ПрофилСинан Юлген е е председател на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM). Той е и основател на Istanbul Economics – консултантска фирма, специализирана сферата на регулациите и публичната политика, както и гост-преподавател в Carnegie Europe. Юлген е работил в турското Министерство на външните работи и е част от екипа, договорил митническия съюз между Турция и ЕС. Той е редовен автор на много турски вестници, както и на чуждестранни като Financial Times, Wall Street Journal, Le Figaro. Как стана така, че един малък парк до площад „Таксим“ разпали нещо толкова голямо в Турция?
Всички в Турция – правителството, опозицията, хората, които не следяха събитията, бяха изненадани от мащаба на случилото се. Паркът бе само претекст за всичко това. Днес събитията вече нямат особена връзка с него. Той беше мотивацията да се започне, но не и причината това протестно движение да достигна мащаба, който има в момента. Тук става дума за нещо много по-голямо от парка.
Тогава какво точно движи тези протести в цяла Турция?
Причината за недоволството е стилът на управление на премиера Ердоган.
Но той е смятан за изключително умен политик. Мислите ли, че в момента той реагира правилно на това, което се случва по улиците в Турция?
Отговорът за хората като нас е очевиден: „Не.“ Ние очаквахме, че ще вземе отношение по посланието, което хората отправиха към него. Но бяхме разочаровани от неговия управленски стил. Досега Ердоган не е отстъпвал. Той е в отбранителна позиция. Всички чакат какво ще каже той, когато се върне от тридневното си посещение в Северна Африка.
Докато го нямаше, вицепремиерът Бюлент Арънч след консултация с президента Абдула Гюл направи много внимателно изказване, в което се извини за някои от извършените от полицията неща. И също така се съгласи, че правителството трябва да се заеме с този въпрос и да преосмисли позицията си.
Но това е мнението на заместника. Сега всеки иска да чуе позицията на Ердоган. И до този момент не е сигурно дали той ще промени отношението си, или ще продължи с отбранителната позиция.
Защо той е заел такава позиция?
Първо, Ердоган гледа на протестите като на провокирани от едно малцинство, към което са се присъединили радикали и вандали. И второ, възможно е да мисли, че може да спечели от всичко това, като поляризира страната. И да вярва, че благодарение на тази поляризация може да задържи мнозинството на своя страна.
Но това наистина ли е най-добрият начин – да поляризира държавата?
Ние всички не вярваме, че това е най-добрият начин. Но тази стратегия досега му помагаше доста добре – да поляризира и да печели най-вече консервативните на своя страна. Ердоган иска да повтори това и сега.
Какво трябва да се случи, за да спрат протестите?
Протестиращите вече представиха своите искания. Те започват от конкретни мерки като уволняването на шефа на полицията и на други държавни служители, които са смятани за отговорни за полицейското насилие, и стигат до искания като това правителството да не пипа парка. Но над всичко стои искането за разширяване на личната свобода.
Какво мисли бизнесът? Защото той имаше много добри условия през последните години в Турция. Иска ли нещата да продължат, както бяха преди протестите, или подкрепя исканията на демонстрантите?
Бизнесът е много раздвоен. Той, разбира се, иска настоящият благоприятен климат да продължи да съществува и не желае нестабилност. Но заедно с това вижда, че поведението на премиера води държавата точно към такава нестабилност. Бизнесът е разкъсван между добрите икономически условия и легитимните демократични искания на протестите.
Кое ще надделее накрая?
Мисля, че премиерът трябва да отстъпи. Няма начин този път да спечели. Трябва да покаже малко отзивчивост. В противен случай, ако продължава да се държи така, яростта ще нараства и ще става все по-трудно да се контролира.
Колко значимо е всъщност случващото се? Може ли да провокира промени в обществото?
Да, защото оттук нататък правителството не може да продължава да управлява по начина, по който е свикнало. Не може да залага само на това, че е спечелило повече гласове, за да налага решения. Това свърши. Ако продължи да го прави, ще се сблъска с много по-голямо протестно движение. Тук играта се променя и това ще има незабавен ефект върху политиката. Това е политиката на улицата, не на парламента. Защото тези хора са точно толкова разочаровани от опозицията, колкото и от правителството. Те не са обвързани с политическо движение, а излязоха на улицата, защото се чувстват отчуждени от политическата система. Те смятат, че нито правителството, нито опозицията представляват техните интереси.
Мнозина сравниха това, което се случва в Турция, с онова, което стана в Русия преди време. Средната класа, която е била създадена от тази политика, се надигна и сега заявява, че не иска нещата да продължава повече така. Смятате ли, че може да се прави подобна аналогия?
Хората, които виждаме сега, не са продукт на Ердоган. Студентите и младите професионалисти принадлежат към по-либералната част от турското общество. Мисля, че това прилича повече на студентските движения от 1968 г. в Западна Европа. Това е борба за защитата на избора им на начин на живот. Не смятам, че това беше главният фактор в Русия. Там ставаше дума по-скоро за политическа свобода. Тук елементът на култура и на начин на живот е много силен.
Може ли да се каже, че светска Турция се изправи срещу ислямисткото правителство?
Донякъде да, но не само. Защото част от хората, чиито интереси са засегнати от политиката на Ердоган, принадлежат към консервативната общност. Но хората, които са излезли на улиците, са най-вече светски настроени.
Мислите ли, че демокрацията печели в Турция и страната се движи напред?
Разбира се, без съмнение.
Протестите ще окажат ли влияние върху имиджа на Турция в арабския свят, където тя е сочена за модел?
В момента е трудно да се отговори на този въпрос. От една страна, събитията подкопават образа на турското правителство. Но може и да се каже, че имиджът на Турция се е подобрил, защото показа, че има голяма светска общност, която отстоява демокрацията и свободата. Това подобрява образа на страната, но не и този на правителството.
