Архангеловден

1
Добави коментар
Nikitova-ART
Nikitova-ART

На 8 ноември Православната Църква отдава почит на архистратиг Михаил. Християнският празник е ориентиран към смъртта и нейния покровител, архангел Михаил – Душевадецът. В различните етно-региони денят е известен като Рангеловден, Архангеловден и в себе си съдържа голяма част от характеристиките на древните езически култове към хтонично божество. Според философските концепции на старите българи, смъртта е само междинно звено между два живота и нейното превъплъщение в образа на свети архангел Михаил винаги е било обект на естетизация – той е млад, красив и същевременно олицетворява справедливостта, безпристрастната присъда, заслуженото възмездие. Светецът се възприема като персонифициран израз на парадигмата „живот – смърт – нов живот“, според която животът тук е временна смърт по отношение на отвъдното, а смъртта е своеобразно раждане в света на праотците ни. Тази интерпретация издава дълбоките философски прозрения на народа ни и богатството на неговия мироглед. 

В някои етно-региони на Архангеловден се провеждат обичаите, посветени на домашния покровител, на семейния „светец“. Опозицията „живот – смърт“ в празничната обрядност има изразително присъствие в повечето култови практики, характерни за дните на преход от един аграрен цикъл в друг. 

Сред системата от табута, придружаващи празничната обрядност, най-изразителна е забраната за работа. Тя се спазва изключително строго и е съпроводена от молитви за бърза, лека и навременна смърт. „Ред да има“ е народен израз, съхраняващ в себе си надеждата за справедлив порядък по пътя към Вечността. В чест на светеца се месят обредни хлябове – „Господьов хляб“, „Хрангелево блюдо“, „Рангеловото“, „боговица“. За здраве и благоденствие се правят курбани и се организират общи празнични трапези, които се освещават от духовник.

На много места в България в съботния ден преди празника на архангел Михаил се провежда една от най-големите Задушници в годишния календар,(Архангелова Задушница, Хрангелевото одуше) – денят, в който се почита паметта на мъртвите. Раздават се хляб и варена пшеница (коливо), гробовете се преливат с вода и червено вино.

В мито-поетичните представи на българина с Архангеловден се поставя началото на Вълчите празници (Влъчнаците). Според легендата, свети архангел Михаил завързал всички вълци и ги повел след себе си към отвъдното. Последен останал куцият вълк – той е най страшният от глутницата, символизира хтоничното начало и физическата му асиметрия се свързва с дисхармонията, с дисбаланса. Нерядко той е „приобщеният“ единак, митичният водач на глутницата, ходещ след нея. В негова чест се почита осмият ден от цикъла на Вълчите празници. Според други народни поверия, за покровител на вълците се смята свети Мина ( 11 ноември) – той ги прибира и разпуска. С идентично съдържание се свързва и празникът на свети апостол Филип.

В етимологичен аспект името Ангел произхожда от гръцки и означава „вестител“; „архангел“ произлиза от гръцки и означава „старши ангел“; Михаил е име с еврейски произход и означава „близък на Бога“; Серафим произлиза от еврейски и означава „огнен“.