Изразът „тъмната страна на Луната“ често се използва, за да обозначи задната, невидима от Земята част на Луната. Всъщност обаче, това наименование е подвеждащо, защото задната страна на Луната не е постоянно в тъмнина, а получава същото количество слънчева светлина, както и видимата ѝ част. По-точеният термин е „обратната страна на Луната“.
Тази част от Луната дълго време е била загадка за човечеството. До 1959 г., когато съветският апарат Луна 3 заснема първите изображения от нея. Оттогава до днес интересът към „тъмната страна“ не стихва, както в научените среди, така и сред конспираторите.
Защо не виждаме задната страна на Луната от Земята?
Луната винаги е обърната към Земята с една и съща страна поради феномена, наречен синхронна ротация (или приливно заключване). Луната се върти около оста си за същото време, за което обикаля около Земята, 27.3 дни. В резултат, на което от Земята винаги виждаме една и съща половина, около 59% от цялата ѝ повърхност.
Този синхрон е резултат от приливните сили на Земята, които през милиони години са забавили ротацията на Луната, докато двете движения не са се изравнили.
Какво знаем за обратната страна на Луната?
Благодарение на космически мисии, като китайската Chang’e 4, която през 2019 г. кацна на обратната страна на Луната, знаем, че теренът на обратната страна е по-грапав, хълмист и осеян с кратери, в сравнение с гладките „морета“ от застинала лава на видимата страна. Липсват широки лунни „мории“ големи, плоски зони от базалтова лава. Обратната страна е богата на анортозит, това е скала, характерна за лунната кора.
Невидимата страна на Луната, съчетана с дългогодишната липса на преки наблюдения, е породила редица фантастични и конспиративни теории. Една от най-разпространените е, че обратната страна на Луната приютява извънземни бази, които са скрити от човешките погледи. Снимки с ниска резолюция или странни форми по повърхността често се използват като „доказателство“ в тези среди.
Някои теоретици предполагат, че САЩ или СССР са кацали на обратната страна в тайни мисии, които са били засекретени, за да скрият технологични или извънземни открития.
Една по-крайните хипотеза твърди, че Луната е изкуствено тяло, поставено в орбита от древна цивилизация и че тъмната ѝ страна съдържа технологични елементи или входове към вътрешността ѝ. Научните данни обаче категорично опровергават тази идея. Луната е съставена от естествени скали и няма куха структура.
Наука срещу мистика
Научните мисии постепенно разбулват мистериите на Луната, включително и обратната ѝ страна. Доказано е, че Луната няма атмосфера, няма магнитно поле, а гравитационното ѝ влияние се усеща на Земята основно чрез приливите.
С помощта на нови орбитални апарати и кацания, като бъдещите мисии на NASA и Китай, ще се изучава съставът, топографията и възможностите за радиотелескопи на обратната страна, която е защитена от радиосмущения от Земята.
Тъмната или по-точно невидимата страна на Луната не е мит, а реалност, формирана от сложната гравитационна връзка между Луната и Земята. Въпреки че години наред тя беше обвита в мистерия, съвременната наука все по-успешно разбулва нейните тайни. И въпреки че фантастиката и теориите на конспирацията ѝ придават допълнителен ореол, именно любопитството и науката ще бъдат тези, които ще ни разкрият пълният й облик.
