Селото е сгушено в котловината на Странджа планина. Обградено е сред габърови гори. В околностите могат да се видят широки и красиви поляни обрасли с растението – росен. В литературните източници росен е любимото цвете на русалки и самодиви. Според народните предания русалките си правят венци от него. В миналото в България се е изпълнявал обичая “ходене по росен” на Спасовден и дните около него. Болни хора и бездетни жени се търкалят в поляните обрасли с росен.
През 1982г. Бръшлян е обявен за архитектурен паметник. В него 76 къщи са паметници на културата. Седем от къщите притежават орден „Странджа“ и са отворени за гости и любители на планината. В селото могат да бъдат настанени около 100 човека. В този прекрасен край и на удобно място е разположено заведение за хранене, където можете да се насладите на прекрасната българска кухня.
В местностите Двата вриса, Борилото, Кубарелова деница, св. Пантелеймон и св. Петка са изградени за отдих, в които можете да се насладите на различни по вид приключения. Местното сдружение „Бръшлян“ организира различни събития за странджански песни, дегустации на традиционни специалитети. Патронът на селото е св. Пантелеймон
Селото можете да разгледате още църквата св. Димитър. Издигната в края на 18в. Като на същото място е имало тракийско селище. Олтарът е античен мраморен жертвеник с архаичен надпис на старогръцки.
Храмът е вкопан в земята, като повечето църкви от периода на османският период са с изграден висок зид и да не бъдат по високи от коник.
Църквата е типичен представител на местното възрожденско строителство. Обявена за архитектурен паметник с национално значение. Отстрани на църквата посетителите могат да разгледат типично килийно училище. Помещава се в пристройката към църквата. В училището са били обучавани 12-13 годишни момчета само на четмо и писмо, също така и на смятане и църковно песнопение по време на службите. Днес малката стая е реставрирана в първоначалния си вид, когато децата са стояли не на чинове, а на земята. Вместо на черна дъска пишели с пръчици върху пясък и восъчни дъсчици.
В селото се намира още един паметник на културата, а това е Балювата къща. Архитектурен и исторически паметник на културата, която е типичен образец на странджанска селска къща от средата на 19 век, която е на два етажа. Първият етаж е направен от камък и там живеят животните. На втория етаж живея семейството на съответния собственик, където е имало тоалетна с канал, който се изтича на долният етаж при животните. Друг особен елемент са малките прозорци на втория етаж, с щори от дърво, който са можели да се махат през зимата. На 2 април 1903 година в Балювата къща четата на ВМРО с войводата Панчо Ангелов е обградена от турска войска. В завързалото са сражение са убити войводата и четника Никола Равашола. Битката е възпята в химна на Странджа – Ясен месец.
