Тонка боб – дървото на богатството и късмета

1
Добави коментар
Karadjov
Karadjov

Сладката подправка придава финес на десерти и пикантни ястия, носи енергия, сбъдва желания и пази от уроки

МАРИАНА МОСКОВА

Дъх на ванилия, бутер карамел, бадеми и мока, може би дори на приятно парфюмиран тютюн и амбра, примесени с ухание на сено и сандалово дърво. И всичко това в едно – в тонка бобчета. Първо висшата гастрономия ги открива, а след това тонка бобчетата правят фурор и в любителската кухня. Всъщност това си е стара подправка с нов прочит. Гурме готвачите се прехласват яко по тайнствените черни бобове, особено когато става въпрос за десерти. Вероятно защото професията им изисква винаги да са в търсене на нови вкусови преживявания. Но има и още нещо: тонка боб напомня ванилия, а е по-евтин. И колкото сладки и ароматни да са подобните на бадем пулове, трябва внимателно

да се използват и само изсушени

Пресни и сурови, горчат и могат да са отровни.

Диворастящото дърво тонка се среща в северните части на Южна Америка, предимно във Френска Гвиана и делтата на Ориноко или по Карибските острови. Има височина до 30 м. Името “тонка” идва от думата tonqua или tonquin (боб) на езика “джалиби”, който говори една от малцинствените групи във Френска Гвиана. Индианските племена в Северна Бразилия, Венецуела и Колумбия са използвали екстракти от тонка боб или кората на дървото при кашлица, болки в ушите, схващане на крайниците и за подсилване на сърцето. Във Френска Гвиана носят гердани от тонка боб. Местните приписват на плодовете му вълшебни и лечебни свойства. Там тонка бобът е много повече от подправка. Смята се, че носи щастие и успех,

ако го носиш като амулет срещу болести и лоши очи 

 или държиш една шушулка в портфейла си. Неслучайно през 40-те години на миналия век тонка бобчетата са били легално разплащателно средство за местните във Венецуела.

А освен това изпълнява и желания, оттук пък името му “дърво на желанията”. Наричат го още “мексиканска ванилия”. Незнайно по какви подбуди, защото пътят на ванилията тръгва именно от Мексико.

Поради огромния интерес през последните години с дърво тонка са засадени обширни площи във Венецуела и Нигерия. Пръв в Европа описва тонка бобчета френският изследовател, аптекар и ботаник Жан Батист Кристоф Фюзе-Обле.

А то дори не е никакъв боб, а семето на дървото тонка. Има дължина до 6 см, форма на бадем, обикновено е тъмнокафяво. Използва се най-вече за облагородяване на кремове, сладолед, суфле, сладкиши.

Има два начина на употреба

Ако ще използваме прясно мляко или течна сметана за десерта, сваряваме едно или две бобчета тонка заедно с млякото и оставяме да престои около половин час. След това го изваждаме от течността и използваме поне още 5-6 пъти. По-популярният начин е да настържем твърдото бобче с ренде и да го добавим към храната. Дозировката е 1 кафена или супена лъжица.

Не ръсим прекалено щедро, защото подобно на канелата съдържа кумарин. Превишената доза може да предизвика световъртеж и главоболие, дори задух. Едно тонка бобче тежи около 5 грама и има съдържание на кумарин между 1 и 3%. Означението кумарин идва от испанското наименование на тонка боба (Coumarou), от който е изолиран за първи път през 1820 г. В растението кумаринът е в съединение с глюкозата и се освобождава при сушене, когато се отделя захар. Това показват ситните бели кристали, които се образуват на повърхността на бобчето. Тези кристали подсилват аромата на маслото, получено от тонка боб при екстракция. Когато плодовете узреят, падат на земята и там ги събират. Плодовете приличат на манго, имат грапава кожа и абсолютно безвкусно месо. Във вътрешността на плода се крият бобчетата с дължина от 3 до 6 см. Отлежават в ром за 24 часа, а после ги сушат в продължение на няколко месеца и те получават сбръчкана черно-кафеникава коричка. Въпреки че се използва като заместител на винилията още от началото на XX век, вероятно поради някаква злоупотреба тонка бобът е бил забранен дълги години в Германия. Едва от 1991 г. законът разрешава добавянето му в хранителни продукти. Който обаче иска да овкуси своя крем брюле с тонка боб, няма за какво да се притеснява. Това е рецепта от висшата кулинария. Само дето вечерта може да стане по-интимна. Тонка бобчето е радост не само за небцето, а и за обонянието. Казват, че уханието му има

ефект на привличане и афродизиак, дори хипноза

Най-големите му фенове са френските шеф готвачи във водещи ресторанти и швейцарските шоколадиери. Най-сетне и в ресторантите на Ню Йорк могат да експериментират свободно, както съобщава в. „Ню Йорк пост“. Защото тонка бобът доскоро е бил в червения списък на Администрацията по храните и опиатите. Модни къщи като “Шанел”, “Диор”, “Армани”, “Версаче” го използват предимно в мъжките си парфюми. Едни от най-добрите тютюни

за лула са ароматизирани с тонка боб

Тонка бобчета са интересно предизвикателство за модерната кулинария. За сладките блюда е ясно: парфе, печен или английски пудинг, сладкиши с круши, френски макарони, компот от кайсии, десерти с череши или вишни – достатъчно е да настържем малко тонка боб и ефектът ще е смайващ. Но с интересната подправка се “тонкизират” и пикантни храни като калкан, скариди, червено кисело зеле, патладжани, картофено пюре и супа от тиква дори. На италианския доматен сос за пици и спагети тонка бобчето придава онова “нещо”, което го прави оригинален и незабравим.

Тонка боб има вече и у нас, но за по-сигурно търсете само в добрите магазини за подправки.

Eто един бърз десерт. Нарязваме на шайби две обелени и почистени от семките круши. Подреждаме в намазана с масло тавичка. Разбиваме 2 жълтъка и 80 г захар, добавяме 200 мл течна сметана и половината от настъргано тонка бобче. Заливаме крушите с тази смес и печем до златисто 10 минути. Не чакаме да изстине напълно, а сервираме хладко.

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти