На 26 октомври Православната църква отдава почит на свети Димитрий Мироточиви (свети Димитрий Солунски) – един от най-популярните християнски светци, обект на дълбоко преклонение в целия християнски свят. В характеристиките на празника се забелязва присъствието на елементи, както от християнската религиозна система, така и на реликти с чисто паганистичен израз. Празникът на свети Димитър е още едно доказателство, че в процеса на интеграция и приемствеността между културните пластове оцеляват и се доразвиват само наистина стойностните елементи на обредността, които съхраняват в себе си представите за здрав човешки морал.
В народните схващания свети Димитър е възприеман като брат на света Петка Търновска и това е една от причините двата празника (Петковден и Димитровден) да са обединени в единен празничен комплекс, със сходно съдържание на ритуалната обрядност и идентична насоченост. Както света Петка, така и свети Димитър, се свързват с началото на новия календарен цикъл – зимния. В аграрен план това е периодът на разпускане на наемните селскостопански работници и уговаряне за ново наемане през следващия аграрен цикъл. Оттук произтича едно от наименованията на празника, Разпуст – той се явява етимологичен еквивалент на специфичната, календарно ориентирана човешка дейност. На Димитровден стопаните прибират ралата и селскостопанските инструменти. Подготвят се дървата за огрев. Тъй като Петковден и Димитровден се свързват с периода на „сгледите“, избирането на брачен партньор и уговорките за встъпване в брак, един от характерните елементи на празничната обрядност е т.нар. „сглядно хоро“. То има социо-нормативен характер и се играе само от моми, даващи израз на правото си да бъдат избрани и заявяващи готовността си за промяна в социалния статус.
Според мито-поетичните вярвания на народа ни, свети Димитър е по-големият брат-близнак на свети Георги Победоносец и двамата образуват т.нар. „противостояща“ празнична двойка – с Димитровден се свързва зимата, студа, хтоничното начало, а с Гергьовден – лятото, соларното начало, живота, плодородието. Лайтмотивът на тази взаимовръзка е народният израз: „Георги лято носи, а Димитър – зима.“ Опозициите „лято – зима“, „живот – смърт“, „младост – старост“, „сеитба – жътва“ и др. са носители на идентичен емоционален заряд и стоят в основата на повечето полярно ориентирани празници. Обособяването на противостоящи двойки в националната ни култура е израз на вечния стремеж на народа ни към постигане на синхрон с природата и установяване на хармонични човешки взаимоотношения.
Съществува поверие, че свети Димитър е брат на свети архангел Михаил, покровителя на отвъдното. Връзката между двата празника е идейно укрепена чрез присъствието на една от най-големите Задушници през годината, т.нар. Архангелова Задушница, която се провежда в памет на мъртвите. На нея задължително се раздават варена пшеница и обредни хлябове, плодове, лакомства.
Сред елементите на празничната обрядност са система от табута, свързани със забрани за извършване на селскостопанска и домакинска работа. Месят се обредни хлябове, приготвят се ритуални варива. За спечелване благоразположението на светеца се прави курбан. Организират се общи празнични трапези, провеждат се общоселски сборове, съпроводени от песни, танци и празнично веселие. Гадателските практики, провеждащи се на Димитровден, са предимно от инициален тип и са свързани с възможността за прогнозиране на плодородието и благополучието в семейството през новия аграрен цикъл. В някои етно-региони се извършва обреда „полазване“ – по материалното благосъсояние и личните качества на първия гост, посетил семейството, се съди за бъдещия успех в домакинството и изобилието през предстоящия сезон.
