Кафето се пие масово в Европа още от XVII век, но и
досега не знаем достатъчно за тази напитка и за кофеина, към който се
пристрастяваме. Хората отдавна приемат кофеин не само с кафето, но и с редица
други популярни напитки – чай, какао, кока-кола, мате. Техните любители ги
превъзнасят заради тонизиращия ефект, но медиците са подозрителни към кофеина,
и то не без основание. Освен че кофеинът учестява сърдечния ритъм и повишава
кръвното налягане, той се отнася към класа на алкалоидите, както например и
никотина. Алкалоидите са биологично активни вещества, чието влияние върху
организма и досега не е достатъчно ясно. Превишава ли кофеинът ползата за
мозъчната дейност от вредата, която може да причини на организма? Изследванията
през последните години установиха редица интересни факти, свързани с все още
загадъчното вещество.
1. Стимулиращият
ефект на кофеина е илюзия
Много любители на кафето обясняват, че го пият, защото ги
ободрява. Ако за първи път опитате тази напитка и я пиете не повече от два
месеца, действително ще се ободрявате заради биохимичните свойства на кафето.
Но при дългогодишна употреба на кафе навикът, изработен от организма, вече
пречи на механизма за повишено производство на допамин, който активизира
работата на мозъка. Освежаването, което изпитвате след поредното кафе, е само илюзия,
плод на психиката, твърдят учени от университета в Бристол. Те направили
проучване с участието на 379 доброволци. 16 часа преди изследването участниците
се лишили от любимата си напитка. След това на половината от тях било сервирано
кафе, а на другата половина – напитка, която по вкус не се отличавала от
кафето, но съдържала кофеинов заместител. И двете групи казали, че са
почувствали прилив на енергия. Последвалите тестове установили, че и при двете
групи работоспособността, паметта и концентрацията не са се подобрили. Това
показва, че повечето съвременни хора не пият напитки с кофеин за прилив на
енергия, а по навик и традиция.
2. Кофеинът лекува
болката и изостря мисълта
Кафето може да се бори с болката. Учените откриха, че
хората, които пият кафе на работа, имат по-малко болки във врата, гърба и
ръцете от тези, които се въздържат от тази напитка. А ако организмът ви не е
свикнал с кофеина, може да се справите със силно главоболие, като изпиете едно
кафе или кола. Оказва се също, че освен кофеин кафето съдържа тригонелин – още
един алкалоид, който помага за регенерацията на съединяващите нервни клетки на
мозъка дендриди и аксони. Това означава, че редовната употреба на кафе поддържа
работните способности на мозъка в най-добра форма.
3. Дори изпитото
през деня кафе пречи на нощния сън
Любителите на
кафето знаят, че ако го пият, преди да си легнат, то ще попречи на нощния им
сън. Ново изследване обаче показа, че това става и ако кафето се пие 7-8 часа
преди лягане. Интересното е, че това важи и за заклетите пиячи на кафе.
Многократната му употреба започва да пречи на ободряването, но уви, не е
възможно да се свикне с кафето дотолкова, че да не пречи на нормалния сън.
4. Кафето вреди на
младите
Сред хората, които пият кафе без мярка, смъртността е по-висока,
отколкото сред тези, които се отнасят към него равнодушно или го пият умерено.
Изследване на данните на повече от 40 хиляди души показа, че смъртността сред
прекаляващите с кафето е с 21% по-висока, отколкото при хората, които не
употребяват тази напитка. Особено опасно е прекаляването за хората до
55-годишна възраст. При тях рискът от смърт, главно от сърдечносъдови
заболявания, е почти с 50% по-висок.
5. Пристрастяването
към кафето е генетично обусловено
Най-новите изследвания доказват, че пристрастеността
към кафето е генетично обусловена. Медици от Харвард сравнили геномите на 120
хиляди души и открили най-малко 6 неизвестни досега варианта на гени, които
обуславят пристрастието на техните носители към кофеиновите напитки. Тези гени
влияят върху метаболизма на организма, предизвиквайки по-силно удоволствие от
приема на кофеин и по-бързо развитие на зависимост към него. Освен това хората,
които имат макар и само някои от тези гени, по-скоро престават да изпитват
ободряващия ефект на кафето, чая или колата и с времето все повече увеличават
количествата, като постоянно съкращават промеждутъците между употребата на
кофеинови напитки. Новооткритите варианти на гени влияят на обмяната на
глюкозата и на мазнините, а също и на механизмите за контролиране на кръвното
налягане и затова хората, които са генетично привлечени от кофеина, имат
по-висока захар и холестерол и по-високо кръвно налягане.
