Елисавета Багряна

Елисавета Любомирова Белчева e родена в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София (1910). През 1910 – 11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. Като студентка по славянска филология в СУ (1911-15) жадно чете българска и чужда поезия и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков.

През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“ (списание „Съвременна мисъл“). Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и др. . Изявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др. Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят – реален и земен, раздвижен от тътена на социалните сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност.

Лириката й покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност. В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с жизнена сила и радост, стихийно материалистичен в своето светоотношение и светоусещане. Поетесата не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на други светове – тя възприема света с непосредствения трепет на своите сетива, готови да приемат като висше благо даровете на живота.

Изразителка на витализма и обновителните устреми на следвоенните години, нейната самобитна и ярка лирична героиня има корени в дълбоките недра на народната душевност. Светлият й оптимистичен поглед и непоколебимата устойчивост срещу несгодите на живота са черти, пресъздадени от литературната класика като отличителни белези на българският национален характер. Оттук и естествеността, с която прозвучават в лириката на Елисавета Багряна стихове с народно песенен стил. Душевността на лиричната й героиня непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа (цикъла „Старонародни образи“). Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата („Моята песен“).

Видео за Елисавета Багряна

Презентация за Елисавета Багряна

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
/1893 – 1991/

Препоръчителна литература:
“Петима поети” /за Елисавета Багряна/ – М.Цанева, 1974
“Младостта на Багряна и нейните спътници” – Бл.Димитрова и Й.Василев, 1975
“Дни черни и бели” – Бл.Димитрова и Й.Василев, 1975
“Ел.Багряна.Литературна анкета” – Ив.Сарандев, 1990

Биографични факти:
– родена на 29.04.1893 в София като Елисавета Любенова Белчева /псевдоним Багряна/
– завършва гимназия в София
– учителства една година в с.Афтане /дн.Недялско/, Ямболско
– 1911-1915 – студентка по славянска филология в СУ”Кл.Охридски”
– 1915 – 1919 – учителства в Кюстендил и Враца
– края на Първата св. война я заварва в София, където редовно сътрудничи на литературни списания, публикува първите си преводи от руски и сръбски
– 1927 – издава първата си стихосбирка “Вечната и святата”, която й носи огромна популярност
– 1932 – стихосбирката “Звезда на моряка”
– 1936 – стихосбирката “Сърце човешко”
– в края на Втората световна война подготвя стихосб. “Мост”, която остава неиздадена
– след края на войната се включва активно в обществения живот, създава разнообразно творчество за деца и юноши; издава стихосб. “От бряг на бряг”, “На брега на времето” и др.
– умира през 1991 год. в София

Основни теми в поезията на Багряна:
1. Желанието да се охарактеризира жената, да се каже каква е тя, да се отстои правото й да бъде сама и чужденка, да бъде различна, но и да бъде себе си, да бъде едновременно вечната и святата, първата и потомката;
2. Да се види жената като пътничка, която поглъща света с всичките си отворени към него сетива;
ИЗВОД: Това е поезия, която разчупва стереотипите и която и досега изглежда съвременна.

Лирическо светоусещане на Багряна в контекста на бълг. литература през 20-те години. Традиции и модерност в стиховете й.
1. Едно от най-категоричните отрицания на символизма като литературно направление и естетика.
2. Стиховете във “Вечната и святата” категорично звучат чуждо на националната чувствителност, чужди са на бълг. тип образно мислене, представи и интонации. Отсъства директна гражданска и политическа позиция, но това не означава, че нямат гражданско звучене:
А/ Гражданското звучене не бива да се търси в елементарните схеми на вулгарната литературна социология;
Б/ Дори когато пише за любовта, Багряна е повече гражданка от много други поети от онова време:
– в лириката й жената се бунтува срещу оковите на еснафския затвор, патриархалната етика и идеала за поведение на жената в семейството;
– лирическата героиня на Б. носи у себе си закодиран наследствения опит на предшественичките; сърцето с безпощадна яснота си дава сметка колко бързо отлита младостта в затворената стая;
– в поезията й се чува викът на плътското, на земното в любовния копнеж на жената, защото жената усеща, че свободата й, просторът й на волна птица са отнети /”Зов”/;
В/ Предшественичките на Б. най-често спират дотук – констатират конфликта. Героинята на Б. отива напред – тя намира изход от еснафските ограничения – изцелението носи името обич – ЛЮБОВ ЗЕМНА, ОБИЧАЩА ИСКРОСТРУЙНОТО ВИНО, ЩЕДРО И ВОЛНО ОТДАВАЩА СЕБЕ СИ ; ЛЮБОВ,КОЯТО СЛЕДВА ПОРИВИТЕ НА СЪРЦЕТО.
3. “Багряна не само въведе в българската поезия изявената гледна точка на жената, но отстоя и наложи художествено възможността нейният лирически образ да изразява универсално човешкото със същата естественост, като изразяват мъжките образи и езиковите форми в мъжки род.”/М.Цанева/
4.Образът на жената в поезията на Багряна:/ “Вечната и святата”/
А/ импулсивна, дръзка жена, обаятелна и волна, една истинска “амазонка” , която приема богатствата на света с огненото сърце на младостта. /”Вихреният кон”/. АМАЗОНКАТА е образ на освободената от собствените си окови жена, диреща във вихрен бяг през времето своето ново пространство.
Б/ жената носи щедростта на своето женствено-майчинско начало, тя жадува да раздаде копнежа си, огъна си и радостта си на света. Цикълът “Вечната и святата” се центрира върху мотива за майчинството. Това е дълбоката и органична връзка между “вечното” и “святото” у жената. То е звеното, в което се сливат грях и святост, биологично и духовно, езическо и християнско;породеното от греха на земната любов майчинството има своята святост, заложена в самата му същност – саможертва на жената.
В/ жената има “душа на чучулига”, тя се стреми към широкия свят; пространството, което мъжът й отрежда чрез писаните и неписани закони на миналото, е недостатъчно за “кипящата кръв” на скитницата. Жената се освобождава от покорството, защото е опознала себе си, своята вечна същина, непокорна, своенравна, горделива /”Стихии”/. Жената търси своето пространство, тя е дъщеря на своята “кръвна” майка-земя, дъщеря на своето “скитническо, непокорно племе”. Тя носи и вечно устойчивото земно начало, и вечната земна променливост в сезоните, цветовете,формите.В това е нейното вечно и свято начало.
Г/ В поезията на Б. Земята и Родината са също Майки, приютяващи, създаващи, страдащи.

Женската участ се слива с вечната песен на вселената. В творбата “Моята песен” образът на майката-родина се слива с образа на жената-майка.
ИЗВОД: В СТИХОСБИРКАТА “ВЕЧНАТА И СВЯТАТА” МОТИВЪТ ЗА ЖЕНСКАТА ЛЮБОВ Е МНОГОАСПЕКТНО РАЗРАБОТЕН. ЛЮБОВТА Е ПРОЯВА НА ЖЕНСКАТА ВИТАЛНОСТ,ЩЕДРОСТ. ЛЮБОВТА НА БАГРЯНА Е “ВИК” НА ОСВОБОДЕНАТА ДУША. ТОВА Е ПОЕЗИЯ НА “РАЗБУНТУВАЛАТА СЕ ЖЕНСТВЕНОСТ”.
Д/ любовта в цикъла “Старонародни образи” – влияние на народната песен:
– както героинята от народните песни, героинята на Б. приема любовта съдбовно – като единствена, неизменна, непроменяща се; любовта на жената е равносилна на живота, затова раздялата носи смърт; предаността на любовта дори когато тя е несподелена, е своеобразно тъжно щастие на обичащата жена;
– лирическата героиня на Багряна, подобно на жената в народната песен приема фаталистично, мъдро и естествено и болката, и радостта на любовта /”Синеоката”/;
– както в народните песни и в поезията на Б. любовта е свободен порив на жената, тайнство на сърцето, неподвластно на разум и дълг чувство. Ако за любовта има лек, за нелюбовта-няма такъв /“Кукувица“/; самодивите в нар.песен носят същите черти на неспокойствие, усет за простор, страх от битовото ограничение / в споменатото по-горе стихотворение Б. споменава думата “веда”:”Мен ме е родила сякаш веда”/.
ИЗВОД: “БАГРЯНА НЕ ИМИТИРА НАРОДНАТА ПЕСЕН, НИТО Я ПРЕТВОРЯВА. ТЯ ВЗИМА СРЕДСТВАТА НА НЕЙНИЯ СТИЛ, ЕЗИК, РИТЪМ ТАКА, КАКТО ВЗИМА ПРИРОДАТА – НЕДЕФОРМИРАНА, С АРОМАТА НА РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩОТО В СЕБЕ СИ”/Р.Ликова/

Кукувица
Елисавета Багряна

Кукувица

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, залудо пилееш дни и нощи, божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още? Неведнъж те рекох и повторих: не помагат билки и магии, кой каквото иска да говори – няма нивга аз гнездо да свия, рожби румени да ти отгледам, в къщи край огнището да шетам. Мен ме е родила сякаш веда и ми е прокобила несрета. – Дай ми мене по света да скитам, дай ми сборове, хора, задевки – другите да слушам без насита и сама да пея на припевки. Моите очи се ненаглеждат, моито уши се ненаслушват. Не допридам свилената прежда, недогаснал огъня потушвам… И така живота ще премина ненаситена, ненаживяна. А кога умра, сама, в чужбина, кукувица-бродница ще стана.

1893 г. — Елисавета Любомирова Белчева е родена  в София на 16.04. , в чиновническо семейство. Багряна е най-популярният й псевдоним.1907 — 1908 г. — Живее със семейството си във Вeлико Търново. Пише първите си стихове. 1910 г. — Завършва гимназиалното си образование в София.1910 — 1911 г.  — Учителства в с. Автане, Бургаско. 1911— 1915 г.  — Записва се като студентка – Славянска филология в Софийския университет. Нейни приятели са Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. 1915 г. — В сп. „Съвременна мисъл“ са отпечатани стихотворенията й „Вечерна песен“ и „Защо“.1915 — 1919 г.  — Работи като учителка във Враца и Кюстендил.1921 г. — Сътрудничи на различни вестници и списания – „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“; участва активно в литературния живот.1927 г. — Излиза първата й поетическа книга „Вечната и святата“, с която се утвърждава като ново поетическо явление в българската литература през 20-те години. Книгата е оценена положително от литературните критици. Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др.1932 г. — Публикувана е втората й поетическа книга „Звезда на моряка“.1936 г. — Излиза стихосбирката „Сърце човешко“.1955 г. — „Избрани стихотворения“.1969 г. — Багряна е удостоена със златен медал от Международната асоциация за поезия в Рим.1972 г. — Издава стихосбирката“Контрапункти“.1991 г. — Умира в София на 23 март.