Вкусна, но врътлива, ама пък как е сладко да усетиш в устата си хубавият свеж бульон от зеленчуци в комбинация с топчето от кайма в студените зимни дни
Зимата вече си отива, но аз още я приготвям у дома, защото като дойде лятото сме на друг вид супички
Как да направи тази супичка знае почти всяка опитна домакиня, но в топчетата се крие разликата между моята супа и тази направена от някой друг. Аз не претендирам, че така ще стане най-вкусната супа за вас, но поне ще споделя моят опит за тези, които не са приготвяли такава до сега
За самата супа използвам: 250гр. (понякога и по-малко) кайма, 50-100 гр. ориз (една хубава моя шепа), сол, щипка черен пипер, 1-2 чушки, 1 морков, 1 малка глава лук и 2 средно големи картофа нарязани на ситно, фиде пак една хубава шепа.
За астройката : 1 яйце, супена лъжица кисело мляко, щипка лимонтузу, черен пипер, чубрица, магданоз.
Размесвам каймата с ориза, малко сол на върха на една чаена лъжичка и също толкова черен пипер, понякога прибавям към нея и малко настърган на рендето лук и я меся, докато всичко стане еднородна смес. Колкото повече се омесва една кайма, толкова по-вкусни стават приготвените неща с нея! Лукът пък прави топчетата после сочни и мекички, а не твърди като камъчета и сбити от ориза.
След това с мокри ръце си оформям много малки топчета, които пускам в купа с брашно, разтръсквам купата нялколко пъти, сякаш пресявам брашното през сито със същите движения и така топчетата сами се овалват навсякъде в него. После ги вземам по няколко в ръка и ги „подхвърлям“ лекичко така да се каше в шепата си, за да падне излишното брашно, подреждам ги в съд едно до друго и ги прибирам за около половин час във фризера. Така правя аз, а някои други домакини слагат белтък в каймата за да не се разпада при варенето в супата топчето, други пък направо пускат топчетата след оформянето във врящият бульон, трети не овалват топчетата в брашно, четвърти просто щипват от каймата с три пръста и пускат в супата каймата и прочие.
Най-лесният начин да направите топчетата еднакви по големина е да стиснете голяма топка от каймата в шепата си и да оставите да излезе малко от сместа между палеца и показалеца си. Ръката ви сама пропуска кажи речи еднакво количество от каймата и така топчетата ви ще са еднакви.
Пробвала съм всички варианти, но установих за себе си, че този с фризера и брашно работи най-добре!!! Така не ми се разпадат топчетата при варенето и ако направя твърде много топчета, пък ми се ще да сготвя по-малко супа, тези, които остават връщам обратно във фризера и за другият път съм по-бърза и от стрела в готвенето с готовите топчета :))))))) Когато съм слагала белтък в каймата топчетата остават цели, но пък ориза вътре в тях трудно увира и на места остава твърдичък в топчето, другите варианти също понякога са били несполучливи и не до там естетични на външен вид след застройването на супата, но вие сами избирате метода
Докато топчетата са ми във фризера си приготвям зеленчуците ситно нарязани и леко ги запържвам в малко олио, като по този начин вкусът на супата става по-наситен, морковите пускат една приятна жълтина, ако мога така да я нарека, което прави и цвета на супата по-наситено жълтооранжев накрая. Така по този начин дори и яйцата ви да са купешки, след застройването резултата въпреки всичко ще е отличен!
Към запържените за две, три минути в супена лъжица олио зеленчуци доливам два литра вода, прибавям една чаена лъжица сол и оставям да поврят до омекването на картофа. Омекне ли той, значи всички зеленцуци в супата също са готови.
Това е и момента за пускането на топчетата вътре. Пускам ги едно по едно на различни места из тенджерата за да не се натрупват едно върху друго в бульона и после да се слепят. На най-ниската степен на котлона досварявам и топчетата за още около 5 до 10 минути, като индикатор за готовността им е това, че оризът ги пробива, излиза навън от топчето като малки бодлички на таралежче Разбира се винаги можете да извадите едно топче и да го разполовите в чиния за да пробвате дали ориза отвътре е сварен.
В края на варенето прибавям и шепата фиде, изчаквам още само минута да поври супата с него и изключвам котлона. Баба ми винаги прибавяше още шепа ориз вътре вместо фиде, но аз така си я обичам. От остатъчната топлина на бульона фидето само си се досварява и набъбва както си трябва. Аз не слагам домати в супите си, защото това после ги прави понякога неприятно стипчиви и кисели на вторият ден от престоят им в хладилника, а и не ни понасят на стомаха, но ако желаете заедно с фидето можете да прибавите и кафена чашка доматки от консерва или един обелен и нарязан на много ситно домат.
Застройката на супата винаги я правя с цяло яйце и супена лъжица кисело мляко. Към тях добавям и щипка лимонена киселина или малко натурален лимонов сок за да не ми се пресича яйцето при наливането на топлият бульон в застройката.
Разбивам първо яйцето с млякото до хомогенност и после наливам с черпак при интензивно разбиване, тъничка струйка от бульона. Продължавам така докато вече не мога да гребна спокойно бульон от супата и в черпака почнат да ми се вмъкват топчетата. С други думи при застройката черпак по черпак си преливам почти цялата супа в другият съд с яйцето и киселото мляко
Връщам после всичко в тенджерата пак на тънка струйка вливам и разбърквам вече самата супа. Поръсвам с чубрица, черен пипер и магданоз отгоре и оставям тенджерата без капак и без черпак в нея да поизстине за да стане подходяща температурата за хапване на супата. Оставите ли черпака вътре или захлупите ли с капака, от остатъчната топлина ще продължи готвенето и веднага супата ще ви се пресече на парцали!!!
Още нещо, аз винаги застройвам веднага щом като изключа котлона с горещият бульон без да чакам изобщо супата да поизстине. Така съм сигурна, че няма опасност от салмонела и че яйцата са минали необходимата топлинна обработка. От брашното по топчетата супата придобива необходимата гъстота и затова ползвам само едно яйце. Ако, супата бе постна или пилешка застройвам с две яйца и две супени лъжици кисело мляко. Не слагам брашно в застройката, защото то не е варено и придава лош вкус на супата, ако все пак се налага да сложа обаче, когато съм си направила по случайност много бедна и рядка супа, то тогава застройката трябва първо да поври на котлон и след това да се влее при супата обратно!
В Гърция пък научих един друг тип застройка, при който също резултата е гарантиран и никога супата не се пресича, но става по-гъстичка. Слага се сока на половин малък лимон, едно цяло яйце, супена лъжица и половина брашно и една водна чаша студена вода в метален съд. Всичко това се разбива до хомогенност и се слага на котлона да заври при непрекъснато разбъркване, докато се сгъсти като сос бешамел например. После се изсипва директно в супата и се разбърква хубаво до разтварянето на този сос из самата супа. Няма да се тревожите нещо ще се пресече ли, наливате ли бързо или не бульона, а супата ще е гладка и еднородна без парцали, но както вече казах ще е малко по-гъстичка, защото гърците така правят т.нар. от тях авголемоно или яйченолимонов сос.
Обобщавам: най-важното е да не бързате, да наливате бавно бульона черпак по черпак и на тънка струйка при яйцата, млякото и лимонената киселина, при непрекъснатото им разбиване и да не покривате топлата супа с капака на тенджерата, така никога няма да имате пресечена супа!!!
Много я обичам, а вие?
Да ви е сладко!