Икономика и общество

37
Добави коментар

Геополитическите рискове са сред най-неприятните за инвеститорите, поради непредвидимостта на тяхното развитие и приключване. Всяка страна в подобен конфликт защитава своя национален интерес, а развръзката обикновено е труден компромис, който всеки може да си позволи да направи. Докато се стигне до него обаче, инвеститорите се оказват в капана на неизвестното бъдеще, а средствата им се обезценяват. Украинската криза, на която сме свидетели през последните дни, е далеч от разрешаване, а страните в нея са най-мощните икономики в съвременния свят. Това превръща мащабите на тази криза в заплаха за икономиката такава каква я познаваме до този момент, а инвеститорите в заложници на чужди интереси.

Във вторник след продължителна реч на руския президент Владимир Путин, бе подписан договор за приемане на Крим и Севастопол в състава на Руската федерация. С този акт Владимир Путин показа не само, че Русия не се страхува от заплахи за икономически санкции, но и че е готова да плати цената да даде начало на нова Студена война.

Като реакция на референдума на Кримския полуостров САЩ и Европейският съюз решиха като начало да въведат санкции срещу руски и украински официални лица, ограничения за пътуване и замразяване на чуждестранните активи на лица, за които се предполага, че са допринесли за дестабилизацията на ситуацията в Украйна и особено в Крим.

Въпреки че Русия търпеливо изчака провеждането на референдум в Крим и не отговори нито на увещанията за споразумение, нито на заплахите от налагане на санкции, след подписването на споразумението за присъединяване на Крим и Севастопол, тя открито заплаши западните компании с контрамерки. Руските корпорации може да пренасочат бизнеса си в държави, които не участват в санкциите, предупреди ръководителят на руския петролен гигант „Роснефт“. И дори в самата Русия климатът за западната индустрия може да стане неприятен, обяви междувременно заместник-министърът на промишлеността в Русия. Това освен, че би отслабило икономическата мощ на Еврипейския съюз и САЩ, би довело и до подсилване на икономики, които ги поставят в изолация.

Икономическата кризата превърна Китай във втората икономика в света, а юанът през последните години се спряга като резервна световна валута, която има потенциал да измести долара като такава. В събота на провелия се съвет за сигурност на ООН Китай бе и единствената страна, която не подкрепи внесения документ от САЩ, с който референдумът в Крим се обявяваше за незаконен. Това превръща страната в потенциален стратегически партньор на Русия при задълбочаване на конфликта.

Всички анализатори и наблюдатели на се питат до какви нива може той да ескалира. Дали ще изправи света пред ужаса на нова световна война? Всъщност тя вече започна. Не такава каквато я познаваме от учебниците по история, а по-сложа и страшна. Вместо милиардите долари, рубли, евро, юани да бъдат трансформирани в хладни оръжия, те се сблъскват на международните пазари. Поглъщат корпорации, обезлюдяват цели градове като задушават бизнеса и преразпределят световното богатство.

Въпреки че Европейският съюз заплашва с икономически санкции Русия, споменът от началото на 2009 г. все още не е изтрит. Тогава редица страни от съюза се превърнаха в косвени жертви на споровете между Русия и Украйна като природният газ идващ от Русия и преминаващ през Украйна, бе спрян. Дори и днес ЕС все още не е енергийно независим и контра удар от Владимир Путин в тази посока би довел до икономически и финансови загуби, намаляване на производствени мощности, затваряне на предприятия, ръст на безработицата намаление на конкурентоспособността и срив на пазарите.

Ако лудостта в очите на Владимир Путин издава готовността му да прекрачи границата на икономически сблъсък и стъпи на полето на физическата война, то тонът на европейските лидери и Барак Обама показват, че те ясно разбират евентуалните последици и биха направили компромис със самите себе си в името на политически мирно решение на казуса. Тук обаче остава отворен въпросът, който ще тегне над пазарите, дали Русия няма да се възползва и в бъдеще от този страх?

Резултатът от този конфликт най-вероятно ще бъде кратка международна изолация за Русия, до момента, в който САЩ и Европейският съюз не осъзнаят горчивата истина, че Русия е „прекалено голям, за да падне“ (too big to fail) икономически партньор за тях, който не биха жертвали дори и в името на справедливостта. Така ще последва нова прегрътка с увещанията към Русия да не прави повече така. А за Украйна, Крим ще се превърне в цената, която трябва да заплати за приемането си към европейското семейство. Дали е справедливо за всички ли? Не, естествено. Но все пак, кой е казал, че на пазарите има справедливост?

*Заглавие на икономически бестселър на New York Times и Wall Street Journal за 2008 година от Мохамед Ел-Ериан.