На днешната дата 28-ми август, през 1943 година умира цар Борис III, последният действащ български монарх.
(Въпреки че синът му Симеон II e бил цар между 1943 и 1946 година, вместо него управлява Регентски съвет)
На цар Борис се пада участта да преодолее последиците от двете национални катастрофи, свързани с Междусъюзническата и Първата световна война, възстановяването на икономиката и преодоляването на изолацията на България.
Преживява няколко преврата.
През 1940г. дори успява да постигне дипломатическа победа, приклещен между месомелачките на Хитлер и Сталин – България успява да си възвърне Южна Добруджа с градовете Тутракан, Балчик, Силистра, Шабла, Добрич, Дулово и т.н.
Вероятно с цената на присъединяване към Тристранния пакт.
Едва ли някой си прави илюзиите, че спасяването на евреите в рамките на „Стара България“ е станало без знанието и въпреки волята му.
Изпращането на евреите от Македония, Тракия и Западните покрайнини в лагери също едва ли е минало без неохотното му съгласие.
Някои исторически извори сочат, че вероятно е ставало дума за сделка за спасяването на живота на едни за сметка на други. Чудовищно е, но преди да го осъдим безжалостно се чудя всеки един от критиците му какво ли биха направили на негово място.
Въпреки че се навършват точно 70 години от смъртта му, България дължи на своя последен цар честно отношение и справедливост.
В Македония последният български цар е любима мишена на всякакви пропагандисти. В Скопие, например, в новопостроения музей на Холокоста, цар Борис е посочен като основния виновник за депортирането на македонските евреи. Дотам, че дори в музея няма снимка на Хитлер, а само на българския цар.
Същият цар, който е бил посрещнат много сърдечно в същите тези македонски градове като освободител и обединител на българите.
Може би има и известен подтекст в това отношение 😉
Не смятам, че има заговор или мистерия около смъртта му. След депортирането на македонските и тракийските евреи, след битката при Курск, десанта на Съюзниците в Италия и изхвърлянето на силите на Тристранния пакт от Африка, Борис III със сигурност е знаел какво очаква както него, така и България и най–вероятно не е издържал на напрежението.
Лошото (както и доброто) на монархическата институция е това, че децата хем носят отговорност за родителите си и въобще за предците си, хем се възползват от наследствените си привилегии.
Симеон II, наричан още Симеон Сакскобургготски, наскоро разкритикува протестиращите за „липса на респект към институциите“ и за това че „се излагаме пред света“ като „плашим и инвеститорите, и туристите.“
Не знам какво е мотивирало сина на Борис III и бивш български министър–председател да напише това обръщение, може би е искал да не бъдат отменени честванията на баща му в България. А може и мотивите да са му по–прагматични.
Но както това, което прави бащата, тежи на сина, така и това, което направи сина, ще тежи на бащата.
Въпреки това, планираният почетен караул на гроба на Борис III се отменя. Жалко. Годишнината беше добър повод да изтръгнем от себе си малко по–честно отношение към миналото, още повече че две трети от едно столетие не са малко време.
Сдобряването с миналото остава за по–добри времена.
