Женско Здраве

skip to main |
skip to sidebar

Миомите на матката представляват 95% от всички доброкачествени генитални тумори. Същевременно при всяка четвърта жена, над 35 год., се откриват миоматозни промени. Макар и по-рядко, маточни миоми се откриват и при жени в по-млада възраст. Затова бременност и миома на матката е много често съчетание. Влиянието на миомата върху бременността, както и влиянието на бременността върху миомата зависи на първо място от локализацията и големината на миомните възли. Влияние на бременността върху миомата. Под влияние на хиперестрогенен хормонален фон на бременността кръвоснабдяването на миомните възли се засилва, фиброцитите и миоцитите в тях хиперплазират и възлите нарастват по обем. Това бързо нарастване може да доведе до следните усложнения:- некроза на миоматозен възел. Настъпва когато кръвоснабдяването се окаже инсуфициентно за бързо нарастващ, най-често интрамурален възел. Проявява се с картина на остър корем и налага оперативно лечение. Това често води до преждевременно прекъсване на бременността.- разкъсване на съдовете на капсулата на възела с хемоперитонеум, налагащ спешна лапаротомия.- инкарцерация на матката в малкия таз. При бързо растящи възли в истмичната част матката се заклещва в костния пръстен на малкия таз, притискайки силно пикочния мехур и ректума. Това усложнение налага спешна хистеректомия.Влияние на миомата върху бременността и раждането . Въпреки, че миомата е хормонозависим доброкачествен тумор и носителките му често имат абсолютна или релативна хиперестрогенемия, по правило наличието на миома не е абсолютна пречка за забременяване. Стерилите причиняват интрамуралните възли, които двустранно притискат интерстициалната част на тръбите, както и субмукозните възли, които са съпроводени с декубитални и некротични промени в ендометриума, причиняващи метрорагии. Съчетанието на миома на матката с ендометриоза, което е често, също води до стерилитет. При неголеми интрамурални и субсерозни възли бременността може да протече без абсолютно никакви усложнения. Спонтанни аборти и преждевремнни раждания се наблюдават при големи деформиращи и стесняващи маточната кухина възли, както и при субмукозни възли. В тази случаи извън бременност трябва да се направи миомектомия, за да се подобри прогнозата на евентуална следваща бременност. Миомните възли могат да смутят нормалната плацентация. Предлежанието и ниското разположение на плацентата са по-чести при жени с миома на матката. По същите причини по-чести са и патологичните предлежания на плода. При жени с големи интрамурални възли по-често настъпва преждевременно пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане. Множеството миоматозни възли смущават контрактилната дейност на матката. Наблюдават се както първична, така и вторична родилна слабост в протрахиране на раждането. В редки случаи една цервикална миома може така да нарасне по време на бременността, че да застане като непреодолима пречка пред родилните пътища. В тези случаи се прави цезарово сечение и последваща хистеректомия.Диагнозата на маточната миома по време на бременност се поставя въз основа на анамнезата, бимануалната палпация на матката и ехографското изследване. Бременните с миома спадат към групата бременни с висок риск и изскват специална диспансеризация и наблюдение в женската консултация.Поведението при бременни с миома на матката е по принцип изчаквателно с готовност за спешно оперативно лечение при евентуално настъпили усложнения. Миомектомиите по време на бременност и в хода на цезарово сечение не се препоръчват, поради екстремното кръвонапълване на матката и опасност от постоперативни усложнения.инвитробг.ком

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве – moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Има случаи обаче, когато матката е разположена и прегъната назад, и то в различна степен. В този случай говорим за недоразвити полови органи, продължително лежане по гръб след раждане при препълнен пикочен мехур, различни възпалителни процеси.

Признаците на тази аномалия са

* болки в кръста; * нередовна менструация, често болезнена и обилна; * бяло течение; * чести аборти; * понякога настъпва и безплодие.

Спадането на матката е свързано с изместването й надолу към влагалището, без да премине навън от него. В случаите, когато матката излезе навън от влагалището, вече се говори за изпаднала матка. Обикновено спадането и изпадането на матката стават постепенно и са свързани.

Причините са в отслабване на връзките на матката при трудно или често раждане, при несполучлива оперативна намеса. Случва се това състояние да се дължи на вродена слабост на поддържащите матката връзки. Сред честите причини са и бързото и значително отслабване, което се наблюдава при жените, особено по-младите, които се подлагат на драстични диети с цел да отслабнат.

Матката обаче може да спадне и при вдигане на тежки предмети и продължителна физическа работа. Спадането се благоприятства от повишено налягане в коремната кухина при препълнен пикочен мехур или черва /запек/, спаднало напречно дебело черво, при наличието на тумор. Носенето на стегнати дрехи, корсети или пояси също силно натискат червата върху матката и водят до нейното спадане от обичайното й място.

Спадането причинява теглещи болки и натиск, а често и болки в кръста. Жените страдат от често уриниране. Случва се при напън в резултат на кихане, смях, кашлица и др. урината да не може да се задържи и се стига до изпускането й. Затруднява се движението, а поради дразненето и триенето могат да се образуват болезнени разранявания, оток или възпаление. Често е налице запек, бяло течение, по-обилна менструация, главоболие, разстройство на стомаха.

При забременяване матката си отива на обичайното място, но след раждането тя отново спада, понякога в по-силна степен. Макар и рядко, но се случва да настъпи извръщане на матката, при което вътрешната й страна се извръща навън, както се обръща ръкавица. Най-често това извръщане е вследствие на раждане, водено от неумела акушерка, но може да се причини и от подутости и тумори, които са се развили вътре в матката.

Лечение и профилактика

Най-доброто лечение си остава профилактиката. А това означава грижи за здравето на жената с нейните специфични изисквания. Навреме да се овладяват всякакви възпалителни процеси в областта на половите органи, течения, спазването на необходимата хигиена, избягването на аборти. Вдигането на тежести и усилената физическа работа са противопоказани както за момичетата, така и за жените в зряла възраст.

Особено внимание жените трябва да обърнат в случаите, когато е налице запек. Той води до натрупването на непосилни за напречното дебело черво натрупвания и тежести, които автоматично довеждат до неговото спадане надолу и притискане на всички органи в областта на малкия и големия таз, включително и на матката с произтичащите от това усложнения и заболявания.

Природолечението на тези аномалии на матката изисква комплексен подход. На първо място е необходимо укрепването на организма с всички достъпни природни мерки и най-вече с очистването на дебелото черво, черния дроб. Рационалната диета и упражнения /йога, подходяща гимнастика, укрепване на коремната преса, разходки сред природата, плуване и др./ са само част от мерките, които лекуващия лекар природолечител и пациентката могат да набележат в зависимост от индивидуалните дадености, предпочитания и възможности. Разбира се, тук има място и прилагането на фитотерапията, акупресурата, масажа.

Добре е по време на лечението да се избягват половите контакти или пък те да са много внимателни и щадящи за жената.

Като правило природолечението е успешно и е с трайни резултати, ако пациентката е активната страна в този процес.

дар-център.ком

Лечението на тумора на яйчника протича по преценка на лекаря. Това, с което все пак трябва да се съобразявате, е да не се допуска топлинно въздействие върху увредения орган. Не трябва да стои дълго близо до печката или до радиатора, да приема горещи вани или душ, да посещава сауна, да се храни с гореща храна, да се пече на слънце. Не трябва да допуска и преохлаждане на организма, нито да се навлича с много дрехи и независимо от времето, да даде възможност на тялото си да диша. Препоръки, които задължително се спазват•Да спи на равна и твърда постеля, да се използва твърда възглавница.•Утрото да започва с вибрационна гимнастика на крайниците още преди ставане от леглото. Вдигат се двете ръце нагоре и в продължение на 2-3 минути крайниците да вибрират от краищата на пръстите до рамото чрез монотонно разтърсване. След това се прави същата процедура и с краката.• Болната да изяжда поне по един пресен плод на ден. За предпочитане е този плод да се откъсне от градината, а не да се купи от магазина.•Рецидивът от рак на яйчника може да се предотврати с настойка от змийско мляко. Тя се приготвя по следния начин. Залива се супена лъжица от билката с чаша гореща вода. Запарва се в продължение на 30 минути. Прецежда се и се пие през деня по една супена лъжица преди хранене.• Добро средство против рак на яйчниците е и сокът от червено цвекло. Сокът се изцежда и съхранява в хладилника за 8-10 часа. След това се пие по половин кафена чаша 10-15 минути преди ядене, като се затопля до стайна температура.• Полезен е и сокът от обикновеното зеле. Изцежда се и се пие по половин чаша сок час след всяко ядене.•При приготвяне на храната трябва да се употребява само нерафинира-но слънчогледово олио или зехтин.лекар.бг

Херпесът представлява вирусно заболяване, изразяващо се в поява на парещи, сърбящи и болезнени мехурчета по кожата или по лигавиците. Големината, локализацията на мехурчетата, цветът и тяхното съдържимо могат да бъдат най-различни. Има два основни типа вируси, причинители на херпес симплекс.

Херпесът засяга граничните зони между кожата и лигавиците на устата и на носа, на гениталиите и на ануса.

Всеки от нас още от детска възраст се е сблъсквал многократно с херпесните вируси. При първото инфектиране с тях при голяма част от хората води до поява наимунитет, но други не успяват да си изработят антитела срещу тези вируси. При тях може да се наблюдава периодична поява на херпес, когато имунната им защита е отслабена. По-често това се случва по време на менструация, на някаква друга инфекция, при физическо или при психично претоварване, при стрес и др.

Хомеопатичното лечение е изключително ефикасно по отношение на профилактиката и лечението на херпеса и от двата типа, а трябва да подчертаем, че е и абсолютно безвредно за организма. Тези медикаменти, от една страна, намаляват силата и времетраенето на оплаква-нията, дължащи се на вирусната инфекция, а от друга – разреждат рецидивите на заболяването. Те променят реактивността на организма и го правят по-устойчив към инфекции.

При гениталния херпес настъпва бързо отшумяване на оплакванията и разреждане на появите му до пълното и окончателно излекуване. Само жените, страдащи от това упорито и опасно вирусно заболяване и дълго време опитвали какво ли не лечение, могат да оценят истински тази възможност за излекуване. Бременните жени, кои- то страдат от генитален херпес, задължително paждане чрез цезарово сечение. При наличие обаче на дълъг светъл период (липса на херпес) в продължение на месеци до самия термин може да се предприеме и нормално раждане, без цезарово сечение. Този светъл период може да бъде постигнат чрез безвредните за организма на майката и на бебето хомеопатични медикаменти.

Най-често използвани симптоматични хомеопатични медикаменти за лечение на херпес симплекс са: Рус токсикодендрон, който се използва за лечение на херпес с мехурчета, съдържащи прозрачна лимоненожълта течност. Те са разположени върху зачервена, пареща и сърбяща кожа. Сърбежът не намалява от чесане, но се облекчава от топъл душ или от топли апликации.

Медикаментът се приема още от самото начало на избиването на херпеса, при първите усещания на парене и сърбеж, предшестващи появата на мехурчетата през 20 минути. Това нерядко води до стопиране на развитието на признаците на болестта.

При наличие на чести и рецидивиращи херпеси лекарят хомеопат назначава медикаменти, които могат да променят реактивността на организма и по този начин да разредят или да прекратят пристъпите на заболяването. в тази връзка лекарят трябва да определи подходящите дози и разреждания на съответния медикамент, за да се постигне нужният ефект. Съществуват много добри хомеопатични лекарства за повлияване на имунното и на психичното състояние, което е изключително важно при провокиране на херпеса от нервно-психична преумора, притеснение, стрес и други подобни състояния на нервната система.

лекар.бг

Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папилома вирус. Заболяването се проявява като малки твърди брадавици в гениталната област при мъжа и при

жената, които отделят секрет с неприятна миризма и чийто брой неорекъснато расте. Инфекцията с папилома вирус носи повишен риск от карцином на шийката на

матката – най-често срещания генитален карцином при младите жени. Тази инфекция носи още риск за плода при раждане, поради което жените с генитални брадавици

трябва да родят чрез цезарово сечение. Брадавиците се лекуват чрез изгаряне с медикамент, чрез лазер или чрез електрокоагулация, което обаче не елиминира

вируса и гениталните брадавици отново могат да се появят. Заразяването става чрез контакт с партньор с брадавици. ЧПВ по-трудно се проявява при мъжете и ако се появи е рядко на повърхността. Всяка година след започването на сексуалния си живот жената трябва да ходи на преглед при гинеколог, при който да изисква взимането на цитонамазка. Човек е в състояние да заразява, дори когато кожата му е видимо чиста, защото понякога вирусът продължава да живее върху нея. Затова гинеколозите препоръчват отказване от секса, докато не се установи, че пациентът вече не е носител на съответния ЧПВ. След което е хубаво известно време да се използват презервативи „за всеки случай“,макар че и те не успяват да предпазват напълно.

космополитан.ком

Хормонално заместителната терапия крие много рискове от рак и други усложнения в женския организъм и носи като че ли повече вреда отколкото полза Менопаузата е резултат от намалена продукция на женски полови хормони – естрогени и прогестерон, които повлияват всички системи в тялото и най-вече циклите в женския организъм: менструален, бременност, раждане, спиране на репродуктивната възможност. С намаляването на тези хормони до много ниски нива, към които организмът постепенно се нагажда, много жени /по-малко от половината жени в западните общества/ получават характерните за менопаузата оплаквания. Това са горещи вълни, нощни изпотявания, нервност, сухота във влагалището, атрофия на маточната шийка, влагалището и матката, спадане на либидото. Тези хормони повлияват и костната плътност.

Съвременната медицина има концепцията, според която менопаузата е болестното състояние, при което с възрастта се появява „липса“ на жизнено необходим хормон. И за нейната профилактика се прилага хормонално заместителна терапия /ХЗТ/. Вярването, че постменопаузалните жени се нуждаят от определена субстанция, е довело до развитието на някои абсурдни схващания за болестите след 50-годишна възраст. В доста успешните маркетингови кампании за ХЗТ фармацевтичните компании са успели да представят лекарствата като много функционално средство за лечение на всички проблеми при всички по-възрастни жени, а не само при тези 40 на сто от тях, които имат оплаквания.

Днес ХЗТ се прилага не само при жени в менопауза, и за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, остеопороза, инсулт и старческа деменция. Така постепенно ХЗТ се е превърнала в мит. Истина е обаче, че всички тези твърдения са построени върху пясъчна основа. Не случайно проф. Ян Ванденброке и колегите му от Катедрата по клинична епидемиология в университетската болница в Лайден, Холандия твърди:

„Вероятно имаме нужда от големи добре контролирани проучвания, преди да позволим на духа на универсалното профилактично средство да избяга от бутилката.“ Това предупреждение идва от наличието на

голям брой странични ефекти,

след използването на ХЗТ, някои от тях и потенциално фатални. И не само защото лекарите не са открили най-добрия начин на приложение на тези препарати и количеството на отделяните в кръвообращението естрогени не винаги е добре контролирано. Синтезираните хормонални средства драстично се намесват в най-фините функции на организма и в много случаи тотално го объркват.

Най-често ХЗТ се приема през устата. Така обаче не рядко се появяват редица стомашно-чревни оплаквания: гадене, повръщане, болки в корема, оригване, а може да се появи и жълтеница. Когато се приема във вид на лепенки, една пета от жените получават зачервяване и промени в цвета на кожата на местата на поставянето им. А ХЗТ във вид на имплатанти водят до стимулиране на ендометриума /маточната лигавица/ – потенциален

фактор за развити на ракови новообразувания,

като рискът е от 3 до 20 пъти над този при жени, неприемащи ХЗТ. При това тази стимулация на ендометриума при жени с имплатанти продължава 2 г. след спиране на естрогенната терапия.

Всъщност почти всички проучвания върху ХЗТ показват значителен риск от развитие на злокачествени новообразувания. Така 37 проучвания върху риска от развитие на рак на гърдата, анализирани заедно, показват, че дълготрайното приложение на естрогени повишава риска от развитие на рак на гърдата с 60%.

Ето какво сочат някои други проучвания:

Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) носи повече рискове за здравето, отколкото полза, и трябва да се прилага само при специфични показания, като лечението се провежда с възможно най-ниската ефективна доза, е заключението на авторите на поредния обзор на клинични проучвания по темата, публикувано в едно от най-авторитетните медицински списания – британското „Лансет“.

Жените в менопауза, които решат да продължат приема на хормони, трябва да знаят, че се повишава вероятността от получаването на инсулт поради увеличения риск от образуване на тромби (слепване на кръвни клетки и запушване на съдове).

Ето защо нуждата от хормони трябва да се преразглежда всяка година, като се вземат предвид новите познания и настъпилите изменения в индивидуалните рискови фактори при всяка пациентка. Ползата от лечението трябва да е по-голяма от рисковете, които то крие.

Не бива да подвеждат опитите на някои фирми – производителки на хормони, които продължават да ги рекламират като решение на проблемите след настъпването на менопаузата.

Заместителната терапия с хормони, било само естроген или естроген и прогестин, не е полезна за профилактиката на сърдечносъдовите заболявания при жени в менопауза. Тя не води до подобрение на тяхното сърдечносъдово здраве.

ХЗТ не трябва да се прилага за първична или вторична профилактика на исхемичната болест на сърцето (ИБС) и трябва да се избягва при жени с повишен сърдечносъдов риск. Ако се налага прилагането на ХЗТ, трябва много прецизно да се определи тоталният сърдечносъдов риск (повишено кръвно налягане, нарушение в обмяната на холестерола и кръвната глюкоза, наличие на наднормено тегло, тютюнопушене, фамилна обремененост с хипертония, диабет, ранен инфаркт или инсулт при някой от родителите).

Около половината от жените в менопауза имат симптоми на урогенитална атрофия, изразяваща се с влагалищна сухота, чести уроинфекции. Вагиналната естрогенна терапия действа локално и поради това е безопасна за лигавицата на матката.

Тя подобрява състоянието и се препоръчва при жени с противопоказания за системна ХЗТ. Вагиналните лубриканти (овлажнители) също могат да бъдат от полза при подобни случаи, но отстъпват по ефективност на локалните естрогени.

При жени на хормонозаместителната терапия, независимо дали тя е комбинирана, или е лечение само с естрогени, се наблюдава намален риск от счупване на костите. Костната минерална плътност (КМП) най-добре показва постменопаузалния риск от фрактури. Най-висок резултат в профилактиката на счупванията се наблюдава обаче, когато ХЗТ се започне при жени над 65 години.

Проблемът е, че ХЗТ се назначава само за лечение на умерени до тежки вазомоторни симптоми (топли вълни, зачервяване, безсъние, нощни изпотявания, влагалищна сухота), които не са обичайни за възрастта над 65 години.

Настоящите указания за ХЗТ с естрогени като първична профилактика на костните счупвания при жени под 65 години са започване на терапия само при наличие на вазомоторни симптоми и само при доказано намаляване на костната минерална плътност.

Препоръките са комбинираната ХЗТ да се прилага до нормалната възраст на менопаузата (около 50 години), тъй като рискът за рак на гърдата, който те носят, нараства с напредване на биологичната възраст.

ХЗТ не се препоръчва при жени, които са имали карцином на млечната жлеза, а тези, на които се диагностицира рак на гърдата и са на ХЗТ, трябва веднага да я преустановят.

Въпреки че ниски дози прогестин оказват положително влияние върху вазомоторните симптоми (зачервяване, топли вълни) и се препоръчват при тези жени, трябва да се знае, че те също могат да имат канцерогенно действие.

ХЗТ с естрогени се препоръчва при жени с оперативно отстранена матка, а при останалите е подходяща комбинирана терапия естрогени с прогестини (прогестагени) за предпазване от разрастване на вътрешния слой на матката (ендометриум), което е предпоставка за развитието на карцином на матката.

Ракът на матката засяга една на 1000 жени в менопауза всяка година. Относителният риск за развитие на злокачественото заболяване нараства значително при жени на терапия с естрогени (в зависимост от продължителността на нейното прилагане) и остава висок години след спирането на лечението (5.8 пъти по-висок риск 15 години след преустановяването на терапията).

Основни съвети:

(с предимствата на терапията трябва да се оценяват и нейните рискове)

– промяна на начина на живот (отказ от тютюнопушене, редовна физическа активност и идентифициране на евентуални фактори, които отключват топлите вълни като алкохол, пикантни храни или горещи напитки) и възможна алтернативна терапия (немедикаментозна или нехормонална)

– лечението с хормони трябва да се провежда с възможните най-ниски дозировки

– необходимостта от терапията и свързаните с нея рискове трябва да се преоценяват всяка година

– жени, предпочели да останат на ХЗТ за повече от пет години, трябва да бъдат запознати с потенциалните рискове.

Потенциалните рискове от ХЗТ карцином на гърдата:

– абсолютният риск за рак на гърдата е малък

– рискът нараства след прилагането на комбинирана ХЗТ за повече от пет години

– липсват доказателства, че различните дозировки или различните начини на приложение, или различните естрогени или прогестини повлияват различно риска за рак на гърдата

исхемична болест на сърцето (ИБС):

– няма доказателства, че ХЗТ има място в първичната или вторичната профилактика на ИБС

– не е ясно дали тази терапия намалява съдовия риск при жени във или около менопаузата или в ранната постменопауза, но като цяло приложението й трябва да бъде избягвано при случаите с повишен сърдечносъдов риск

образуване на тромби:

– оралната ХЗТ (комбинирана или монотерапия с естроген) увеличава риска за образуване на тромби през първите пет години от нейното приложение

кожните форми биха могли да са средство по избор при жени с повишен риск, но тази хипотеза все още не е потвърдена от достатъчно проучвания

инсулти:

– оралната ХЗТ повишава риска от исхемичен инсулт при жените в менопауза

деменция (отслабване на интелектуалната способност):

– ХЗТ не участва в профилактиката и лечението на деменцията; комбинираната терапия повишава риска за деменция при жени над 65 години

рак на матката:

– естрогените повишават риска за развитие на карцином на ендометриума (при жени с матка), прогестините се препоръчват като ендометриална протекция

остеопороза

– ХЗТ не се препоръчва за профилактика и лечение на остеопорозата

ранна менопауза:

– ХЗТ може да се прилага при тази група жени за намаляване на вазомоторните симптоми, но липсват доказателства за значителни други ползи

– съветът е ХЗТ да се използва до 50-годишна възраст. здравословно.биз

Миомата е доброкачествен и най-често срещаният тумор на матката. Миомата е доброкачествен тумор,който се появява в мускулната тъкан на матката и може да се развива от външната или вътрешната страна на маточната кухина.От нея страда всяка четвърта жена във фертилна възраст. Миомата не е опасна за живота и може да бъде сравнително бързо преодоляна.Развитието на миомата започва от т.нар. възелчета в мускулната тъкан на матката, които могат да бъдат единични или няколко. Тяхното нарастване води до туморно образувание. Какви са причините за появата на миома?

Причините за появата на миома на матката не са установени медицински. Има обаче установена връзка между това дали жената е раждала или не е за евентуалния риск за развитие на миома. Раждалите жени страдат по рядко от поява на миома от нераждалите. Може да се говори и за наследствен фактор при миомата. За развитието и уголемяването на миомата ключова роля има женският хормон естроген. Колкото по-наситен е в женския организъм, толкова по-бързо и успешно се развива миомата. Именно затова след хормонално лечение или бременност може да се наблюдава поява на миома или нарастване на вече съществуваща такава. Поради същата причина след настъпването на менопаузата е почти невъзможно да се появи миома.

Какви са симптомите при наличие на миома?

Дълго време жената може да няма никакви оплаквания, дори и да има миома. Един от първите признаци е обилната менструация, която е по-засилена и продължителна от обикновено. Може да се появи дори кръвотечение извън периода на менструацията. Характерна е и специфична болка по време на полов акт или когато миомата е толкова нараснала, че притиска някои от останалите органи в близост до матката. Възможно е жената да чувства тежест и неразположение в корема. При по-слабите жени се наблюдава подуване в долната част на корема, което е предизвикано точно от нарастващата миома. Има случаи, в които миомата достига размери на плод в шестия месец и жената изглежда като бременна.

Как се лекува миомата?

Лечението на миомата може да е оперативно и неоперативно. В някои случаи миомата може да се8691_1.jpg появи и да изчезне от самосебе си и затова много лекари предпочитат да изчакат преди да предприемат по-сериозна крачка за отстраняването й.ъществува хормонален метод на лечение, с който изкуствено се притъпява концентрацията на женския хормон естроген. По този начин се спира уголемяването на миомата, а може дори и да изчезне. Този метод обаче предизвиква хормонални смущения при младата жена и може да се отрази зле на емоционалното и други сфери на физическото й състояние.

Оперативно лечение на миомата се налага, когато туморът е твърде нараснал и пречи на нормалното функциониране на останалите органи и на евентуална бременност на жената. Операция се изисква също и при опасност от модифициране на миомата в раково образование, което е изключително рядко срещано явление. Съвременните методи на операция са изключително щадящи и не засягат репродуктивната система на жената, а целят отстраняване само на миомата. В миналото се наблюдаваха операции, при които се отстраняваше цялата матка (хистеректомия ) и това лишаваше жената от възможност да има деца, като водеше след себе си до редица усложнения. Днес тези операции се налагат само при сериозни случаи, в които има опасност от регенериране на клетките в злокачествени или при които миомата е застанала на такова място, че е невъзможно безпрепятственото й отстраняване.

Най-често прилаганото е консервативното лечение, което се извършва с медикаменти и системно наблюдаване от гинеколог. То обаче не може да се приложи при всички случаи и не винаги дава резултат.

Миомата не е толкова опасна и може да се каже, че често се преекспонира фактът, че влияе на фертилността на жената. Запомнете – миомата е тумор, но не е рак. За да сте спокойни и в добро здраве, посещавайте редовно своя гинеколог, за да бъдат всички изменения открити навреме и да бъдат излекувани успешно.

здраве.розали.ком

skip to main |
skip to sidebar

Кистите на яйчниците биват: фоликуларни, кисти на жълтото тяло и тека-лутеинови кисти. Фолукуларните кисти представляват уголемени яйчникови фоликули, поради повишено количество на течност в тях. Счита се, че те се дължат на повишетоно отделяне на хормона на хипофизата, стимулиращ фоликулите. Понякога кистите се разпукват и тогава се появява болка, гадене, метеоризъм. По-често обаче кистите претърпяват обратно развитие. След пукване на зрелия фоликул по време на овулацията, когато се отделя яйцеклетката, от останалата фоликулна тъкан се образува т.н. жълто тяло, което произвежда хормона прогестерон, подпомагащ имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица. Кистите на жълтото тяло не достигат по-големи размери и протичат безсимптомно, освен ако се разпукат. Предполага се, че те се дължат на повишено отделяне на лутеинизиращ хормон от хипофизната жлеза. Най-често тези кисти претърпяват спонтанно обратно развитие. Тека-лутеиновите кисти се образуват под влияние на повишено отделяне на хормони или при лечение с високи дози от тях. Кистите достигат по-големи размеридо 20 см в диаметър и обикновено са двустранни. При отстраняване на хормоналната причина те претърпяват обратно развитие.зачатие.орг

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве – moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Болезнената и нередовна менструация – тъпи и пулсиращи болки в долната част на корема, които някои жени преживяват преди и по време на менструални кръвотечения.

В някой случаи те са достатъчно силни, за да нарушат ежедневната активност на жената. Болките при менструация обикновено започват три години след започване на менструацията, но могат да се появят и по-късно. Те могат да продължават през 20-те години или до раждането, след което да намалеят по сила или да изчезнат напълно. Симптомите на болезнената менструация се изразяват в тъпи и пулсиращи болки ниско в корема, излъчващи се към гърба и бедрата. По-рядко тези симптоми се придружават от гадене и повръщане, редки изпражнения, изпотяване и световъртеж.

томилхерб.ком

Полипът на ендометриума представлява локално хиперпластично разрастване на лигавицата на матката.

Полипът може да бъде прикрепен към матката на широка основа или на малко краче. Размерите варират от няколко милиметра до няколко сантиметра. Полипът може да е единичен или да са няколко. Може да е разположен на различни места в кухината на матката или в цервикалния канал, а е може и да се подава през шийката във влагалището. Рядко полипите имат области с неопластична (предракова или ракова компонента). Около 3% имат атипизъм и дисплазия, и под 1% карцином.По-често се среща при жени на средна възраст и са редки при млади жени. Рискът се повишава с възрастта на жената, като пикът е коло 50г.Причини:

Въпреки че няма конкретна точно определена причина за появата на полипи, хормоналните фактори играят основна роля. Ендометриалните полипи са естроген-чувствителни, т.е. те нарастват вследствие на произвеждания от яйчниците естроген. Някои фактори са свързани с по-голям риск от развитие на полипи: – жени с наднормено тегло; – жени с високо кръвно налягане; – при лечение с Тамоксифен (терапия при рак на гърдата)

Симптоми:

Много жени с полипи на матката са без оплаквания. Най-често срещаните симптоми са: – нерегулярно генитално кръвотечение; – кървене между циклите; – обилни менструации; – генитално кървене след менопауза (може да е и само зацапване). – инфертилитет / проблеми със забременяването. По-често се среща при полипи разположени около отворите на маточните тръби, като по този начин представляват механична пречка.

Диагноза: Диагнозата се поставя чрез някои от следните изследвания.

– Ехограф (Ултразвук): Може да се използва коремен или трансвагинален ехограф, като вагиналният е по-информативен и дава по-добър образ. При ехография чрез високочестони звукови вълни се скенира малкия таз. Вижда формация в кухината на матката, поставяща съмнение за полип.

– Хистероскопия: През влагалището се въвежда тънка камера през маточната шийка в матката и се оглежда кухината й. Хистероскопията не само позволява да се постави диагнозата полип, но е и възможно той да бъде отстранен под директен визуален контрол.

– Кюретаж / Пробно абразио / D+C: Представлява малка операция, при която се взема материал от вътрешността на матката като се остъргват стените й. Може да се направи на сляпо или насочено след хистероскопия, когато се е установило точното разположение на полипа. При кюретаж на сляпо по-трудно се открива и отстранява целият полип.

Лечение:

– Хистероскопска резекция (изрязване) на полипа.

– Кюретаж / Пробно абразио / D+C.

– Хистерктомия: При наличие на ракови клетки в полипа трябва да се отстрани цялата матка.

След като полипът бъде отстранен, той се изпраща за хистологично патоанатомично изследване.

Полипите често рецидивират след като бъдат премахнати. Може да се наложи пациентите да се подложат на операция многократно. майчин дом – Варна.ком/span>