Животът е прекрасен

1
Добави коментар
Dunavska
Dunavska

В порядъчните американски предградия, където къщите са с добре поддържани дворове и съседите си ходят на гости с домашно изпечен сладкиш в ръка, проблемите и дилемите на хората, поне тези, които забелязваме на пръв поглед, са малко по-различни. Къде да намеря перфектното канапе? Кой нюанс боя Ralph Lauren да избера за кухнята? Добре ли са подредени книгите на масичката за кафе? Обитателките на заможните предградия са добре поддържани и усмихнати, те рядко излизат от ролята на перфектната майка и домакиня. Но изведнъж може да решат да инвестират спестяванията си в басейна на мечтите си или в скъп спортен автомобил. Криза на средната възраст? Не. Рак.

Кати Джеймисън е приятно цинична блондинка с язвително чувство за хумор, добре образована. Синът й Адам е изнервящ тийнейджър, който ходи в същото училище, в което Кати преподава. Пол, съпругът, добър или лош, също изкарва прилична заплата, което прави Джеймисънови образцово американско семейство от средната класа, което има своите проблеми, но се обича. Какво обаче ще се случи, когато в уютния дом на семейство Джеймисън, с големи прозорци и богата библиотека, се прокрадне нежелан гост? Така започва The Big C (C идва от cancer, или болестта рак; на български е преведен като „Парченца живот“).

Американските телевизии могат да си позволят да отхвърлят предложения за сериали на секундата независимо от факта, че продуцентският екип зад предложението може да е работил години по идеята. В безмилостния свят на големите американски телевизии сюжетът за сериал за жена на средна възраст, бореща се с рака, принципно би предизвикал прозявки. Showtime, телевизията, която телевизионната критичка на сп. „Ню Йоркър“ Емили Нусбаум нарича „брилянтен луд, който прекалява с дрогата по партита“, работи по малко по-различни правила.

През последните няколко години Showtime прави няколко сериала, в които води мотивът за привидно обикновената жена от средната класа. Жена с проблем. Weeds („Трева“) ни среща с Нанси Ботуин, вдовица от привидно лъскаво предградие някъде в Калифорния, която се превръща в наркодилър, за да може да издържа семейството си. Спреният без предупреждение The United States of Tara, с продуцент Стивън Спилбърг, разказва историята на Тара, майка от Канзас, бореща се с раздвоение на личността. Nurse Jackie („Сестра Джаки“) е история за една друга измъчена майка от Ню Йорк, медицинска сестра Джеки Пейтън, която, изкушена от близостта си до всякакви хапчета, подчинява цялата си изобретателност на това как да се друса, докато поддържа имиджа на отдадена съпруга, майка на две деца и уважавана медицинска сестра. Към тази колекция от силни характери през 2010 Showtime прибави и Кати Джеймисън от Минесота.

Различното е, че докато героините имат само частичен контакт със смъртта, Кати е единствената, която стремително върви към нея. Когато разбира, че има меланом, болестта е в стадий, когато не е прекалено късно, за да се пребори с нея, но и без успокоителни шансове за успех. През четирите сезона (сериалът приключи в средата на май – бел. ред.) зрителят следи какво прави ракът с Кати и нейното семейство.

Първата придобивка е въпросният басейн – още преди да събере сили да разкрие на семейството си своята тайна, Кати решава, че преди да умре, трябва наистина да живее. Това превръща The Big C в наистина рядък телевизионен продукт – красив, позитивен сериал за смъртта, но и за хубавия живот, който я предхожда. Да не се бърка със сладникав. Зрителят е с Кати, докато тя се учи да живее с рака – мрази болестта, заедно с нея и се радва на всяка малка победа. Прекалено американски? Може би, но защо това да е лошо нещо?

The Big C се ражда на неочаквано място – родилната зала. Сценаристката Дарлийн Хънт поглежда към здравата си, току-що родена дъщеричка и единственото, за което мисли, е ужасът от смъртта. Какво ще стане, когато един ден тя умре и дъщеря й остане без майка? The Big C става нейното изследователско поле, опит да разбере смъртта, макар още да й е много рано да се готви за нея. „Исках да направя смъртта да изглежда по-малко ужасна, по-естествена. Стремежът ми беше всеки зрител да намери по нещо за себе си, да получи усещане за победа, да изпита радост от живота“, казва Хънт.

Какво научи Кати? Болестта, колкото и тежка за теб и твоите близки да е тя, не те прави по-различен. Което е хубаво нещо. Кати използва аргумента „Аз съм болна от рак“, но постепенно отношението и се трансформира в „И какво от това“.

The Big C няма рейтинга на Modern family („Модерно семейство“), но се радва на изключително верен кръг от грамотни зрители и критици. Това не е лекарски сериал и по тази причина медицинските подробности и термини са сведени до минимум. Предимството на това да си Showtime и американска телевизия като цяло е това, че чувството за хумор, ненатрапчиво и интелигентно, е задължително, дори и в сериал, в който смърт и болест са двете най-често повтаряни думи. Жанрът, в случай че ви интересува, е dramedy.

Комичните ситуации не са свързани с подхлъзване на кора от банан и в сравнително редките случаи, когато се появяват, зрителят просто знае, че този момент е специално за него, без да е необходимо някой да каже нещо смешно. Фокусът на сериала е Кати и хората около нея – досадният син (Колко ужасен може да е един разглезен американски тийнейджър, когато разбере че майка му умира? Много!), вдетиненият съпруг Шон, бездомният по избор, ядящ храна от боклука, за да я спаси от разваляне, брат на Кати. Всеки от тях по свой си начин приема новината и заедно с Кати търси начини да се справи с последствията, но в никакъв случай не очаквайте едно обединено и обичащо се семейство. С безупречната игра на Лаура Лини, Кати често оставя впечатлението, че като изключим рака, тя наистина е човекът с най-малко проблеми в къщата.

Дарлийн Хънт говори за последните месеци в живота на Кати като за „пътуване“. Част от това пътуване, осмислящо крайната дестинация, са и Марлин, възрастната съседка на Кати, и Андреа (Gabourey Sidibe), нейна чернокожа ученичка, приятелка, а дори и почти осиновена дъщеря с наднормено тегло.

В последния епизод Андреа, на път да реализира мечтата си, заминава за летен стаж при дизайнера Айзък Мизрахи в Ню Йорк. Роклята, която й спечелва неговото признание? Кичозна рокля, която Кати избира да носи на своето погребение.

The Big C не е сериал за рака, а за жена, която се опитва да живее с рака, при това добре. В последния епизод Кати, вярна на себе си, седнала на масата за закуска със семейството, търси своето последно изречение, което ще произнесе на смъртния си одър. И го намира. Още в първия епизод на сериала тя е казала друго, съвсем вярно нещо: „Знаеш ли какво ме кара да се чувствам добре? Мисълта, че всички ще умрем един ден. Всички.“ Това, че Кати споделя това свое прозрение с Томас, чаровният басет на съседката Марлин, по никакъв начин не намалява силата му.