Икономика и общество

Наблюдавах с не особено голям интерес опитите на Слави Трифонов да влезе в политиката с мантрата: Аз не обичам политиката, но ще се жертвам за Вас българи! Ако ви звучи познато, то е защото на тези лъжи се хващаме не за първи път. От години систематично Слави превърна забавно развлекателното си предаване в политическа говорилня. Той и сценаристите му се изживяват като самоназначила се съвест на българина. Вместо да видиш очакваното шоу, все пак предаването се казва Шоуто на Слави, излизат неговите сценаристи, които започват да бистрят политиката и да определят кой е прави и кой е крив. Политическата насоченост на Слави също претърпя и няколко трансформация. Ако се върнем 10 години назад Слави се наслаждаваше на присъствието на Бойко Борисов на своето диванче и му думаше „Ти си голям мъж“. Сега вече отношенията им с Борисов са видимо захладнели и Слави е решил да взима властта в свои ръце. Интересното е обаче, че БТВ не реагира по никакъв начин на факта, че Слави използва трибуната на своето шоу и телевизията за политическа агитация. Нещо, което по принцип не се допуска от закона в свободна форма без изрично обозначение.

Последната идея на Слави е да предизвика референдум по 6 много важни според него въпроса, които ще променят нашето бъдеще и държавата едва ли не ще цъфне и върже. В тях обаче има доста повече популизъм, от колко здрава мисъл и  логика. Ето и моите отговори на тях и защо няма да подкрепя референдумът на Слави.

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не! Колко кандидатури трябва да разгледа всеки гласоподавател, за да може да направи информиран избор? При този вариант ще стане пълен хаос, в който във властта ще влизат все повече некадърници и то с малка подкрепа.

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

Не, защото тогава се концентрира 2-но повече власт в ръцете на всеки народен представител, което води до повече отговорности и възможност за корупция. Да не говорим и че няма как да се свърши всичко физически и голяма част от нещата ще се вършат от екипът му. С други думи ще намалиш депутатите на половина и ще се увеличат екипите на всеки поне 3-но ако не и повече.
3. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

Не! Колкото повече една политическа система те кара да бъдеш обвързан с нея, толкова по ефективна е тя. Когато нямаш избор, за кого да гласуваш? Ако срещу теб имаш ТИР, дърво и автомобил, ще избираш, в кое от трите да се блъснеш или ще натиснеш спирачки? Мит е, че при задължителното гласуване ще се промени нещо. Подобни проучвания са правени много пъти и резултатите подкрепят основните. Може да имаш разместване в малките партии с малки проценти, но те така и не влизат в Парламента.

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

По принцип, да. Но ако ще се прави от доказано провалени хора, то ще е изпразнено от смисъл и съдържание. Все пак видяхме как рожбите на предходния строй, построиха демокрацията. Използваха я така, че да е в угода на властта, а не на хората. Нищо чудно, че все повече са хората с носталгия към „Бай тошево време“
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Не! Популизъм е, че политиката се прави без пари и само на добра воля и идеи. Ако държавата отделя средства, за политиката, това й дава възможност да бъде независима от различни бизнеси и дарители. Това, че има политически партии, които са алчни искат още и за това изпълняват поръчки, не прави системата не нужна, а просто показва нуждата от адекватно прилагане на закона.

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не! Всички трябва да станем част от системата на МВР, за да се запознаем с кандидатите и да оценим техните професионални възможности и лични качества?

Моето лично мнение е, че е необходима реформа в съдебната система, за да може да се прилагат законите, а не да се чудим какви ли не глупости да правим. И да се приемат тези искания на Слави, пак ще се намери кой да ги заобикаля. После пак ли ще пишем нови точки? Именно тези хаотични движения подхранват провалената ни система и ни остават с впечатление, че сме безсилни.

През 2013 г. за първи път бе проведено проучване на Профила на инвеститорите на БФБ. Към този момент единствено то предоставя публична информация, за участниците на българския капиталов пазар. През настоящата година проучването бе проведено за втори път като основната цел бе не само да провери дали характеристиките на инвеститорите се запазват и как се е изменил профилът им през последните 12 м.

Методът на събиране на информацията бе чрез провеждане на онлайн проучване сред потребителите на тясно специализирани форуми, сред последователите на някои инвестиционни посредници в социалните мрежи и др. Общият брой инвеститори, до които проучването достигна бе 108. Основният профил на търсената таргет група бе фокусиран към масовият инвеститор, който търгува на БФБ за собствена сметка, а не толкова големи институционални инвеститори. Периодът, в който бе проведено проучването през 2013 г. бе между 14 и 22 юни 2013 г., през 2014 г. бе между 14 и 23 май.

Тъй като проучването предоставя голям обем информация за самите инвеститори, то за обработката и систематизирането й в посока оформяне на конкретни поведенчески профили, през тази година използвах по-сложни статистически похвати като един от методите за многофакторен анализ в статистиката – клъстерният анализ. Той раздели респондентите в три основни групи, които условно нарекохме по следния начи:

Група – „Новобранци“

Група – „Спекуланти“

Група – „Инвеститори“

Фигура: Големина на всяка група

Под спекуланти разбираме инвеститори, които присъстват на пазара, за да печелят от движението на цените. Техните инвестиционни хоризонти са много къси и не отделят толкова голямо внимание на самите фирми търгуващи се на борсата и как би им повлияла икономическата ситуация на техния бизнес. Под инвеститори разбира ме респонденти, които има дълги инвеститорски хоризонти. Те не обръщат толкова голямо внимание на самата цена на акциите, а се фокусират върху бизнеса, които стои зад тези акции. Наричаните новобранци от своя страна са инвеститори, които присъстват от скоро на БФБ и пазарните им действия са обвързани с голяма доза неоправдан риск. Направеният многофакторен анализ ни помогна освен ясно да отличим тези групи, но и да определим техният дял в общата структура на присъстващите на пазара инвеститори. Като най-голяма се оформя групата на „Спекулантите“ – 37,0% от всички респонденти попадат в нея. На следващо място по-големина се откроява групата на „Новобранците“ с дял от 32,4%. Последната група е тази на „Инвеститорите“ с дял от 30,6%.

Повече от половината от взелите участие в проучването се самоопределят като активно присъстващи на българския пазар. През настоящата година се регистрира ръст от 6,2 пр.п. Две са основните причини, които карат респондентите да инвестират на БФБ. На първо място, това е търсенето на по-добра доходност за спестяванията им, след като лихвените проценти по банковите депозити значително намаляха. На второ място участниците в анкетата споделят, че с инвестициите си те разчитат на дивидентите/печалбите, които да ми помогнат при нужда от пари или допълнителни доходи за пенсия.

При конструирането си на инвестиционен портфейл повече 80% от респондентите залагат на над 4 акции на различни компании. В сравнение нагласите от преди една година, се вижда ръст в този дял. С отминаването на тежките ефекти от икономическата криза, все повече компании на БФБ започнаха да радват инвеститорите с добри новини. Така интересът им започна да се разпръсква върху повече позиции.

Въпреки че често в медийното пространство инвеститорите на БФБ са дефинирани като изключително рационални, първото по рода си проведено проучване през 2013 г.регистрира, че наред с рационалността при вземане на решение за покупка или продажба, те се ръководят и от собствените нагласи/усещания/ предчувствия към развитието на компаниите и секторите, в които те оперират. Преди 12 месеца този фактор бе на второ място, но сега неговата значимост нараства и той вече се оформя като основен за инвеститорите.

Първото проучване през 2013 г. регистрира, че над 70% от постигнатата положителна доходност от инвеститорите се реинвестира отново в закупуването на акции на БФБ. 12 месеца по-късно този дял спада до 58,3%. Въпреки че проучването индикира, за по-малка възвръщаемост на постигнатите печалби към БФБ, то показва, че в очите на инвеститорите борсата започва да носи относително стабилни приходи. Това неминуемо ще активизира и инвеститори, които очакват именно този сигнал, за да влязат на пазара и ще привлече нови играчи. От тук може да очакваме и повишаване на ликвидността на пазара и на постигнатите печалби.

Въпреки че ликвидността на БФБ през 2013 г. се повиши значително в сравнение с годините след 2007 г., тя все още не успяла да достигне до необходимите нива, които да осигурят безпрепятствено влизане и излиза от повечето позиции на борсата. Именно тя се откроява и като основен проблем според инвеститорите взели участие в проучването. На следващо място с близки резултати се откроява група от 3 проблема, които могат да бъдат определени като взаимосвързани: липса на нови инвеститори, липса на нови компании и пропуски в законодателството, даващи възможност за водене на непрозрачно управление на фирмите и анонимност на реалните собственици.  

Графика: Кои според Вас са основните проблеми, пред които е изправена БФБ днес?

База: 2014г.N=108

Геополитическите рискове са сред най-неприятните за инвеститорите, поради непредвидимостта на тяхното развитие и приключване. Всяка страна в подобен конфликт защитава своя национален интерес, а развръзката обикновено е труден компромис, който всеки може да си позволи да направи. Докато се стигне до него обаче, инвеститорите се оказват в капана на неизвестното бъдеще, а средствата им се обезценяват. Украинската криза, на която сме свидетели през последните дни, е далеч от разрешаване, а страните в нея са най-мощните икономики в съвременния свят. Това превръща мащабите на тази криза в заплаха за икономиката такава каква я познаваме до този момент, а инвеститорите в заложници на чужди интереси.

Във вторник след продължителна реч на руския президент Владимир Путин, бе подписан договор за приемане на Крим и Севастопол в състава на Руската федерация. С този акт Владимир Путин показа не само, че Русия не се страхува от заплахи за икономически санкции, но и че е готова да плати цената да даде начало на нова Студена война.

Като реакция на референдума на Кримския полуостров САЩ и Европейският съюз решиха като начало да въведат санкции срещу руски и украински официални лица, ограничения за пътуване и замразяване на чуждестранните активи на лица, за които се предполага, че са допринесли за дестабилизацията на ситуацията в Украйна и особено в Крим.

Въпреки че Русия търпеливо изчака провеждането на референдум в Крим и не отговори нито на увещанията за споразумение, нито на заплахите от налагане на санкции, след подписването на споразумението за присъединяване на Крим и Севастопол, тя открито заплаши западните компании с контрамерки. Руските корпорации може да пренасочат бизнеса си в държави, които не участват в санкциите, предупреди ръководителят на руския петролен гигант „Роснефт“. И дори в самата Русия климатът за западната индустрия може да стане неприятен, обяви междувременно заместник-министърът на промишлеността в Русия. Това освен, че би отслабило икономическата мощ на Еврипейския съюз и САЩ, би довело и до подсилване на икономики, които ги поставят в изолация.

Икономическата кризата превърна Китай във втората икономика в света, а юанът през последните години се спряга като резервна световна валута, която има потенциал да измести долара като такава. В събота на провелия се съвет за сигурност на ООН Китай бе и единствената страна, която не подкрепи внесения документ от САЩ, с който референдумът в Крим се обявяваше за незаконен. Това превръща страната в потенциален стратегически партньор на Русия при задълбочаване на конфликта.

Всички анализатори и наблюдатели на се питат до какви нива може той да ескалира. Дали ще изправи света пред ужаса на нова световна война? Всъщност тя вече започна. Не такава каквато я познаваме от учебниците по история, а по-сложа и страшна. Вместо милиардите долари, рубли, евро, юани да бъдат трансформирани в хладни оръжия, те се сблъскват на международните пазари. Поглъщат корпорации, обезлюдяват цели градове като задушават бизнеса и преразпределят световното богатство.

Въпреки че Европейският съюз заплашва с икономически санкции Русия, споменът от началото на 2009 г. все още не е изтрит. Тогава редица страни от съюза се превърнаха в косвени жертви на споровете между Русия и Украйна като природният газ идващ от Русия и преминаващ през Украйна, бе спрян. Дори и днес ЕС все още не е енергийно независим и контра удар от Владимир Путин в тази посока би довел до икономически и финансови загуби, намаляване на производствени мощности, затваряне на предприятия, ръст на безработицата намаление на конкурентоспособността и срив на пазарите.

Ако лудостта в очите на Владимир Путин издава готовността му да прекрачи границата на икономически сблъсък и стъпи на полето на физическата война, то тонът на европейските лидери и Барак Обама показват, че те ясно разбират евентуалните последици и биха направили компромис със самите себе си в името на политически мирно решение на казуса. Тук обаче остава отворен въпросът, който ще тегне над пазарите, дали Русия няма да се възползва и в бъдеще от този страх?

Резултатът от този конфликт най-вероятно ще бъде кратка международна изолация за Русия, до момента, в който САЩ и Европейският съюз не осъзнаят горчивата истина, че Русия е „прекалено голям, за да падне“ (too big to fail) икономически партньор за тях, който не биха жертвали дори и в името на справедливостта. Така ще последва нова прегрътка с увещанията към Русия да не прави повече така. А за Украйна, Крим ще се превърне в цената, която трябва да заплати за приемането си към европейското семейство. Дали е справедливо за всички ли? Не, естествено. Но все пак, кой е казал, че на пазарите има справедливост?

*Заглавие на икономически бестселър на New York Times и Wall Street Journal за 2008 година от Мохамед Ел-Ериан.

Новата година донесе положителни емоции на инвеститорите на БФБ. Основният индекс SOFIX се изкачи до над 500 пункта за първи път от 2008 г. насам и се превърна в най-бързо растящият индекс в света от началото на годината. Подобно бе и началото на отминалата 2013 г. тогава силният ръст бе прекършен от изпадането на страната в дълбока политическа депресия. Към настоящия момент кризата на политическата сцена все още не е решена и има всички признаци да се задълбочи отново през годината.

В краткосрочен план инвеститорите очакват с интерес неконсолидираните финансови отчети на компаниите, което ще доведе до раздвижване на борсата в следващите 2 седмици. След това отново се появяват въпросителните около търговията на БФБ. Основен натиск през годината ще продължи да оказва политическата обстановка. Според редица анализатори предстоящите евроизбори са добра възможност да бъдат легитимирани управляващите партии и това да доведе до известно успокоение в инвеститорите, че правителството се ползва с достатъчно доверие в обществото, за да изпълни мандата си до край. Европейските избори обаче не могат да бъдат използвани като коректен индикатор, за това дали една или друга политическа сила се ползва с доверие в обществото. Нека си припомним, че на предходните избори НДСВ спечели 8% и взе два мандата , което се дължеше основно на присъствието на Миглена Кунева в листите на партията, а месец след това преливането на гласовете от евровота към този за правителство не се получи и партията не успя да премине 4 процентовата бариера. Така и на новите избори евентуална победа на БСП няма да предостави на партията политическата сигурност, от която се нуждае,но загубата ще катализира нова вълна от протестни действия, което ще доведе до поредните трусове на българския капиталов пазар. Към това може да се добави и нароилите се нови политически партии даващи заявка за влизане в нов парламент, които допълнитeлно ще катализират обществено напрежение, за да събират привърженици.

В тази тежка политическа среда трудно може да се очаква, че негативните ефекти няма да се пренесат и върху икономиката на страна. С оглед на възстановяването на основните външнотърговски партньори на страната, износът се очаква да продължи да дърпа икономиката нагоре имайки предвид, че той в най-малка степен се влияе от вътрешното напрежение сред политическата класа. Имайки предвид това, може да се очаква, че компаниите, които работят активно за износ ще бъдат най-често в полезрението на инвеститорите.

Според бизнес анкетите на НСИ през януари 2014 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 4.6 пункта в сравнение с предходния месец в резултат на по-благоприятните мнения на стопанските ръководители. Въпреки това „несигурната икономическа среда“ продължава да бъде основен възпиращ българския бизнес фактор, който увеличава тежестта си в сравнение с месец по-рано.

Импулсите на силени повишения на БФБ през последните 12 месеца показват, наличието на свободни средства в инвеститорите, които чакат благоприятни сигнали, за да увеличат позициите си на пазара. Въпреки че първите отчети на компаниите дават нотка на оптимизъм, то е твърде възможно след появата на консолидираните отчети за края на годината, положителният тренд на БФБ да забави значително темповете си и при евентуално ескалиране на политическото напрежение да спре. Имайки предвид, че на българската борса чуждестранните инвеститори са основен фактор за нейния ръст, то неизвестността ще продължи да ги държи на разстояние, превръщайки местните пенсионни и взаимни фондове в основни „маркет мейкъри“. Положителни сигнали биха дошли ако правитлеството избърза приоритетно с приватизацията на БФБ и на нея видим свежи нови попълнения.

*Материалът е с аналитичен характер и изразява личното мнение на неговия автор. Не е препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.

Слънчевите лъчи нагряваха предния капак на патрулката. Бяха минали само два часа от началото на смяната на старшина Стоянов, който едвам успяваше да си задържи очите отворени. Топлият летен ден и надутият му от приятно преяждане с кебапчета корем, го унасяха в дълбока дрямка. Старшина Стоянов бе навършил петдесет наскоро. Не му оставаше много служба, но той и не искаше да напуска. Беше катаджия още от времето на бай Тошо, както се сам се шегуваше. За всичките си години служба в системата, не успя да се издигне до върховете на ръководството, но и така бе доволен от живота. В полицията през последните двайсет години имаше много проблеми, началниците ги меняха през ден, а заплатите и униформите им не бяха мръднали от онова време. Оплакваше се само официално, беше член на полицейския синдикат и някак си единствено недоволството на колегите му го задължаваше да споделя тяхната позиция. Иначе той си беше добре. Държавата може да не се грижеше за него, но той сам си взимаше това, което смяташе, че му се полага. Казваше, че в известен смисъл така му е по-добре. Вместо някой друг да определя заслужената му надница, той сам го правеше. Да, Стоянов бе от онези катаджии, за които парите в ръка обезсмисляха всеки акт и фиш.

От няколко седмици Стоянов имаше нов колега – Петров. Младо момче, завършило школата преди година. Като един от най-опитните, на Стоянов се падна честта да обучава новобранците. Той бе подбрал едно от най-сложните кръстовища в столицата. Не знаеше кой бе измислил начинът за преминаване през него, но не го и вълнуваше. Самият той като цивилно лице винаги нарушаваше правилника, минавайки от там, но като длъжностно лице беше стриктен. Така де, следеше закона. Ако беше 25 години по-млад, никога нямаше да избере това кръстовище, предизвикващо куп нарушения и неуморна работа. Като млад гледаше да си подбере за дежурство най-тихите места в столицата. Днес обаче времената бяха други. Колкото по-шумно и натоварено, толкова по-доходоносно.

Стоянов си имаше ритуал, който изпълняваше всеки ден . Застъпвайки на смяна, веднага трябваше да заработи първия си хонорар. Вярваше, че сефтето е най-важно. Ако тръгнело добре от първия път, щяло му върви така и до края на смяната. Днес също не отстъпи на своята максима, още в началото размаха палката пред тъмно сив Фоклсваген, който бе настъпил повечко газта.

– Старшина Стоянов. Карахте с превишена скорост, за къде сте се разбързали? – попита строго водача, облягайки се с ръка на колата.

– Ами … – шофьорът започна да кърши пръсти, после бръкна в якето си. – За да ви дам тези двайсет лева, които намерих попът. Не знаех, на кого са и исках да ги предам на полицията, за да им намерите собственика.

– Хммм. – Стоянов оправи форашката си, после се огледа на двете страни. А не бяха ли случайно четиресет лева? Все пак двамата с колегата ще трябва да търсим собственика.

Мъжът бръкна отново в джоба на якето си и подаде на полицаят още една банктнота.

– Хайде, и умната. Да не превишавате скоростта повече.

Стоянов знаеше, че всичко трябва да се дели с колегата по смяна. На това учеше и Петров. Като споделиш парите с другия, няма кой да те хване. Потърпевшите могат да се оплакват колкото си искат и на когото си искат, но без доказателства и свидетели, са безсилни срещу закона. А когато и колегата е вътре, няма кой да потвърди, че се е случило каквото и да било. Все пак нарушения има за всички.

Стоянов често обичаше да си доставя забавления в работата. Не всичко е пари в живота, все пак. Преди седмица бе спрял млада жена, която говореше по телефона. Бе решил да бъде безупречен и да си свърши работата до край. А и опитът му бе показал, че жените не са много склонни да си платят. След като написа фиш на момичето, тя го погледна и очудено му каза:

– Защо сте ми написали на фиша, че е издаден в понеделник като днес е събота?

– Защото не искам да Ви развалям настроението през уикенда. – засмя се гръмко Стоянов.

Той ги обичаше тези шегички. „Работа, работа, но трябва и да се забавляваш.„ казваше на младия Петров. Той от своя страна не се противеше на методите на Стоянов. Дори с охота приемаше заработените двадесетолевки. Все пак и той самият си имаше нужди. Нощният живот в столицата го привличаше живо, а и жените в заведенията харесваха мъже със значки и пистолети. Петров попиваше всяко движение на Стоянов и двамата бързо се сдушиха. Често дори се обзалагаха по колко могат да изкарат от спряна за проверка кола.

– Добър ден, Петров. Вие какво?! Не видяхте ли знака? Тук може да се кара само в едната посока. – строго говореше Петров на шофьора, който бе спрял, уж за проверка.

– Е че аз да не карам в двете?-опита се да разведри обстановката водачът.

– Хайде сега, като толкова много знаете, ето едно актче за двеста лева.

– Ама как така за двеста лева, не е ли за сто?

– По сто лева за всяка посока.

“Малкият Петров има потенциал”, обичаше да казва Стоянов. Той обаче също не му оставаше длъжен и показваше кой е старото куче.

Спря кола с варненска регистрация.

– Добър ден, старшина Стоянов, петдесет лева глоба. – авторитетно нареди Стоянов.

– Защо, какво нарушение съм извършил? – рече шофьорът, мигайки недоумяващо.

– Не може да ме убедиш, че от Варна до София не си направил поне едно нарушение.

След това Стоянов се прибра в колата и каза менторски: „Виждаш ли Петров, колкото и да е добър човек, алинея все ще се намери.“ Така минаваха дните на двамата, в шеги и закачки.

Слънцето не спираше да покачва температурата в патрулката. Бяха спрели колата на сянка до едно дърво, но това не помагаше.

– Петров, добре започнахме днес, но това слънце ще ме довърши. – Стоянов едвам успя да извади думите от устата си.

– Защо не отвориш малко вратата?Може да влезе по-хладен въздух отвън. – предложи Петров.

– Ти да не си луд?! – възкликна Стоянов. Ами ако вземе, че ни снима някой и ни изтипоса със снимката в социалните мрежи? Няма нужда да ставаме за смях като колегите.

– Чух, че миналата седмица Василев го ранили по време на акция. – опита се да разхлади ситуацията като отклони темата.

– Да, чух. Къде са го ранили?

– В главата. Лекарите му направили две операции.

– Е той да се радва, че не се е наложило ампутация.

Двамата избухнаха в бурен смях. В това време Стоянов забеляза черен Опел, който се движеше срещу тях.

– Ей сега уцелихме двайсетачката. – каза Стоянов и излезе от патрулката.

Черната кола не се движеше бързо и не даваше вид да превишава пътните ограничения. Стоянов размаха палката, показвайки на шофьора къде да отбие. Колата спря и прозорецът се отвори. Зад волана стоеше младо момче на не повече от 25-26 години.

– Загасете двигателя. – нареди полицаят. Старшина Стоянов, моля документите за проверка.

Момчето започна да рови в жапката. Извади един плик, пълен с листи.

– Какви точно документи трябва да дам? – попита момчето.

Стоянов го изгледа под вежди, като през главата му мина мисълта, че този млад човек се опитва да се шегува с лицето на закона. Въпреки това запази самообладание.

– Книжка, талон, технически преглед, гражданска. – изброи полицаят.

Момчето изрови необходимите документи, след което започна да ги подава един по един на полицая.

– Знаете ли за какво Ви спрях, господин Иванов? – попита Стоянов, докато разглеждаше шофьорската книжка на момчето. – Петко Иванов, нали?

– Да, Петко. Ами … – зачуди се момчето.

– Светлините г-н Иванов, светлините.

– Ох, ама аз не съм ли … – каза момчето, поглеждайки към таблото на колата. Забравил съм ги, съжалявам много. Току-що потеглих и просто съм забравил да ги пусна.

– Забравил, не забравил законът нали знаете, че го промениха вече. Преди само зимно време се караше така, сега е през цялата година.

– Знам, знам. Съжалявам много, не е било нарочно.- каза гузно момчето и продължи да подава исканите документи.

– То съжалението няма да помогне като направите ПТП г-н Иванов. – настойнически каза Стоянов.

– Ама как така ПТП, то е обяд! Слънцето свети толкова силно, че няма как да не видя някого, който идва срещу мен.- възрази момчето, опитвайки се да се защити.

– Законът си е закон, господин Иванов.За това е решен така, за да се спазва. Оппаа! – възкликна Стоянов. – Какво е това стикерче тук?

– Това е за гражданската ми отговорност, вчера я поднових.

– А защо е тук? Този стикер, господин Иванов, трябва да е залепен на предното Ви стъкло.

– Така ли…ама на мен никой не ми каза това, когато сключвах застраховката. – учуди се момчето.

– Ех, господин Иванов, то да бяха само светлините да си затворя очите, ама сега и това. Слезте от колата, господин Иванов, и ела те с мен при колегата.

След тези думи Стоянов се обърна и тръгна към патрулката. Петко излезе леко разтреперен от случващото се и последва полицаят.

– Колега, ето ти палката, иди да наблюдаваш. – нареди Стоянов на Петров.

След това седна на предната седалка на колата.Петко стоеше мирно до патрулката и проследи с поглед отдалечаващият се Петров.

– И какво сега, господин Иванов. Какво ще правим? Това са две нарушения на закона. – започна Стоянов.

– Не знам. Наистина не знах за стикера. Аз отскоро съм шофьор, преди четири месеца изкарах курса.

– Е какво, на курса не ви ли обясняват тези неща господин Иванов?

– Не. Нито го има и в листовките.

– Ето да не помислите, че ви лъжа, ще Ви покажа къде го пише в закона това. – Стоянов извади от жапката опърпан топ с листи. – Ето го тук, четете.

– Да, да, виждам. Съжалявам, но наистина не го знаех това. – продължи да се оправдава момчето. – Даже и като си я подновявах никой не ми спомена, че трябва задължително да го залепя.

– Трябва г-н Иванов, трябва. Иначе как да знаем, че сте изряден шофьор.

– Ето ги документите, сам виждате, че всичко ми е платено и редовно.

– Да така е, господин Иванов, но законът си е закон. – последваха няколко минутки мълчание от страна на полицая. – И сега какво ще правим?

– Не знам. – вдигна ръце момчето.

– Трябва да пишем акт. То да беше само това добре, фиш. Ама и светлините… вече стават две нарушения.

– Съжалявам, какво да кажа. Вие сте първият, който ме спира. Аз април взех книжка и до сега не ми се е случвало.

– За първи път те спират, така ли? – Стоянов погледна датата, на която бе издадена книжката на момчето. – За първи път те спират и направо акт. Ех, г-н Иванов.

– Щом се налага, какво да направя? – вдигна рамена момчето.

– Такъв топъл ден е днес, ходил си до МОЛ-а сигурно, купил си си нещо. Двадесет лева бензин си изгорил. И сега какво, акт.

– Какво да кажа?

– Господин Иванов, ще пишем ли?

– Не знам. Аз лично бих бил много щастлив да не пишем нищо, ама … сгрешил съм.

– Добре, да не пишем, а аз, ако го направя, ти какво ще ми дадеш?

Петко гледаше и се чудеше вече какво да каже.

– Ще ти направя услуга, но трябва да получа нещо в замяна. – продължи Стоянов. – Иначе пиша акт. Знаеш, после ще ти отнемат и точки. Може и книжката да ти отиде и ще трябва пак да се явяваш на изпит. Какво ще правим, господин Иванов?

Момчето гледаше земята и единствено повдигаше раменете си.

– Не знам. – промърмори той.

– Ех Петко, Петко, качил си се в хубава кола. Стегнал си я, излъскал си я и сега какво – акт. Къде живееш ти Петко, от София ли си?

– От Пловдив съм. Живея под наем тук.

– Пловдив, имам познати там! – възкликна Стоянов. – Къде живееш тук?

– В квартал “Белите Брези”.

– Аха знам го, то не е лошо там. Ама как, под наем ли?

– Да, под наем. Много са скъпи жилищата тук, не мога да си позволя да си купя собствено.

– Може някой път с колегата да ти дойдем на гости. Да почерпиш по едно кафе, а?

– Ами … може. – отново смотолеви Петко.

– Така, стига сме си разговаряли. Какво ще правим сега с акта Петко?

– Не знам.

– Ще пишем ли?

– Надявам се не.

– И аз така се надявам, ама трябва да измислим нещо за теб, което да е добре и за мен също. – продължи настоятелно Стоянов.

– Не знам, то ако беше по друго време ама сега точно.

– Ех, Петко. – Стоянов замълча за малко. – С какво се занимаваш тук, Петко? Бачкаш ли, учиш ли?

– Работя. Приключих с ученето. – каза Петко.

– А какво работиш?

– В една социологическа агенция.

– Какво е това, с какво се занимава? Онова дето познават за изборите, кой колко процента ще вземе ли? – попита неразбиращо полицаят.

– Не точно. Политическите изследвания са едно. Ние и такива правим. По принцип се занимаваме с най-различни типове проучвания – маркетингови, икономически и т.н – тук Петко бе в свои води и се почувства видимо по-отпуснат.

– Аха и ти какви проучвания правиш там?

– Занимавам се с всякакъв тип проучвания. Каквито ни възложат клиентите. Сега например, правим едно проучване за корупцията в Министерството на вътрешните работи.

– Как така за корупцията? – зачуди се Стоянов.

– Това е нова методология от Европейската комисия. Питаме хората дали са ставали жерви на корупция, дали са им искали пари от страна на органите на реда, в съдебената система, в митниците.

Стоянов замълча. Гледаше на страни и се почесваше по главата. Погледна отново документите на Петко.

– Отидете в колата си, господин Иванов, и ме изчакайте там.

Петко се обърна и тръгна към колата си в очакване на присъдата. Седна и зачака. След няколко минути на стъклото му почука Петров. Петко бързо го свали с леко докосване на бутона.

– Ето Ви документите, господин Иванов, сега като се приберете веднага да сложите обозначителният стикер на предното стъкло. Не забравяйте, че фаровете винаги трябва да бъдат пуснати. Слизате, качвате се, няма значение. Сега има техници, слагат Ви една машинка и като запалите колата те светват, като изгасите – изгасят. Няма да Ви се налага да ги мислите. Лек път.

Корупцията беше един от най-дискутираните проблеми през годините преди и след присъединяването на България към Европейския съюз. В мониторинговите доклади за напредъка на страната, тя заемаше централно място, а липсата на политическа воля у управляващите да се борят срещу нея, се бе превърнал в основен лайтмотив. Последните 4-5 години проблемът с корупцията сякаш изпадна от дневния ред на политическата класа. Спомняте ли си колко пъти при най-различни обществени допитвания, корупцията е била в топ 3 на проблемите, пред които е изправена страната? Днес самото понятие корупция е почти изпаднало от тази негативна класация, но е заменено обаче от проблеми като цената на енергията, на горивата, ниските доходи и други. Интересното обаче е, че всеки от тези проблеми всъщност е следствие именно от корупционните прояви и практики. От една страна тези резултати могат да се възприемат като нормални, имайки предвид сложната и нееднозначна дефиниция на понятието „корупция“, от друга те може би са едни от първите индикатори за еволюцията й в обществото.

Непрестанно променящите се форми на корупцията възпрепятстват даването на точна дефиниция на проблема. Това се наблюдава и при широката и нееднозначна употреба на думата, което показва, че в съзнанието на гражданите няма изградено общоприето разбиране за това какво представлява корупцията. Така за нея често се мисли като за нещо, което няма нужда от обяснение.

Едно от възприетите определения на корупцията, залегнало в Системата за мониторинг изработена от Коалиция 2000 е: „злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество”. Друга популярна дефиниция, използвана и от международната неправителствена организация Трансперанси интернешънъл, определя корупцията като ”злоупотреба с поверена власт с цел извличане на лична изгода”. Корупцията е “злоупотреба с обществено служебно положение с цел лично облагодетелстване”. Това е определението, публикувано от Световната банка в нейния доклад за световното развитие от 1997 г.

Един от основните проблеми в разгледаните дефиниции на корупцията, които дават Трансперанси интернешънъл и Световна банка е, че използват твърде общо определение за корупцията, в което не се включват всички нейни форми на проява. Такава форма е например, превърналият се в сериозен проблем, който разрушава устоите на демократичното общество, „купуването на гласове” при провеждане на избори.

Друг сериозен недостатък и в трите разглеждани дефиниции е, че те отразяват корумпираността само на „вземащите”, но не и на „даващите” страни. В този смисъл корупцията трябва да бъде разглеждана и като двустранен акт в нарушение на общо приетите законови рамки.

На база разгледаните дефиниции, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

Ако направим класация на 10-те емблематични лица от българския преход, за които всички тези определения еднозначно да изплуват в общественото съзнанието, то „Сивият кардинал” – Христо Бисеров би бил в челните позиции. За малко повече от 20 години, той успя да си изгради имидж на един от най-силните задкулисни играчи в политиката. Не говореше, но концентрираше властови ресурси. Въпреки поражението, което претърпя в битката си с Иван Костов за СДС, силните му позиции сред тъмните сили на политическата класа, му помогнаха да се наложи в ДПС като едно от най-приближените и доверени лица до спорната личност Ахмед Доган.

Изненадващото оттегляне на Бисеров от политическия живот и изплувалата дни след това информация, че е обект на разследване от страна на прокуратурата, наподобяват на осигуряване на политически коридор за оттегляне от голямата сцена. Това може би нямаше да направи голямо впечатление имайки предвид, трайно насаденото чувство за недосегаемост на властта, но подобно изпращане не е нито логично, нито подобаващо за „Сивия кардинал“. Въпросителните около случващото се са много и във всички посоки.

В политическото си амплоа, Христо Бисеров не е свикнал да бяга и да губи схватки. Личността на задкулисен кукловод с неограничени сили, трудно може да бъде разклатена. Именно това може би е и следващата индикация, че корупционната среда в страната не намалява влиянието си, а еволюира до нови нива.

Според системата за мониторинг на корупцията на Коалиция 2000, в зависимост от мащабите на корупцията, може да се разграничат два основни типа:

Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители),разполагащи с възможности за дискреционно разпределение на високостойностен ресурс, обект на корупционно търсене и предлагане. Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.

С малка корупция се описват, случващите се на относително ниски нива, ежедневни злоупотреби с публични ресурси, в малки обеми, насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги. Макар и свързана обичайно с относително дребни суми, малката корупция е значим социалнопсихологически феномен. Гражданите са особено чувствителни именно към тези форми на корупция, тъй като те непосредствено и лично оказват влияние върху техния живот.

Случаят Бисеров, показва, че явно малката корупция се е трансформирала в голяма, а тя от своя страна е пораснала до нещо с гигантски размери. След падането на кардиналът, все още не е ясно, кой ще заеме поста му и ще овладее тъмните сили, които Бисеров контролираше толкова добре последните 20 години. Със сигурност обаче новият му наследник явно е по-силен. От него може да се очаква, че ще доразвие влиянието, което към момента упражняваше Бисеров, както в политическия и обществен живот на страната, така и в икономическия.

Христо Бисеров може да се окаже и само началото, на новия преход, към който върви обществото. Преход водещ след себе си корупция на много по-високи нива и управляван от лица без съвест и морал. Лица, за които пропагандата и парите са най-сигурния инструмент, за да се превърнеш в успял човек. За нещастие обаче това, което идва на мястото на малката корупция е нормалност. Нормалност да дадеш 20 лв. на полицая, който те е спрял за превишена скорост, не за да се измъкнеш от нарушението, а защото влизайки в тромавата бюрократична система можеш да бъдеш смачкан от нехайството на брънките по веригата. 

… „Червен сняг“ така кръстиха първата книга на Ралфи. Тя съдържаше дванадесет смразяващо шокиращи разказа. Роджър не харесваше насилието и ужасът в тях, но реши да експериментира с нестандартен ход. Книгите за самопознание и самообучение вече изчерпваха читателите си. Хората бяха спрели да се вълнуват от това как да контролират шефа си или как да разпознават кога човека пред тях ги лъже. Десетките подобни книги преповтарящи съдържанието си станаха просто безинтересни. Сапунките имаха своята твърда женска аудитория, но за малката издателска къща на Роджър бе почти невъзможно да се пребори с големите и добре подплатени в бранша конкуренти, които можеха да си позволят да платят хиляди за реклама на своите автори. Той много добре разбираше, че в комерсиалното общество, в което живееха днес, не толкова стойността на написаното, от колкото рекламата продават. …

Мораториум над икономическото развитие на България. Така накратко можем да обобщим решението на Народното събрание (НС) за удължаване на мораториума върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до началото на 2020 г. При присъединяването на България в европейското семейство беше даден преходен период, в който да се подготви за пълното отваряне на пазара на земеделски земи за чужденци. Този период изтича на 1 януари 2014 г. и присъединителният договор на България не предвижда никаква възможност за удължаването му. Така решението на Народното събрание нарушава пряко ангажиментите, които е поела страната.

Защо всъщност този мораториум нанася силен удар върху икономическото възстановяване на страната?

На първо място той показва желание, не за провеждане на политики в подкрепа и налагане на свободен пазар при земеделските земи, а именно обратното. Води към монополизация на сектора на едрите земевладелци. Тези към, които отиват над две трети от средствата по оперативните програми, просто, защото проектите, които разработват са големи и мащабни, а останалата малка част от финансовата подкрепа се разпределя на хиляди малки предприемачи. Именно монополизирането на пазара и изправянето на бариери за вход на него, водят до порочната зависимост, че големите стават все по-големи за сметка на малките, които фалират, защото не могат да издържат на силния натиск.

Защо беше важно отварянето на пазара?

Българската икономика е малка и отворена. Като такава, тя пряко се влияе от чуждите инвестиции, които влизат в нея. Като малка икономика, на страната ни е необходим сравнително малък обем инвестиции, за да може те да окажат положително влияние и да задвижат нейния растеж. През годините на икономически подем, развиващата се икономика на България генерираше, както очаквания за ръст на база силно изоставане от другите страни членки на ЕС, така и бе добър вход за фирмите към единния пазар на съюза. Това насочи редица инвеститори към България, където откриха фабрики и изнесоха част от бизнес процесите си. Създадоха се нови работни места, производителността и доходите се увеличиха.

Икономическата криза доведе до отлив на инвестиции, тъй като тези средства се оказаха необходими и по-добре защитени на други места по света. Въпреки видимите процеси на възстановяване на икономиките в световен мащаб, политическият цук-цванг, в който изпадна през годината България, внесе допълнителна несигурност за бъдещето на страната в, и без друго предпазливите инвеститори, което катализира отново процеса на отлив на инвестиции.

По предварителни данни преките инвестиции в страната за периода януари – август 2013 г. възлизат на 772.5 млн. евро (1.9% от БВП), при 1593.5 млн. евро (4% от БВП) за януари – август 2012 г. Само за месец август 2013 г.техният са в размер е отрицателен -34.2 млн. евро, при положителен прираст от 395.6 млн. евро за август 2012 г.Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти възлизат на 87.8 млн. евро, при 163.9 млн. евро за януари – август 2012 г.

Графика. Дял на преки чуждестранни инвестиции от БВП на страната

Източник: БНБ

Тези лоши, лоши чужденци

Аргументите за повсеместна колонизация на страната след 1 януари 2014 г., която ще доведе до икономическо робство и зависимост на българите, наложени от богатите чужденци, не само кореспондират с икономическо невежество, но и връщат една, претендираща за модерна и съвременна страна, далеч в тъмните катакомби на средновековието. Бегъл поглед през последните 10 години ни показва, че едни от първите големи чуждестранни инвестиции в страната бяха в основаването на акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), чиято насоченост бе (и все още е) придобиване и обработка на земеделски зами. Именно тези чужди инвестиции превърнаха пустеещите тогава земеделски земи в доходоносни инвестиции, което се калкулира положително в цената на основния актив на тези АДСИЦ-ове – земята. Средната цена на земеделска земя у нас варира между 400 и 700 лева като в някои части на Добруджа тя достига и до 1 500 лв. за декар. За последните 10 г. земеделската земя на много места в страната е поскъпнала над 6 пъти, а само през 2008 година ръстът на цената е бил 35-40 на сто.

Реално това, на което сме свидетели от страна на чужди инвестиции в българска земя, се оказва, че са увеличаване на стойността на земята и създаване на редица работни места. Всъщност, колкото и да е мила за „политиците“ българската земя, тя не е толкова атрактивна инвестиция, колкото се представят. Използваната земеделска площ е общо 50 902 790 дка. (включва обработваема земя, трайни насаждения, лозя, градини, ливади, пасища, угари и др.) Обработваемите площи са близо 35 000 000 дка. или общо 68.7 % от използваните земеделски площи. Основната част от тази земя не е комасирана, което оказва допълнителен натиск върху цената и привлекателността на земята за всеки инвеститор.

Последиците

Последиците от решението за удължаване на мораториумът ще бъдат тежки за страната и икономиката й. На първо място, това ще даде ясен сигнал за всички чужди инвеститори, че техните инвестиции не са важни на територията на България. Създаването на допълнителни бариери пред тях, ще ги накара да продължат да разглеждат страни като Румъния като далеч по-перспективни и с един съществен плюс – голям вътрешен пазар.

На следващо място, неспазването на поетите вече ангажименти всява страх в инвеститорите и прави страната ни непредвидима за правене на бизнес, което ще се отрази в цялостно влошаване на бизнес климата. Още една причина, поради която чуждестранните инвестиции може да се очаква да продължат отлива си.

Мрачни облаци се задават и от друга посока. Европейската комисия (ЕК) вече потвърди, че ако България не отвори пазара си от началото на 2014 г., както е предвидено в договора за еврочленството й, ще се пристъпи към наказателна процедура и съответните глоби. ЕК няма правомощия да разреши на България удължаване на мораториума и ако страната ни иска той да остане в сила и след началото на идната година, ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от Европейския съюз, което на практика означава преразглеждане на присъединителния договор на България и повторна ратификация от 28 държави членки. При подобно развитие на събитията, страната може не само да не спечели желания мораториум, но и да загуби редица преимущества, които има. Нека все пак не забравяме, че България търпи редица критики в мониторинговите доклади по отношение на липсата на воля в управляващите да се борят ефективно с корупцията и организираната престъпност и да проведат адекватна съдебна реформа. Само преди няколко седмици България бе препъната по пътя си за членство в Шенген въпреки, че покриваше всички технически критерии. Не е тайна и мнението на много страни членки, че България е била приета в ЕС прекалено рано и страната не е подготвена все още, за да бъде пълноправен член.

И за финал сме длъжни да кажем, че конкретната забрана успешно се заобикаля и в момента, чрез регистрация на дружества в страната или забулена собственост през редица офшорни компании и свързани лица. С други думи мораториумът ще продължи порочната практика на непрозрачна собственост на българска земя, а това ограничава възможностите за упражняване на контрол на съответните институции.