« Обратно в статии
Великите изобретения на човечеството: Огън
400 000 г. пр.н.е.
ОВЛАДЯНАТА ЕНЕРГИЯ
Дали войната за огъня се е състояла? Никой не знае и това не е единствената неизвестна, що се отнася до начините, по които човекът е достигнал до техниките, дали му решителен превес над другите видове.
Овладяването на огъня позволява на човека да се пази по-добре от хищниците, да се топли и да си свети, да подобри храненето си, да развие нови умения. Огънят най-вероятно е завоевание на Хомо еректус. Почти е сигурно, че първите огнища не предхождат алпийския ледников период Миндел, т.е. периода на силно застудяване, в който Европа навлиза между 500 000 и 300 000 г. пр.н.е. и който съответства на ашелския подпериод от ранния палеолит.
/ ПЪРВИТЕ ОГНИЩА
В пещерата Ескал в делтата на Рона, ако приемем като датировка Миндел І, е открито най-древното огнище с човешки произход. По-късно, но с по-сигурна датировка, е находището във Вертешсьольош в Трансилвания (Унгария), където са намерени многобройни обработени камъни редом с малки огнища, пълни с обгорели кости и костни въглища.
Трябва да отбележим и трето находище без съмнение от времето на ледниковия период Миндел – Терра Амата, близо до Ница. От същия период са находищата при Торалба и Дамброна в Испания, Тетинг в Мозел и Плуинек на юг от Финистър, открити по време на разкопките през 1995 г.
Извън Европа най-древното огнище е при Зукудиан, в Китай, чиито пепелни нива вероятно са от времето на Миндел І. Любопитно е, че не е намерена никаква следа от огън през този период в Африка или Близкия изток, може би поради проблем със запазването на пепелта в почвата, но по-вероятно, защото ашелците, които са били номади и са обитавали тази част на света, не са познавали употребата му.
Тезата, че човекът отначало се е задоволявал да събира и да поддържа огъня, възникнал при естествени пожари или вулканични изригвания, е спорна и недоказуема.
Не може напълно да се изключи, че праисторическият човек е събирал огън, преди да е могъл да го произвежда, но както подчертава Андре Льороа-Гуран, „напразно ще търсим малко познати племена да добиват огън от пожар или вулкан, никой народ не прибягва до толкова рисковано начинание.”.
/ ТАЙНСТВЕНО ПОЗНАНИЕ
Много археолози считат, че стадият на непознаването на огъня е бил последван направо от стадия на добиването му. Този стадий би могъл да се отнесе към ранния палеолит. Но е прекалено трудно да се определи точно какви умения е използвал Хомо еректус, а след него и Хомо сапиенс, за добиването на огъня. Липсват материални доказателства – сечива за чукане или за триене. Но праисторическите хора са разполагали с подходящи материали и са познавали необходимите движения за добиване на огън, тъй че който и да е от начините е могъл да бъде използван за това.
Същата неизвестност цари по отношение на точното му използване през времето на четиристотинте хилядолетия, които делят ледниковия период Миндел от неолита. Що се отнася до използването на огъня за отопление, смята се, че са намерени следи от огнища с такова предназначение, датирани през късния палеолит.
Те са покрити с камъни и плочи, които може би са служили за акумулиране на топлина, както и за друго, неизвестно предназначение. Функцията на огъня за осветление също не може да бъде документирана със сигурност, освен през по-късен период на културата магдален, когато се появяват първите доказателства – лампи, стенно изкуство. Колкото до факела, той е датиран към 8 200 г. пр.н.е., независимо че употребата му вероятно се отнася към палеолита.
/ ДРУГИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ОГЪНЯ
Подобен проблем има при употребата на огъня като оръжие. Както подчертава специалистката Катрин Перле: „За един археолог нищо не прилича повече на природен пожар от пожар, запален от хора!” Отново отсъствието на следи затруднява изводите на археолозите, но това не обезсилва ролята на огъня като защитно оръжие. Огънят е могъл да намери приложение и за изправяне на дърва и кости, и за чупене на камъни, но и тук се сблъскваме с липса на преки доказателства. Единствено сигурна е употребата на огъня при изпичането на охра по време на културата Шателперон и при добив на материали за производство на ранна керамика от културата Гравтиен.
Началото на термичната обработка на храната също не може да се датира със сигурност. Всички хипотези са допустими: предполага се протичането на умствени изменения, на промяна в поведението, както и на генетични промени в резултат от новия начин на хранене.
Техниките за получаване на огън основно са две: чрез триене и чрез чукане. Андре Льороа-Гуран ги обединява в класификация с три части, която става класическа.
> Чрез коси удари. Използват се искри, предизвикани от удар на твърди камъни (кремък, кварц и др.) в други камъни или в метални парчета в близост да лесно запалими материали (кълчища, сухи листа и др.)
> Чрез триене. Използва се непрекъснато триене или удряне на две парчета дърво едно в друго, като едното е по-твърдо. Така отделяната топлина се предава на лесно запалим материал. Съвременните прототипи на тази техника са кибритът и запалката с камъче.
> Чрез въртене. С тази техника се добива огън, като се върти пръчица от твърдо дърво в дупка, направена в по-меко дърво. Въртеливото движение, което човек придава на пръчицата с длани или посредством ремък, предизвиква достатъчно загряване, за да се запалят доближените лесно възпламеними материали.
Из едноименният труд на Мишел Ривал.
Гласувай за статията Имот Днес – Порталът за имоти Варна
« Обратно в статии
