Sofia Photo Agency, Елена Банкова
Когато страната ни е въвела клиничните пътеки през 2001-а година, по които и към момента се плаща на болниците, сме имали отделна пътека за лечение на ухапване от алигатор. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ един от най-добрите гастроентеролози в България проф. Никола Григоров, който практикува във Втора многопрофилна болница в София.
Световно признатият специалист посочи парадокса като един от многото, случили се при въвеждането на австралийския модел на финансиране в здравеопазването. Причината според експерта е, че основите на здравната реформа са положени от едни недостатъчно компетентни „бели момчета с къси панталонки“ и това на по-късен етап се е превърнало в предпоставка за допускането на множество грешки. Една от тях за проф. Григоров е превръщането на болниците в търговски дружества. Eто какво още каза проф. Григоров пред Димитър Панев:
Проф. Григоров, преминал сте през всички нива на практичната медицина, от селски здравен участък, до университетска болница?
Точно. Това се случи с моя живот, преминах от първия ред на здравеопазването до върха на кариерата си. Започнах като лекар в Силистра, след това – в селски здравен участък в с. Сомовит, след това в градска болница, в окръжна болница и накрая – в университетска. Не бях протектиран, такова беше времето тогава, но бях достатъчно амбициозен, превърнах професията си в свое хоби и затова постигнах успехите, на които се радвам в момента. Какво трябваше да направя, за да стигна това ниво? Трябваше да направя нещо, което другите, които бяха протектирани около мен, не могат да направят. И аз наистина въведох интервенционалната ехография с всички най-модерни методи, съвременни и изискващи доста усилия, за да могат да бъдат осъществени.
Обръщам към темата, която мога смело да кажа, че касае цяло човечество, Ваша е репликата, че целта на съвременна медицина е да превърне рака в хронично заболяване. Дали това е постижимо в обозримо бъдеще?
Медицинската футурулогия, преди много години, когато започна моето професиране, казваше, че човечеството ще победи рака до края на 80-те години. Дори и помен няма от това ние да победим рака напълно. Оказа се, че ракът е многостъпкова болест, която има много неща, които светът не може да дешифрира. Но на този етап много се постигна и наистина целта на човечеството и по-специално на лекарите е да направим така, че раковото заболяване да бъде хронична болест, така, както има хронични болести на сърцето, на белите дробове, на бъбреците, но хората живеят с години. Идеята е да се потиска тази инвазия на един, бих казал, друг биологичен модел, който се намесва в човешкия организъм – това е раковото заболяване.
Вие го определяте като чужд организъм. Така ли да разбирам?
Така може да се каже. В раковото заболяване има много сигнални пътища, то не е само едно заболяване. И, когато само един сигнален път се дешифрира, едва ли не камбаните гръмват – победихме рака. Но се оказва, че друг сигнален път не е открит и отново се връщаме оттам, откъдето сме дошли. Но все пак, стъпка по стъпка вървим към превръщането на рака в хронична болест.
Известен сте с това, че участвате във въвеждането на редица иновативни методи за лечение на тумори в черния дроб, едно от модерните направления в гастроентерологията. Разкажете малко повече докъде сме стигнали сега.
Това е едно от нещата, които въведох в държавата. Метод на така наречената циторедуктивна терапия – отнемане на ракова тъкан по някакъв механичен път. Било чрез инжектиране на медикаменти или чрез отстраняване, изгаряне, унищожаване чрез радиочестотна високостепенна енергия или пък с микровълнова енергия. Има и методи, които са свързани със създаване на ниски температури. Най-различни са начините за отнемането на ракова тъкан.
Процесът явно е сложен, защото независимо какъв метод ще се избере, той трябва да е достатъчно ефективен, за да унищожи тумора, но същевременно и да не навреди на органа?
Естествено. В медицината има правило – ако не можеш да помогнеш, недей вреди. И никой няма право да вреди. Наистина трябва да се достигне по най-безопасния начин до милиметри в тумора, за да не се уврежда съседната здрава тъкан. Тогава, независимо по кой метод, температурата се увеличава до 100 – 115 градуса по Целзий, докато туморните, раковите клетки умират при температура до 45 градуса. Това е идеята. Този метод издържа и дори при туморите на черния дроб той стана така наречения коративен метод, метод, който лекува, както хирургията.
Намалява ли възрастовата границата на хора, които се диагностицират с тумори в черния дроб, или това са митове с цел да наплашат обществото?
Много е сложно да се отговори на този въпрос. Туморите се подмладяват за това, защото диагностиката става по-прецизна и по-експресна. Винаги е имало тумори и при младите, и при по-възрастите, но аз не бих казал. Подмладяването се подхвърля като идея в медицинските среди, но лично моето впечатление е, че нищо не се е променило освен подобрената диагностика в туморите. Преди хората с тумори в последния си четвърти стадии са умирали, но като причина за смъртта са се посочвали съвсем други неща. Днес обаче виждаме по друг начин нещата.
Идеята Ви е, че ако някога някой е бил късно диагностициран с тумор, това не значи, че е бил болен и още като млад, така ли?
Точно.
Искам да Ви питам дали алкохолът по някакъв начин е свързан с рака на черния дроб, така, както все още има много противоречия относно това дали тютюнопушенето причинява рак на белия дроб?
Тук ме хванахте натясно. Да, в официалната литература, от проучвания на много авторитетни световни клиники, алкохолът е причина за първичния рак на черния дроб в между 15% и 25% от случаите. Аз обаче имам друго впечатление. За мен това са единични случаи, които стигат до първичен рак на черния дроб и те са свързани с чернодробно увреждане от алкохолен тип. За мен, и това ще го публикувам и в чужбина, за мен в основата стои преболедуването от Хепатит B и C. Защото, за да дойде раковият процес, трябва да се промени генетичният код на съответната клекта. Алкохолът не може да промени генетичния код. Генетичният код се променя от B и C вирусната инфекция. И, наистина, в моето проучване само в четири случая на рак, и то и при тях нещата бяха спорни, но само при тях нямаше Хепатит B и C вирусна инфекция. Защото проблемът с B инфекцията вече стана много сложен. Има така наречената скрита B инфекция, която не можеше да се докаже. Сега я доказахме. И се оказа, че в голям процент от случаите на рак, за които ние набеждаваме алкохола, в основата стои тази B вирусна инфекция.
Добре, в месеци, в които говорим за масово недофинансиране на болници, поради липса на пари, за необходимост от актуализации на бюджета на касата, за млади кадри, напускащи страната, Вие организирате от 2-и до 6-и декември безплатни прегледи по гастроентерология и кардиология във Вашата болница. Как го правите?
Това са едни действия, които трябва да се случват и повтарят в нашата държава, защото наистина имаме много проблеми с организацията на здравеопазването и то, да ви кажа честно, и аз не знам защо не се решават тези проблеми.
Грешките са много, като почнем от това, че болниците станаха търговски дружества, неща, които накараха нашето здравеопазване да тръгне по малко особен път. Значи, първо тези болници, с тези бутафорни бордове на директори, които не вършат никаква работа, след като директорът на болницата е пряко подчинен и се избира от принципала. След това тръгна тази, така наречена пътечна клинични медицина, лекарите се въвлекоха в едно ограничено финансиране от един кмет или доктор, който става министър…
Не сте за клиничните пътеки?
Тогава, когато тръгнаха да се правят реформи в здравеопазването, тогава в Здравното министерство се разходжаха едни, метафорично казано бели момчета с къси панталонки. Тогава не знаеха езиците, не бяха достатъчно компететни, но тези хора решиха, че вместо да въведат един западен модел – Германски, Английски, Френски – и да го адаптират към нашите условия, дойдоха едни представители от Австралия и решиха да направим така наречената медицина с клинични пътеки. До такава степен бяха дали на преводачите, че в нашите клинични пътеки имаше болест „ухапване от алигатор.“ Имаше такава пътека! И ние бавно, постепенно започнахме да преформираме, да се блъскаме в тази сфера, да правим търговски дружества и още много други грешки. Сега няма излизане, но трябва да го адаптираме и променяме по някакъв начин, за да може здравеопазването ни да бъде българско.
Има и още много други неща. Примерно, нашите лекари, за които държавата дава средства, се подготвят още от трети или четвърти курс да отидат да работят в чужбина. Те си знаят даже в коя държава ще отидат и учат съответния език. Ето, какво е в Дания, не искам да кажа, че трябва да стане в България, но бих настоявал. Когато влизаш в университета, ти теглиш едно номерче. Това номерче, след като завършиш се тегли лотария, и номерчето ще каже къде в листите на чакащите ти ще отидеш и ще работиш. Ти си подписал договор и трябва да стане именно по тоя честен начин – където ти се падне. Може да бъде в Копенхаген, може обаче да идеш и в Гренландия. В България беше задължително – три години работа в съответните участъци. Но тогава това се определяше от министерството, от партийната организация и от комсомолската организация. Веднага ще ви кажа на мен какво ми предложиха. Предложиха ми силистренски, кърджалийски и хасковски окръг. А аз съм плевенчанин. Ето, трябва да излезем от тази андрешковска хитрост, от тази народопсихология да не обръщаме внимание на масовата култура и на честността в нашите взаимоотношения.
