Брахицефален синдром при Мопс, Пекинез, Боксер, булдог
Повечето хора не са запознати с термина брахицефален синдром, но ако сте собственик на Мопс, Пекинез, Боксер, Английски булдог, или някоя от другите породи с „сплесната“ муцуна , е желателно да се запознаете по- подробно с този синдром. Думата идва от гръцки: „Brachy,“- къс и „Chephalic“ – глава.
Какво предствлява брахицефалният синдром?
Този синдром е вродено- обструктивно заболяване на дихателните пътища, съвкупност от анатомични аномалии, характерни за някои породи кучета (рядко при котките).
Познати са следните форми на синдрома:
Дълго меко небце – състояние, при което мекото небце е толкова дълго, че върха му навлиза в дихателните пътища (ларинкса) и пречи на нормалната инспирация (вдишване).
Тесни (стенотични) ноздри – ненормално развити (твърде тесни) или вгъващи се навътре при вдишване носни гънки.
Еверзия (обръщане) на ларингиалните торбички (вентрикули) – ларингеалните вентрикули представляват малки джобове в стената на ларинкса. При увеличени дихателни усилия лигавицата на вентрикулите може да изпъкне. Тъканите отичат и изпъкват в ларинкса, това води до по-нататъшно ограничаване на въздушния поток. Изпъкването на ларингеалните вентрикули е първият стадий на ларингеален колапс.
Хипоплазия на трахеята – твърде тясна трахея за останалата част от дихателната система. По-често се наблюдава при Английския булдог.
Една или комбинация от тези клинични форми е причина за затруднения в дишането, поради повишената резистентност и необходимостта от по-голямо усилие при вдишване. Кучетата с брахицефален синдром с времето могат да развият вторични проблеми като: възпаление и оток на ларинкса; еверзия на сливиците, колапс на трахеята. В крайни случаи може да се развият най-тежките усложнения – ЛАРИНГЕАЛЕН КОЛАПС И ПАРАЛИЗА НА ЛАРИНКСА (Виж по- долу).
Кои породи страдат от заболяването?
Брахицефалния синдром се наблюдава най-често при Английски булдог, Мопс, Бостън териер, Пекинез, Кавалер Кинг Чарлз спаниьол, Шар пей, Френски булдог, Лхаса Апсо и Ши Тцу.
Изброените породи с къса муцуна са били селектирани, така че да притежават сравнително нормална долна челюст, пропорционална на тялото, и много по-скъсена горна челюст.
Например, стандарта на породата Английски булдог, включва много тясно лице и много късо разстояние от носната гъба до основата на очите. Не е чудно, че в този случай остава сравнително малко място за нормалните структурите (включително носните конхи), участващи в дишането. В резултат на „желания“ екстериор тези породи са ощетени в някои отношения и вие като собственик трябва да познавате тези характерните особености на любимеца си.
Относно гореспоменатите породи има консенсус сред специалистите в областта. Иначе съществуват породи , при които честотата на заболяването не е точно проучена.
Какво е значението на брахицефалния синдром за кучето ви и за вас като собственик?
Основни клинични признаци при брахицефалния синдром:
Хъркане
Затруднено дишане
Шумно дишане
Лесна уморяемост
Опити за повръщане
Кашлица
Посиняване на езика (цианоза)
Неспокойствие и възбуда
Колапс (припадък)
Допълнителни признаци при брахицефалите:
Повишен риск от топлинен удар
Проблеми с преглъщането
Принудена позиция на тялото , за по- добро поемане на въздух
Чести зъбни и перидонтални проблеми
Чести очни проблеми
Кожни възпаления на гънките на лицето
Затрудненията в дишането, които създава заболяването, варират при различните брахицефали, като най-често се наблюдава хъркане и усилено дишане през носа. За повечето кучета това е единственият проблем, докато при други има много шумно дишане, кашлица, непрекъснати опити за преглъщане, епизоди на слабост и дори колапс, както и лесна уморяемост. В дългосрочен план това натоварва работата на сърцето.
При някои кучета (Английския булдог) се наблюдават чести епизоди на т. нареченото „sleep-disordered breathing“ – затруднения в дишането при сън. Много брахицефали с дълго меко небце предпочитат да спят по гръб. Така най-вероятно небцето застава в позиция, която най- малко притиска ларинкса.
Прегряването е изключително опасно при брахицефалните, защото учестеното дишане (нормалният механизъм за охлаждане при кучетата) води до допълнително стесняване и оток на дихателните пътища (вече стеснени), правейки кучетата доста неспокойни. Възбудено поведение, двигателна активност и топлото време може да отключи опасен порочен кръг.
Брахицефалите често имат и храносмилателни проблеми, поради затруднение в координация при поглъщането на храната и усилията за вдишване в същото време. Погълнатият въздух може да причини гадене и повръщане и по-рядко аспирационна пневмония от погълнати хранителни частици.
В случаите, когато се налага седация или обща анестезия на куче с брахицефален синдром, ветеринарните лекари обръщат особено внимание на тези пациенти, поради по-високия анестезиологичен риск при тези породи в сравнение с другите. В добре оборудваните клиники вкарването в анестезия и възстановяването на тези кучета, рядко е сериозен проблем. Ветеринарният ви лекар може да поиска предварителни изследвания (като рентгенова снимка) за преценка на тежестта на проблема.
Много е важно да се отбележи ,че ако не се коригира в млада възраст брахицефалния синдром често е прогресивно заболяване. В по- тежките случаи се стига до необратима деформация на ларинкса (ЛАРИНГЕАЛЕН КОЛАПС) – тежко състояние, при което може да се наложи трайна трахеостомия (пациентът диша през отвор в трахеята).
