Славей и роза
Славей и роза
В градините среднощни от пролет замъглени,
унесен славей пее над роза вдъхновено,
но розата прекрасна студена е, себична
и влюбените трели не чува безразлична.
Така и ти, поете, възпяваш красотата,
но тя отвръща хладно. Далечна, непозната
не чува и не чувства сърцето на поета,
цъфти самодоволна, а то изтлява клето.
Превод: Ангел Веселинов
loading…
