо до животните, отколкото до растенията, защото се хранят с гниеща растителна маса. Някои гъби образуват големи плодни тела, които ние познаваме като „гъби“ , но те са част от цикъла на развитие на групата. Истинските гъби живеят под земята, наричаме ги мицел, а някои от тях – плесени. Преди 150 години, изследователи с изненада установяват, че мравките от вида листорези, всъщност си отглеждат мицела на гъбите като го подхванат с донесени отвън листа. Мравките се хранят крайчетата на мицела.
„Мравките практикуват земеделие, като хората.“ казва водещия автор на новото изследване, д-р Тед Шулц, от Смитсониън. Въпреки малките си мозъци, мравките някак си успяват да проявят такова сложно поведение.
Шулц изследва мравките листорези от три десетилетия, опитвайки се да установи как възниква това поведение.
За да изследва еволюцията на двете групи организми, Шулц и екипът му изграждат сложни таксономични връзки между видове. С ДНК от 475 вида плесени, включително 288 вида, които са отглеждани от мравките, както и ДНК на 276 вида мравки, от които 208 „фермери“, изследователите успяват да установят как са свързани двете групи.
Предците на съвременните плесени, отглеждани за храна от мравките, започват да еволюират преди 66 милиона години. По времето, когато астероидът удря Земята и унищожава динозаврите, в атмосферата се образува облак прах, който пречи на слънцето да достигне до планетата за дълъг период. Тогава, голяма част от растенията измират внезапно. Това обаче е златна възможност за плесените, които се хранят с точно такава материя. В преходния период, Крета-Палеоген, плесените се развиват бурно.
По същото време и мравките листорези се развиват и диверсифицират значително и това води до коеволюция на двата вида – концепция, която описва как два или повече вида се развиват съвместно в продължение на дълги периоди от време, като еволюцията им се влияе от другия вид. Тогава, някои мравки си опитомяват плесени, които днес се срещат само в мравуняците.
Коеволюцията се осъществява при мутуалзиъм, тоест при взаимна полза за двата вида. Мравките получават сигурна храна, тъй като си я отглеждат вкъщи, а плесените получават сигурен хранителен запас и територия, за която не им се налага да се конкурират с други видове. Освен това, когато дъщерната царица-майка на мравуняка реши да напусне, разказва Шулц, тя си взима малко от плесените, за да ги засели на новото място, където ще образува нов мравуняк и така плесените се разпространяват и на нови територии.
„Хората се занимават със земеделие от около 12 хиляди години.“ казва Шулц. „Мравките – от около 66 милиона години“.
Той смята, че дългият опит на мравките може да ни помогне и в нашето земеделие, независимо какво отглеждаме.
Източник: CNN
