Запек, Болести на стомаха и червата, Диария

Изборът на лекарства при подобни обстоятелства е много ограничен. Три таблетки Цимедитин от по 300 милиграма и цяло шише антицид не могат да облекчат болката. Често подобни случаи завършват на операционната маса на някой обичащ операциите хирург. Въз основа на моя дълъг опит с болкоуспокояващите свойства на водата при стомашни оплаквания, дадох на мъжа две пълни чаши вода — половин литър. Най-напред той се поколеба. Казах му, че е приел обичайните лекарства, без да има някакъв ефект от тях. Сега трябва да приеме моето „лекарство“ за тази „болест“. Той нямаше избор. Имаше силни болки и не знаеше как да постъпи. Стоях в ъгъла и го наблюдавах няколко минути. Наложи се междувременно да изляза за малко и кога¬то след около петнадесет минути се върнах обратно, болките му бяха започнали да отслабват и мъжът беше престанал да стене. Дадох му още една чаша вода — около четвърт литър. След няколко минути болките му напълно изчезнаха и започна да възприема хората около себе си. Той седна и се придвижи към стената. Облегнат на нея, започна да разговаря с посетителите си, които бяха учудени от промяната, предизвикана от три чаши вода! Този мъж имаше болки в продължение на десет часа и беше взел най-силните и най-модерни лекарства за язва, но те не му бяха донесли облекчение. Сега три чаши вода съвсем очевидно бяха отстранили болките само за около двадесет минути.Ако разгледате рис. 4 и сравните казаното за болката с разказа за младия мъж, ще откриете как мозъкът допринася за усилването на сигнала „жажда в организма“. Ако бъде преминат определен праг на болката, локално приложените медикаменти престават действат. Антиацидът и циметидинът, които трябва да блокират Х-2 рецепторите, не могат дори да облекчат болката на пациента. Само след приемането на вода мозъкът изпраща правилния сигнал, а именно — да се прекрати силният зов за вода, тъй като вече има недвусмислен знак, че в тялото е постъпило достатъчно количество вода. Същата реакция настъпва и в други части на тялото, когато те са показали обезводняване. Хора с ревматични болки в ставите трябва особено да внимават за това специално реагиране чрез болка при силно обезводняване.Имах възможност още веднъж да проверя, дали реакцията на обезводняване при стомашни оплаквания зависи от продължителността на болката, или от количеството вода.Този път пациентът дойде в клиниката точно тогава, когато бях на работа. Той не можеше да се движи, придружителите му го подкрепяха под мишниците и почти го влачеха. От дълго време страдаше от язва на стомаха, а сега се оплакваше от силни болки в горната част на корема.Прегледах го, за да изключа спукване на язвата и започнах да му давам по чаша вода на всеки час. След двадесет минути болките му не бяха напълно изчезнали, това не стана и след час и двадесет минути. Но след трета¬та чаша вода той видимо се оправи. В по-малко тежки случаи пълно изчезване на болката настъпва след средно около осем минути.Чрез провеждане на експеримент доказах, че количество от една чаша вода веднага постъпва в червата и се абсорбира (всмуква —б.пр.) от тях. В течение на половин час почти същото количество вода преминава от подкожния слой в лигавицата на стомаха. Там то се използва за обработка на храната. Смилането на твърдите хранител¬ни продукти зависи от достатъчното количество вода. Киселината се излива върху храната, активират се ензимите и храната, превърната в хомогенизирано (хомогенен: еднороден, б.пр) течно състояние преминава за понататъшно смилане в червата.Жлезистият слой на лигавицата е покрит със слуз, който е най-вътрешният слой на стомашната стена (рис. 5). Слузта се състои от 98% вода и 2% твърди вещества, които представляват нейната опорна субстанция. Този слой вода образува естествена буферна зона. Лежащите под слузта клетки отделят натрон (двунатриев карбонат), който се свързва във водния слой. Когато стомашната киселина се опита да пробие този защитен (воден) слой, тя се неутрализира от натрона.Тази реакция води до увеличено образуване на сол (натрий от натрона и хлор от киселината). При наличие на много сол се изменят свойствата на опорната субстанция от слузта да се свързва с водата. Прекалено силната неутрализация на киселината и твърде големи натрупвания на сол в лигавицата правят последната по-малко хомогенна (по-рехава) и по-малко стегната, което води до проникване на киселината в лигавицата и предизвикване на болки.Истинската причина за подаването на повече вода към лигавицата е нуждата й от основно промиване. Лигавицата ефективно се снабдява отвътре с вода, като същевременно се отделя нова слуз. Тази обновена, дебела и влажна бариера от слуз е естествена преграда (бариера) против киселината в стомаха. Природата е направила така, че този „щит“ редовно да се снабдява с вода, особено преди поемането на храна, когато жлезите в стомаха се възбуждат и произвеждат киселина. По този начин водата се грижи за естествената защита против стомашната киселина, отдолу нагоре. Антиацидите са предназначени именно за това — да се свързват с киселината едва в стомаха — това е една твърде недостатъчна защита.

от книгата „Тялото жадува за вода“

Ако имате периодично кървене при ходене по голяма нужда е редно да идете на лекар. Няма сайт или медик, който би ви диагностирал и лекувал по интернет. Самолечението може да ви коства много, включително живота. Кръв в изпражненията е симптом на редица сериозни заболявания, чиято диагностика и ранно откриване и лечение могат да ви спасят живота.

„Половината си живот пилях здравето си за да направя много пари,другата половина пилея парите си, за да си върна здравето!“

Но нека приеме, че сте достатъчно отговорни към здравето си и вече сте посетили личния си лекар. Той ви е дал направление за гастроентеролог. Консултирали сте се, прегледали са ви, изследвали са ви и ви е поставена диагноза „Полип“. Диагнозата сама по себе си не е опасана и животозастрашаваща, но не подценявайте полипите в червата. Има теория, макар и не стопроцентово доказана, че полипите са предвестник на рака на стомаха. Е, хайде това е хипотеза, а не диагноза – не увесвайте нос. Все пак няма да навреди да се поинтересувате и да се храните по-пълноценно, да спортувате и да потърсите ВАШИЯ начин за релаксация.

Ако искате да направите нещо, което да действа като профилактика на новопояващите се полипи ви предлагаме лесен и вкусен начин:

Всеки ден изяждайте 150 – 200 грама сурови ядки /без фъстъци/ и пийте 1.5 литра минерална вода /сменяйте марките минерална вода през ден/.

Този начин на лечение на полипи може да се приложи и при вече съществуващи полипи и те би трябвало да се откъснат и изпаднат сами, но винаги се консултирайте със специалист преди да предприемете каквото и да е.

Ядките и минералната вода помагат дори при полипи на влагалището и матката при жени.

При язва на дванадесетопръстника е много важно да се осигури бързо зарастване на увредената лигавица. За тази цел е полезно да се приемат билки, които имат съсирваща съставка. Обливайки стомаха и дванадесетопръстника отвътре, съсирващата съставка предпазва язвата от по-нататъшното увреждащо действие на солната киселина, пепсина и грубата храна. С тази задача великолепно се справя отварата от ленени семена.

Първа рецепта

Семената се варят във вода до образуване на гъста течна маса, която се пие по половин чашка 5-8 пъти на ден независимо от приема на храна. Болката минава след 2-3 приема.

Втора рецепта

За изчистване на язвата от некротични маси помагат листа от живовляк.

Трета рецепта

Залива се 1 чаша сушени листа от живовляк с 2 чаши вряла вода. Оставя се да изстине. След като се прецеди, се пие по чаша няколко пъти на ден 30 минути преди ядене. Пресните листа на живовляка могат да се смелят в месомелачка. Към получената паста се прибавя същото количество вряла вода, разбърква се и след това се изцежда сока. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти на ден.

Четвърта рецепта

За усилване на регенерацията на лигавицата на дванадесетопръстника помагат белият равнец и градинската коприва. Добро действие за заздравяване на язвата има ореховото мляко, приготвено от лешници или орехи.

Пета рецепта

Вземат се 10 г ореха, смилат се, добавя се 100 г преварена топла вода, прецежда се и се прибавят 1-2 лъжици мед. Приема се по една десертна лъжичка 5-6 пъти дневно половин час преди ядене.

блитц.бг

Хипогликемията се причинява при рязко спадане на концентрацията на глюкоза в кръвта. Това състояние се появява при взимане на някои лекарства, при ракови образувания, особено на стомашно-чревния тракт, вродена аномалия на стомашно-чревния тракт, след операция, ендокринни и други заболявания. Медикаментозен препарат, които предизвиква хипогликемия, е инсулинът. Често хипогликемия се получава при гладуване, което нарушава обмяната на веществата и злоупотреба с алкохол. Как да разпознаем състояние на хипогликемия?Хипогликемията лесно се разпознава. Състоянието е придружено от обилно потене, чувство на постоянен силен глад, изтръпване на устните и пръстите, бледнина на лицето, учестено сърцебиене, леко треперене. По време на хипогликемия се изпитва мускулна слабост. Концентрацията е трудна и настъпва бързо уморяване. В случай, че съществуват проблеми с централната нервна система е възможно да се появи причерняване или двойно виждане, силно главоболие, спазми на мускули и често прозяване. Характерни са и някои психически състояния като депресия и раздразнителност, сънливост през деня и безсъние през нощта. Изпитва се тревожност. Заради последните симптоми и различните насоки на проява, често състоянието на хипогликемия се взима за невроза или по-сериозно психическо заболяване. Как да преодолеем хипогликемията?При поставяне на диагноза за хипогликемия е необходимо веднага да се предприеме адекватно лечение. При хипогликемия се изисква да се вземат някои спешни мерки, тъй като състоянитето влияе на функционирането на много органи, на психически и мисловни процеси, води до загуба на мускулна маса. Състоянието може да се преодолее и без сериозна лекарска намеса. Леката форма на хипогликемия може да се неутрализира с прием на 15 г прости въглехидрати. За да поемете това количество ще е необходимо да изпиете 120 г натурален плодов сок или безалкохолна напитка. При по-тежка хипогликемия ще помогнат 15-20 г прости въглехидрати и 15-20 сложни, например половин филийка хляб или бисквита. Другият вариант е прием на 1 мг глюкоган във вид на мускулна инжекция, което е мярка при заболяване.Правилни хранителни навици срещу хипогликемияДори когато състоянието се подобри, следва да се има предвид и да се спазват някои правила.1. Необходимо е да се храним редовно и балансирано. За предпочитане 5-6 пъти на ден, през интервали от 3 часа, в малки количества.2. При всяко хранене трябва да се поемат достатъчно протеини, сложни въглехидрати и растителни влакнини. Можете да хапнете, например риба на скара, която е богата на белтъчини, 2 супени лъжици ориз, който зарежда с достатъчно въглехидрати, малко зелева салата и чаша вода. Това количество храна е достатъчно да поддържа нивото на кръвната захар.3. В случай, че нямате възможност да приготвите подобно меню, можете да изпиете коктейл плодово-кисела напитка или айрян.4. Непременно приемът на хранителни вещества трябва да е на равни интервали време.5. Ограничете консумацията на храни с висок гликемичен индекс – захарни и сладкарски тестени изделия.При децата

Хипогликемията може да се появи не само при възрастните, тя е често срещана и при децата. Симптомите са същите – възбудено състояние, раздразнителност или обратното сънливост и апатия, бледнина на лицето, влажна кожа, разширени зеници, силно чувство на глад, леко треперене. Необходимо е да се прави всичко възможно това състояние да не се появява често при детето, тъй като то се отразява на неговото физическо и умствено развитие. В детска възраст нервните клетки са много чувствителни на рязкото спадане на кръвна захар, а метаболитните нарушения вредят на централната нервна система. Причините за хипогликемията при децата са основно две: кетонемия или ацетонемия – в кръвта се появява ацетон, оцетна киселина, b–аминоизомаслена киселина; непоносимост или висока чувствителност към левцинова аминокиселина. При децата се изписва специален хранителен режим, в който се ограничават мазнините от животински произход в първия случай, а във втория – белтъците. Избягват се яйцата, рибата, орехите, грахта, макаронените изделия. Диетичният режим следва да бъде изготвен от специалист.

пулс.бг

Бо­лест­та на Го­ше е иден­ти­фи­ци­ра­на пре­ди по­ве­че от сто го­ди­ни, но мно­го не­ща за при­ро­да­та на то­ва за­бо­ля­ва­не ста­на­ха из­вес­т­ни впос­лед­с­т­вие, как­то сим­п­то­ми­те му, така и пси­хо­ло­гич­ният ефект. Из­с­лед­ва­ни­я­та, про­веж­да­ни в пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни, до­ве­до­ха до нов под­ход в ле­че­ни­е­то, как­то и до пър­во­то фар­ма­ко­ло­гич­но сред­с­т­во, во­де­що до об­рат­но раз­ви­тие на сим­п­то­ми­те. Бо­лест­та на Го­ше е вро­де­но за­бо­ля­ва­не Хо­ра­та, за­сег­на­ти от та­зи бо­лест, имат не­дос­та­тъч­но ко­ли­чес­т­во от един ва­жен ен­зим. То­зи ен­зи­мен де­фи­цит во­ди до нат­руп­ва­не на мас­т­ни суб­с­тан­ции, най-често в далака, ко­и­то нор­мал­но се об­ра­зу­ват при об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та. Сим­п­то­ми­те на за­бо­ля­ва­не­то са с раз­лич­на те­жест – от мно­го ле­ки до мно­го теж­ки. Те мо­гат да за­поч­нат във вся­ка въз­раст: от кър­ма­че­та до въз­рас­т­ни хо­ра. В за­сег­на­ти­те бол­ни ге­не­тич­ният де­фект е на­ли­це още при за­че­ва­не­то.

Какви са причините за възникването? Чо­веш­ко­то тя­ло съ­дър­жа спе­ци­а­ли­зи­ра­ни клет­ки, на­ре­че­ни мак­ро­фа­ги, ко­и­то из­в­ли­чат ос­та­ре­ли­те клет­ки чрез раз­г­раж­да­не на прос­ти мо­ле­ку­ли, ко­и­то се включ­ват в по-на­та­тъш­на­та об­мя­на на ве­щес­т­ва­та. То­зи про­цес е ана­ло­ги­чен на яде­не­то и сми­ла­не­то на хра­на­та. Мак­ро­фа­ги­те ядат из­то­ще­ни­те клет­ки и раз­г­раж­дат тех­ни­те кле­тъч­ни ком­по­нен­ти, на­ре­че­ни ли­зо­зо­ми, ко­и­то слу­жат ка­то хра­нос­ми­ла­те­лен тракт за клет­ки­те. Ен­зи­мът глю­ко­це­реб­ро­зи­да­за се на­ми­ра в ли­зо­зо­ми­те и е от­го­во­рен за раз­г­раж­да­не­то на глю­ко­це­реб­ро­зи­да на глю­ко­за и це­ра­мид. Хо­ра­та с бо­лест­та на Го­ше ня­мат нор­мал­на ак­тив­ност на ен­зи­ма глю­ко­це­реб­ро­зи­да­за. Глю­ко­це­реб­ро­зи­да­за се нат­руп­ва в ли­зо­зо­ми­те и не поз­во­ля­ва мак­ро­фа­ги­те да дей­с­т­ват нор­мал­но. Уго­ле­ме­ни­те мак­ро­фа­ги, съ­дър­жа­щи не­раз­г­ра­ден глю­ко­це­реб­ро­зид, са на­ре­че­ни клет­ки на Го­ше. Те­зи клет­ки са гла­вен приз­нак на за­бо­ля­ва­не­то. Бо­лест­та на Го­ше е най-чес­та­та от 10-те та­ка на­ре­че­ни бо­лес­ти на нат­руп­ва­не.

Какво се случва, след като се засегне далакът? Да­ла­кът е мяс­то, къ­де­то чес­то се аку­му­ли­рат клет­ки­те на Го­ше. Нат­руп­ва­не на клет­ки­те на Го­ше в да­ла­ка во­ди до не­го­во­то уве­ли­ча­ва­не и ак­ти­ви­ра­не. Това пък во­ди до уго­ле­мя­ва­не на ко­ре­ма и бол­ни­те из­г­леж­дат ка­то с над­нор­ме­но тег­ло или ка­то бре­мен­ни. В нор­мал­но със­то­я­ние да­ла­кът раз­ру­ша­ва ста­ри­те ерит­ро­ци­ти със съ­ща­та ско­рост, с ко­я­то те се про­ду­ци­рат в кос­т­ния мо­зък. Ко­га­то оба­че той ста­ва свръхак­ти­вен, за­поч­ва да раз­ру­ша­ва по-бър­зо, от­кол­ко­то те се про­ду­ци­рат и нас­тъп­ва де­фи­цит. Де­фи­ци­тът на чер­ве­ни­те клет­ки во­ди до ане­мия. Чер­ве­ни­те клет­ки но­сят кис­ло­род от бе­лия дроб до всич­ки клет­ки на тя­ло­то. По­ра­ди ане­ми­я­та бол­ни­те стра­дат от кис­ло­род­на не­дос­та­тъч­ност. В ре­зул­тат на то­ва мус­кул­ни­те клет­ки не мо­гат да про­ду­ци­рат дос­та­тъч­но енер­гия и има тен­ден­ция да нас­тъп­ва бър­зо умо­ра след фи­зи­чес­ки уси­лия на бол­ни­те. Свръ­хак­тив­ност­та на да­ла­ка мо­же да при­чи­ни и де­фи­цит на бе­ли­те кръв­ни клет­ки, ко­е­то мо­же да до­ве­де до на­ма­ля­ва­не­то на имун­на­та за­щи­та към бак­те­ри­ал­ни ин­фек­ции. Съ­що та­ка един свръ­хак­ти­вен да­лак мо­же да ре­ду­ци­ра броя на кръв­ни­те тром­бо­ци­ти. На­ма­ля­ва­не­то на броя на тром­бо­ци­ти­те на­ма­ля­ва спо­соб­ност­та да се об­ра­зу­ват кръв­ни съ­си­ре­ци, уве­ли­ча­ва се тен­ден­ци­я­та към кър­ве­не и об­ра­зу­ва­не на хе­мо­ра­гич­ни пет­на. В ре­зул­тат на то­ва де­ца­та с бо­лест­та на Го­ше имат теж­ки епис­так­си­си – кър­ве­не от но­са.

блиц.бг

Оригването е неприятен симптом. Обикновено оригването се явява след ядене и при употреба на газирани напитки. Но може да се яви и на празен стомах. В едни случаи то е на пристъпи и с различна продължителност, но може да бъде непрекъснато и да изтормози болния. Оригването се дължи на събиране на газове в стомаха, които при определено налягане се изхвърлят експлозивно. Съществува обаче и съзнателно оригване, при което изхвърлянето на газове се извършва по желание. Оригването може да бъде и чисто неврогенно — у нервни, чувствителни хора, най-често у жени над средна възраст. В тези случаи то е шумно и изкараните газове са без миризма. Причина за оригване може да бъде и прекомерното ядене.

Като болестна изява оригването се наблюдава при острия и хроничен гастрит и при застой на храната в стомаха поради стеснение на пилора. В подобни случаи оригнатите газове имат неприятна, гнилостна миризма или миризма на развалени яйца. Шумно и мъчително оригване се наблюдава често при хронични заболявания на жлъчния мехур — камъни, възпаление, спазми.

как-да.ком

Горчивият пелин е многогодишно тревисто растение, което се среща най-често из храсталаците и каменистите места по цялата страна. С лечебна цел се използват стръковете на растението, които се берат по време на цъфтежа (юни – август) или листата, които се берат преди цъфтежа. Горчивият пелин се бере в сухо време. Сушенето на пелина трябва да става на сянка. Тъй като надземните части на билката съдържат етерично масло, на което се дължи нейният характерен мирис, то съхраняването на пелина (след като вече е изсушен) трябва да става в закрит стъклен съд, и то не повече от година. След това се губи лечебният ефект на пелина. Лек Хората отдавна приписват удивителни свойства на горчивия пелин. Нашите прадеди са свързвали тази билка с името на Йоан Кръстител и са считали, че ако пред гърдите се носи стрък пелин, това ще ги предпази от болести и от зли духове. В медицината горчивият пелин се използва при много заболявания. Особено добро лечебно действие има приемането на чай от пелин при атрофичен гастрит, при заболявания на жлъчния мехур и на жлъчните пътища, при хроничен панкреатит и др. Става въпрос за заболявания, при които е налице намалено отделяне на храносмилателни сокове в стомашно-чревната система (пелинът стимулира отделянето на храносмилателни сокове и повишава апетита). Много подходяща за употреба е настойката от пелин и при хроничен колит, придружен от повишено образуване на газове в червата. Важно е да се подчертае, че горчивината на пелиновия чай не бива да се маскира с каквито и да било подсладители, тъй като именно благодарение на тази горчивина се дължи стимулиращият ефект на билката върху отделянето на храносмилателни сокове.Доказано е, че горчивият пелин е богат на вещества с противовъзпалително, противобактериално и противогъбичково действие, което го прави приложим при различни видове инфекции на храносмилателната и дихателната системи. Рецепти Запарката от пелин се използва и при чревна паразитоза, както и за бани при наличие на пърхот. Етеричното масло на пелина, което е близко до това на камфора, стимулира дейността на сърдечно-съдовата и на централната нервна системи. Начин на приложение: 1 супена лъжица наситнени стръкове от билката се заливат с 200 мл кипяща вода. След 30-60 мин. запарката се прецежда и се разделя на 3 равни дози, които се изпиват преди закуска, обяд и вечеря.В старинните трудове могат да се срещнат бележки за широкото използване на горчивия пелин не само в медицината. Така например хората още от дълбока древност са забелязали, че миризмата на горчивия пелин гони молците, мравките, бълхите и въшките. Ето защо стръкчетата горчив пелин са били слагани между дрехите и между завивките, които са били съхранявани в гардеробите и скриновете. Стръковете пелин са били слагани и в кучешките колиби, за да гонят оттам бълхите. От средните векове до нас е достигнала рецепта за приготовление на вермут, в чиито състав са влизали извлеци от редица билки, в това число и от горчив пелин. Не по-малко известна е пелиновата водка – абсент, особено във Франция, Италия и Швейцария. Било установено обаче, че прекалената консумация на такава водка крие рискове от поява на разтройства в дейността на нервната система, изразяващи се в треперене и спазми на мускулатурата. Причина за това са съдържащи се в пелина вещества, които са много добре разтворими в спирт. Кулинарите препоръчват използването на пелина като подправка при приготовлението на пържени, на мазни и на месни ястия (особено що се касае до по-мазните видове меса – свинско, от гъска, патешко и други). За целта е препоръчително 1-2 минути преди ястието да се свали от огъня, да бъде поръсено със стрити на прах изсушени листа от пелин. Това придава на храната характерен аромат и вкус и подобрява храносмилането. Последното се дължи на факта, че пелинът стимулира отделянето на стомашни и на жлъчни сокове, смилащи храната.

папер.стандарт.ком

При външни хемероиди се употребяват свещички с болкоуспокояващо и смекчаващо действие. Може да се осъществи и оперативно отстраняване на външните възпалени хемороидални възли. В последно време се използват т. нар. склерозиращи медикаменти за вътрешни хемороиди: с помощта на разтвор хемороидите се умъртвяват и свиват. Изброените методи на лечение облекчават само временно болките и затруднената функция на дебелото черво. Много пациенти, подложили се например на оперативна интервенция, се оплакват, че затрудненията с изхождането и болките се изявяват отново 1-2 години след намесата.

Успешно отстраняване на хемороидите може да се наблюдава само след отстраняване на първопричините, които ще споменем още веднъж: замърсено дебело черво вследствие на неправилно хранене, липса на достатъчно движение, липса на течности.Очистване. Правилното и гарантирано лечение на хемороидите започва с очистване на дебелото черво. То е същото като при Лениви черва /запек/. Може да се допълни само, че уринотерапията дава тук изключителни резултати. Освен чрез уринови клизми хемороидите се повлияват успешно чрез вкарване в ануса на тампони от памук, напоени с олио или със зехтин и преварена урина, които престояват там през цялата нощ.Заедно с очистването на дебелото черво е нужно да се спазва стриктна хигиена. След отиване по голяма нужда анусът трябва да се почиства не с тоалетна хартия, а с топла вода и сапун. Подсушава се и се намазна с подходящ мехлем или зехтин.

Диета. Необходимо е да се премине към природосъобразно хранене, което предполага да се изключат храните, предизвикващи ферментация на дебелото черво. Такива храни причиняват натрупване на токсини и венозен застой в корема. Това ще рече да се предпочетат естествените храни – сурови /на салата/ зеленчуци, плодове и прясно изстискани сокове от тях, зърнени храни /овесени ядки, царевица, жито, качамак/, сурови ядки, ръженопшеничен или пълнозърнест хляб /но не бял/, кисело мляко, обезсолено сирене, извара. Храната не бива да бъде пържена, престояла, консервирана. Необходимо е да се ограничат захарта и захарните изделия /да се заменят с пчелен мед/, солта, лютото, киселото. Алкохолът, тютюнът, кафето, газираните напитки трябва да се спрат.

На ден трябва да се поема около 1,5-2 л вода, изпита на малки глътки през целия ден. Фитотерапия. С благотворен ефект се прилагат чайовете от бял равнец или жълт кантарион /1 чаена лъжичка от билката се залива с 250 гр вряща вода, престоява 5 мин и се прецежда. Запарката може да се подслади с мед./ Много добре се отразява и всекидневното подмиване с отвара от смрадлика.

Ето още една ефикасна рецепта срещу хемороиди. Взима се ментол – 2,5 гр, анестезин – 1,5 гр, новокаин – 1,5 гр, и 100 мл чист спирт /96 градуса/. Съставките се смесват и се разбъркват добре. С памук, намокрен в сместа и леко изстискан, се маже болното място два пъти на ден – сутрин и вечер. Може да се почувства краткотрайно парене. Не бива това да причинява страх, тъй като това показва, че препаратът има действие. Хемороидите могат да имат голяма давност, но това не изключва възможността те да бъдат отстранени по естествен път. Природата може да възстанови равновесието при правилно изпълнение на пречистващите процедури и чрез водене на природосъобразен начин на живот. Наличието на желание за оздравяване и точно фиксиран план на лечение с природни средства могат да направят чудеса с болния организъм.

дарцентър.ком

Причини. Удар, разпространение на съседно възпаление, общо нагнояване на тялото и някои заразни болести, като малария, тиф и пр. Признаци. От лявата страна по ребрата се усеща болка и тежест. Болният има треска, желанието за ядене се изгубва, повдига му се и той повръща. Отначало е запечен, а после го изкарва. Болният отпада и кожата му има жълт цвят. Лечение. Болнично. Лечението трябва да цели да премахне основната болест. Ако тя не е известна, тогава лечението е общо за засилване на организма. Народната медицина препоръчва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене при температура до 38°С болният да взема по 1 прах от 1 г от следната смес: индийско орехче (мускатно), лимонтозу (винена киселина) и нишадър (от аптеката) по 10 г от всяка, всички стрити на прах. От тази смес на око се правят 30 праха от 1 г.

При температура над 38°С болният да взема по 2 праха от същата смес.При липса на температура болният да взема по 1 супена лъжица сок от черна ряпа 3 репи се смилат на машинка за месо, след това изстисканият сок се смесва със сока на 1 цял лимон.II. Заедно с първото или второто средство болният да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от агримония, бударица, волски език, върбинка, жълт и червен кантарион и овчарска торбичка, пелин и цариче по 50 г от всяка, и хмел (шишарки) 100 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка анасон се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.При болки в далака добре е болният да пие чай от салвия (градински чай).Приготовление: Една супена лъжица от билката се попарва с 500 г вряла вода, кисне 2030 минути, прецежда се и се пие.Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци, или пък обикновена храна, но без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не!На първа закуска, ако има анемия, болният да изпива по 1 чаша боза или плодов сок, в който от вечерта се слага парче козуначена (хлебна) мая кисне захлупено цяла нощ, на сутринта се разбърква и се засилва с по 1 чаена лъжичка бирена мая, копривено и шипково брашно (от аптеката). Един час след това може да си направи втора закуска от кромид лук с магданоз и настъргана ряпа по равни части, с малко винен оцет и зехтин по вкус.На обяд може да изяжда и по 100150 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба (речна или океанска).На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови и тестени ястия и компоти.На обяд и вечеря заедно със сдъвканата храна да поглъща и по 1 таблетка хинин (от аптеката), а след ядене да взема по 12 лъжички бъзов мармалад с малко мед.Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от цвета на ясен: запарва се като обикновен чай и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане по 1 чаша. Или пък отварка от листата на ягода: 1 супена лъжица листа в 500 г вода се варят 5 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чаша. Добре е да се пие и софийска минерална вода или пък, и то още по-добре, брезнишка вода.III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките и 20 ядки от кайсии или сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, смлени на машинка с корите, но без семките, 1 супена лъжица канела на прах и по 10 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят.IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка на по 2 супени лъжици корени от коприва, магданоз и цикория и по 2 супени лъжици ечемик и овес (зърна), предварително измити в хладка вода в 2,5 л вода се варят 15 минути. След това се добавят 4 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, исландски лишей, медуница, полски хвощ, селим и синя тинтява по 50 г от всяка, и 1 чаена лъжичка корени от спаржа. Ври още 15 минути и като изстине, се прецежда.V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, при температура клизма с 500 г хладка вода (3033°С), а при липса на температура с топла вода (37°С). След това при температура целият корем се налага с торбичка от тънко хасе, ушита на три джоба, напълнени със студена лапа от сурови картофи, настъргани на ренде за дюли, полети и киснали в кафена чашка оцет 20 минути, или със сурова настъргана тиква и двете добре изстискани. Или пък с компрес от 4 хасени парчета, натопен в студено прясно мляко, добре изстискани държат се, докато се затоплят, и се заменят с нови.При липса на температура целият корем се налага със същите торбички, ушити на три джоба и напълнени две вечери подред с топла лапа (38°С) от ориз 300 г, 30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и 900 г вода. Вари се да стане гъста каша и 10 минути преди да се снеме от огъня, се прибавят 3 супени лъжици ленено брашно, разбърква се добре и се вари още 10 минути. След това се снема от огъня и като изстине, се смачква да стане гъста каша като тесто.Други две вечери подред се слага лапа от пресен топъл (37°С) селски хлебен квасец (забъркан гъсто отпреди 4 часа и засилен с 15 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, и толкова сини сливи, смачкани без костилките, или пък с 15 супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на каша), отгоре вестник и вълнен пояс.При главоболие това се съчетава с цяла „шапка“ на главата от тънко хасе, напълнена с пресен селски квасец, засилен със 79 супени лъжици диви кестени, настъргани на ренде с кората, а отгоре вълнена шапка. Държат се цяла нощ.Забележка. При пълнене на компресите с лапата от ориз или квасец върху болния далак да се слага половината от дадената лапа или квасеца, а другата половина върху останалата част на корема.VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. При липса на температура през целия ден върху далака (от лявата страна под ребрата) се носи торбичка от същото хасе (25 на 15 см), ушита на 3 тегела, напълнена с 1012 цели сурови диви кестени, които не се сменят, или пък да се носи парче мушама от хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре є парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко. В противен случай лечението продължава.Важни добавки:1. Болният да следи краката му винаги да бъдат чисти, топли и сухи.2. Изпотен никога да не пие студена вода и да не яде сладолед и студени ястия или пък напитки.3. Лапите от ориз и квасец може да се използуват 2 вечери, при това квасецът се засилва и с 23 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

дънов-книги.ком

Далакът, за разлика от черния дроб, стомаха, панкреаса, външно е много скромен орган. А дълго време са се отнасяли към него като към второстепенен, случаен, едва ли не като излишен за човека. Ескулапите през древността са наричали далака “втори черен дроб”, отделящ черна жлъчка, и са смятали, че тя потиска настроението и води до раздразнение. Далакът е важен орган, който регулира функциите на кръвта, по-специално съсирването й, разрушаването на червените кръвни клетки, а също така е филтър за бактериите. Ето защо с болестите на далака най-често се занимават хематолозите. Ако преди няколко десетилетия този орган в най-различни ситуации, например при нараняване или заболяване, е бил отстраняван без колебание сега се използва всяка възможност, за да се спаси

На “незначителния” орган се отдава голяма роля, тъй като е добре известно, че той изпълнява функции, свързани с имунитета и защитните свойства на организма. Почти 50 на сто от хората, чийто далак е бил премахнат в детството, имунитетът рязко се понижава и се проявява висока склонност към пневмонии, тежки възпалителни и гнойни процеси, които протичат бурно и често с развитието на сепсиси – заразяване на кръвта, тъй като се променят защитните функции на организма.

А сега на въпроса ви – ако далакът е отстранен напълно, важно е пациентът да се предпазва от преохлаждане, простуди, възпалителни заболявания, тъй като

отсъствието на далака драстично намалява имунитета

Налага се приемането на лекарства, включително от арсенала на нетрадиционната медицина, които укрепват имунната защита на организма, в храната трябва да се включат повече зеленчуци, плодове, да се правят физически упражнения, закаляване – с една дума: да се води здравословен начин на живот. Периодично трябва да се правят изследвания на основните показатели на кръвта.

Големият проблем е в това, че отсъстват специфични симптоми, в това число и болкови, при заболяванията на далака. Те до голяма степен са сходни с острите заболявания на коремните органи, а при хроничните заболявания симптомите са винаги оскъдни. Пациентите често подценяват значението на малките прояви. Ето защо, когато се появят някои болезнени прояви и острият дискомфорт продължава повече от 3-7 дни,

задължително трябва да отидете на лекар

Уви, като правило, лекарите понякога назначават лечение, основано единствено на оплакванията от страна на пациента. И когато най-накрая се направят нужните изследвания, се оказва, че вече е твърде късно. Разбира се, този проблем се отнася главно до злокачествените тумори.

Ето защо, ние напомняме днешната позиция на медицината: лечение може да се прилага само след установена диагноза, но не само с ръцете и очите на лекарите, а с помощта на съответните изследвания, ултразвук и др. Всички ние трябва да приемем това като догма, като инстинкт за самосъхранение.

Своевременното откриване на заболяванията на далака се усложнява от факта, че в тези случаи пациентът

почти не чувства болка

Тя възниква само при прекомерното увеличаване на органа вследствие растежа на тумора или на кистата, а в ранните стадии на заболяването това не се случва. Ето защо пациентът дълго време може и да не знае за заболяването си.

Впрочем това се отнася до почти всички хронични заболявания на коремните органи: половината от тях се откриват случайно. Почти всеки втори пациент, при който не е имало остри прояви при развитието на заболяването, идва за операция след случайно открито заболяване. Много често то се открива само по време на изследване с ултразвук, което днес е много популярно и достъпно.

Кога се налага операция

През последните десетилетия много научни изследвания и разработки са насочени към максималното съхраняване на далака в случаите, когато трябва да се оперира.

Заболяванията на далака, за щастие, се срещат сравнително рядко, но проблемът е в това, че той се променя и като че ли се пренастройва при заболявания на кръвта, на черния дроб и на кръвоносните съдове, които хранят вътрешните органи, тъй като функциите му са свързани с произвеждането на кръвта. Така например при заболяване на черния дроб се променя циркулацията на кръвта, често е нарушен оттокът на кръв от вътрешните органи, в резултат на което далакът може да увеличи размерите си.

Това може да бъде индикатор за нарушение на функциите на черния дроб

Далакът може да боледува и от “свои” болести, най-често кисти, в основата на които са нарушения, някои дефекти в развитието на организма или претърпени травми. Те могат да се появят на 20, 30 и 40 години, но по-често се откриват от педиатрите. Това са безопасни, непаразитни кисти, но ако размерите им са големи, те могат да унищожат тъканта на далака, могат да се разкъсат, да загноят, да окажат натиск върху съседните органи, причинявайки на болния физически дискомфорт. По-рядко срещани, но винаги застрашаващи живота, са паразитните кисти, които задължително се отстраняват оперативно. Също толкова

рядко се срещат и тумори на далака – както доброкачествени, така и злокачествени

При малките непаразитни кисти, с размери 5-6 см, обикновено не се налага операция. Ако размерът на кистата е по-голям и е усложнена от гноен процес или причинява проблеми на пациента, модерната съвременна техника позволява да се надупчи и изпразни. Под влияние на някои лекарства стените на кистата се слепват и тя изчезва. В някои случаи, за да се премахнат кисти на далака, се използва и известната в наши дни видео лапароскопска техника, чрез която в коремната стена през три отвора с диаметър 5 мм се изрязва стената на кистите. Такива методи са минимално травматични.

Злокачественият тумор се отстранява заедно с далака. Това се налага и когато туморът е засегнал панкреаса или стомаха, тъй като далакът се намира в общ съдов басейн с тях. Тук няма възможност за избор, тъй като става въпрос за спасяване живота на пациента.

При инцидент, удар в областта на стомаха

или долната част на гръдния кош, най-напред страдат черният дроб и далакът, а след това всички останали органи. Веществото, от което е съставен далакът прилича на синтетична гъба, покрита с тънък слой от тъкан – капсула. Понякога при хирургична операция на съседен орган е достатъчно и съвсем леко докосване до тази капсула, за да се повреди. В тези случаи е почти невъзможно да се спре кръвотечението. Трябва да се премахне далакът изцяло или частично. В такива случаи той се нарязва на малки парчета и се поставя под корема, в различни части на стомаха. И тъканта на далака продължава да живее.

При това тези малки фрагменти на далака – 2×2 мм – до голяма степен запазват функциите му в организма. Когато достигнат 1 cм в диаметър, тогава почти изцяло заместват далака. Този метод се нарича автотрансплантация на далака.

Кога се налага далакът да се отстрани?

Ще изброим най-честите случаи.

Ако в резултат на травма възникне нараняване или спукване на далака и силен кръвоизлив. Това е опасно за живота, а меката тъкан на органа не може да бъде зашита, както при други органи.

При наследствени или придобити заболявания, съпроводени с понижено количество тромбоцити – става дума за автоимунните заболявания. В този случай има опасност от подкожни кръвоизливи, които образуват многобройни синини при най-малка травма и дори без травма. Когато консервативното лечение не помогне, се прибягва до отстраняване на органа. Тогава се дава възможност на тромбоцитите да живеят по-дълго и подкожните кръвоизливи ще намалеят до минимум.

Далакът се отстранява и при абсцес, но това се среща много рядко.

Понякога в този орган се задържат туморни клетки, които се разнасят с потока кръв. Ако туморът е засегнал съседен орган, бъбрека например, далакът се премахва с профилактична цел. Случва се точно в него да се образуват метастази и тогава вече премахването му е задължително.

ВНИМАНИЕ! След премахване на далака до известна степен се понижава съпротивляемостта на организма към инфекции. Особено към пневмококовите. Затова сега вече преди такава операция пациентите се ваксинират против пневмококова инфек

блиц.бг

Природата е създала по уникален начин човешкия организъм. Например това, че в него има двойки органи, но има и такива, които функционират съвсем самостоятелно. Един от тези “самотни” органи е далакът, за който мнозина не знаят нищо. А трябва. Затова днес ще обърнем внимание именно на него. Дълго време лечителите са се отнасяли към далака като към второстепенен орган, едва ли не излишен за човешкото тяло. Някои древни лекари са го наричали втори черен дроб и са смятали, че той влияе на настроението. Други са му приписвали функциите на орган на равновесието. Трети са свеждали неговата роля до изработването на стомашен и жлъчен сок. А един от тези древни ескулапи – Плиний, е изказал мнение, че “далакът е този орган, който съдейства за смеха”. В крайна сметка, най-сериозен от древните лечители се оказва немският медик Гален. Той не се наел да прави такива смели изказвания и едва ли не открития. Просто се е ограничил с мнението, че далакът е “орган, пълен с тайни”. ДАЛАКЪТ ИЗПЪЛНЯВА МНОГО ВАЖНИ ФУНКЦИИ – КРЪВОТВОРНА, ИМУННА, ПРОЧИСТВАЩА Преди всичко той е орган на кръвотворенето. Друга негова много важна функция е имунната. Далакът “прихваща” и преработва вредните вещества. Той прочиства кръвта от чуждите агенти и изработва антитела. Затова хората, които са лишени от този орган по някаква причина, са много по-чувствителни към бактериалните инфекции. Преди няколко десетилетия медиците, без да се замислят, са отстранявали далака – например в ситуации на травми и сериозни заболявания. В днешно време обаче не е така. Прави се всичко възможно той да се съхрани. Освен всичко друго, далакът разрушава остарелите тромбоцити, левкоцити и еритроцити. И в същото това време служи като резервоар на еритроцитите, които в критични ситуации са готови да се влеят в кръвотока. И накрая, но не на последно място, като лимфоиден орган далакът е основен източник на циркулиращи лимфоцити.

Когато ден след ден в организма настъпват някакви нарушения, то и далакът реагира, като увеличава размерите си. А това е своеобразен вик: “Обърнете внимание на състоянието си! Имате нужда от помощ!”

В кои случаи се уголемява? Преди всичко тогава, когато организмът се сблъсква с инфекции. Неговото уголемяване е нормална реакция по отношение на възникнала опасност. Ние знаем, че при простуда се увеличават сливиците, а при инфектирани рани стават много болезнени лимфните възли близо до засегнатото място. Точно по този начин реагира и далакът. В такива моменти дори теглото му може да стигне до 500 грама, при условие че той тежи всичко на всичко 150 грама. Ще побързаме да ви успокоим, че след премахване на инфекцията всичко си идва на мястото. Органът нормализира обема и теглото си.

За да може лечението да бъде успешно, трябва да се открие първопричината за заболяването и по възможност да се отстрани. Така или иначе е необходима консултация със специалист, защото далакът може да боледува и като самостоятелен орган – от образуване на кисти до инфаркти.

булпрес.нет

Имах проблеми със стомаха – изострен колит в съчетание с упорит гастрит. Ходих в известен здравен център и ми препоръчаха диета, която за дълго помогна да стабилизирам здравето си. Не е много лесно да се спазват точно правилата, които най-просто се свеждат до позволени и непозволени храни, но аз удържах цели 6 месеца. За този период, а и след това се чуствах жизнен, изпълнен с енергия и най-вече ЗДРАВ. В началото подходих скептично и въобще не очаквах такъв съществен резултат. Но …. В комплект с оправения стомах взех, че свалих 14 килограма. И хич и не се оплаквам от този „страничен ефект“. 🙂

Ще ви изброя позволените и непозволените неща:

ПОЗВОЛЕНИ: 1) белени сурови ябълки и круши 2) печени ябълки и круши (все тая дали белени или не) 3) банани и пъпеши 4) зеленчуци на пара (моркови, карфиол, гъби в малки количества, зеле и зелен лук) – за да се омекоти суровата целулоза, която се съдържа в тях 5) белени краставици и домати, чушки, соеви кълнове (пресни), люцерна (без да се прекалява с нея)6) ябълков оцет, зехтин7) сирене и кашкавал веднъж седмично (без да се прекалява)8) пилешко месо и риба (и двете по веднъж седмично, отново без прекаляване)9) картофи и ориз – всякакви без ограничение в количеството, с изключение на пържени и пикантни – те са забранени10) хляб – ръжен, черен, пълнозърнест11) кафява захар, чай12) пресни подправки (зелени, нарязани в супа, примерно магданоз)13) сол, но малко (това е субективно вече, но да се ограничава солта)14) кисело мляко15) сурови ядки

ЗАБРАНЕНИ: 1) всякакво месо (с изключение на посочените по-горе в позволени), включително и сланината (тя е абсолютно забранена) 2) ШОКОЛАД (твърдо НЕ) 3) бяла захар 4) бял хляб 5) всякакви запръжки 6) пикантно и люто, чесън, кетчуп, майонеза, горчица, винен оцет, олио и масло, мас, пикантина, галина бланка и други подобни 7) портокали, мандарини, лимони – всякакви кисели плодове са забранени 8) череши и вишни (кисели), диня (заради нишките, които има), праскови и кайсии (заради мъхестата „кожа“, също така спадат към кисели), ананас (кисел) 9) боб, грах, леща и всякакви бобени култури под каквато и да е форма 10) сандвичи, хамбургери и подобни полуфабрикати 11) чипсове, снаксове, зрънчо и други подобни храни 12) кафе и алкохол, газирани напитки, безалкохолни с лимонена киселина (на всяко си пише дали съдържа), степове и други разтворими 13) прясно мляко 14) яйца 15) всякакви печени ядки

Е, малки прегрешения съм имал, но важното е после пак да се върнеш към режима… Който иска, може да пробва и да каже какъв ще е резултата при него.

Позволете ми отначало да внеса поправки в някои общо възприети схващания относно апендицита. Не винаги се появява повишение на температурата. Болките не винаги са силни. Болката се установява в долната дясна част на корема едва известно време след започването на кризата. Не винаги има повръщане. По кръвната картина не може да се определи дали болките се дължат на апендицит или не.Апендиксът представлява малък израстък от дебелите черва колкото къс кръгъл дъждовен червей. Той обикновено се намира в средата на долната дясна половина на корема. Но може да се намира по-долу, към средата на корема, или по-нагоре, към ребрата. Възпалението на апендикса става постепенно, както и образуването на цирей. Ето защо внезапните остри болки в корема, които продължават няколко минути и не се появяват отново, не са причинени от апендицит. Най-голямата опасност при възпален апендикс е неговото спукване (както това става с цирей) и разнасянето на инфекцията из цялата коремна кухина. Това се нарича перитонит. Бързо развиващата се криза от апендицит може да достигне до стадия на спукване за по-малко от 24 часа. Ето защо, ако болките в корема продължат един час, трябва да се повика лекар, въпреки че в 90% от случаите причината се оказва друга.

В най-типичните случаи при апендицит се появяват болки около пъпа, които продължават няколко часа. Едва по-късно болката се премества в долната дясна половина на корема. Детето може да повърне 1—2 пъти, но това не винаги се случва. Апетитът обикновено намалява, но не винаги. Детето ходи по голяма нужда нормално или е запечено, рядко има диария. След няколко часа температурата може да се повиши до 37,8—38°С, но е въз¬можно да има истинска криза от апендицит и без повишение на температурата. Пациентът може да чувствува по-голяма болка когато сгъне дясното си коляно или когато го изпъне или пък при ходене. Както виждате, симптомите при апендицит са различни в отделните случаи и само лекарят може да постави диагноза. Най-доброто указание за него е установяването на болезненост в дясната страна на корема при дълбоко, но леко опипване на целия корем. Вие ще забележите, че той не пита през цялото време дали боли, а, напротив, се стреми да отвлече вниманието на детето от това, което върши. Това се прави, защото много деца (особено малките), с болки в корема охотно казват: „Да, боли“, щом като ги попитат. Когато лекарят намери болезненото място от дясната страна на корема, той предполага апендицит, но понякога иска и кръвна картина, за да е съвсем сигурен. Ускорената утайка показва само, че някъде в организма има инфекция, но не казва къде.

Често и за най-добрите лекари е невъзможно да кажат със сигур ност дали детето има апендицит или не. Ако много се съмнява, лекарят препоръчва операция. Ако се окаже апендицит, операциятг е наложителна, ако не е — тя не е голяма беда.

„Грижи за бебето и детето“ Б.Спок

Никога не съм вярвал в нетрадиционната медицина, но се случи така, че се излекувах точно по този начин. Предлагам на вниманието на читателите ви лечение с водна терапия, която помага на организма сам да се лекува, т.е. да подобрява функциите на болните органи. В началото на март 2004 г. ми дадоха книгата “Тялото жадува за вода”, чието мото е: “Ти не си болен, а си жаден”. Авторът, доктор Батманжелидж, в края на 80-те години открива метод на лечение на човешкия организъм, който възстановява жизнените функции на тялото и неговите органи. Здравната организация на САЩ обаче отказва да я популяризира, защото годишно се харчат огромни суми за лекарства, а техните производители са основните й спонсори.

За да ви стане ясно за какво става дума, ще ви дам кратка информация за моето здравословно състояние до започване на лечението. Аз съм хипертоник с инсулинозависим диабет, увредени клапи на сърцето, разширени вени, вътрешни хемороиди, главоболие, безсъние, киселини в стомаха, схващане на пръстите на лявата ръка, холестерол – 9 единици, склерозирали мускули на крайниците, схващане на мускулите по време на сън, с увредено дясно коляно, наднормено тегло – 113 кг, камъни в бъбреците, хроничен запек, разширен черен дроб вследствие на прекарана малария, полиневропатия, сковаваща болка в кръста, която не ми позволяваше да вървя повече от 100 метра, без да се наведа, за да се облекча от нея, болки в коленете при ставане. На 3 март 2004 г. започнах терапията, като продължих да вземам предписаните ми лекарства, и … След няколко дни болките в кръста изчезнаха! Сега без усилия всяка сутрин изминавам от 4 до 8 км за около час и половина – два. Още в първите дни започна да пада нивото на кръвната захар, започнах да намалявам сутрешните дози инсулин. След месец и половина спрях сутрешната доза, а след 100 дни – и вечерната. Преди започване на терапията взимах по 20 единици инсулин сутрин и вечер, а сега съм само на диета – без захар и бял хляб, а вечер – само на салата и плодове. Другите лекарства започнах да спирам постепено. В началото на април студените ми стъпала се стоплиха и тлъстините започнаха чувствително да се стопяват и към април 2005 година вече бях 97-98 кг. Кръвното ми налягане се нормализира. Разширените вени започнаха да се прибират и вече от година не са се възпалявали. Тежестта в краката ми изчезна, отоците и моравосините кръвоизливи от стъпалата ми също. Кръвоизливите в очите започнаха да се избистрят. Повече от година и половина хемороидите ми не са кървили, вече нямам и запек. Сърдечната аритмия изчезна, болките в коленете също, въпреки че все още се качвам и слизам трудно от превозни средства. Мускулите на краката ми вече не се схващат по време на сън, а през 2006 г. установих, че и черният ми дроб се е свил почти до нормалните си размери.

КАКВА Е РЕЦЕПТАТА?

Тя е проста за прилагане, но е нужно постоянство, да не кажа инат, докато човек е жив. На един килограм телесно тегло е необходимо да се приемат 30 мл обикновена чешмяна вода дневно, като на 2 л вода се слага 3 грама сол. Специално при моето тегло – 113 кг, аз изпивах 3390 мл вода. Започнах с 3.5 л изворна вода и 5, 25 г сол. Разделя се на 6 дози. Приема се по 1 доза половин час преди ядене (закуска, обяд, вечеря) и два и половина часа след ядене, т.е. общо 6 дози. Лекарствата не се пият с тази вода.

Примерен режим на пиене на водата:

– 7.00 ч – вода; – 7.30 ч – 8.00 ч. закуска; – 10.30 ч – вода; – 12.00 ч – вода; – 12.30 ч – 13.00 ч – обяд; – 15.30 ч – вода; – 18.00 ч – вода; – 18.30 ч – 19.00 ч. вечеря; – 21.30 ч – вода.

Водата се пие на глътки, не на екс.

Важно! Ако пропуснете някое хранене, водата не се пропуска! Трябва да се спрат храните с подсладители – захарин и др.

Внимание! Ако сте пили по половин литър вода, започвате със същото количество, разделено на 6 дози.

През 2-3 дни увеличавате количеството вода. При болни бъбреци също, няколко дни следете урината, като постепенно увеличавате водата и солта.

Само режимът на пиене на вода със сол дава фантастичен резултат. Както пише авторът, това е революция в здравеопазването. Ако желаете, отделно може да пиете чай или кафе. Сега на ден пия по 3 л вода с 4,5 г сол , понеже вече тежа 96 кг. Тази смес ( вода и сол) помага за възобновяване на физико-химичните реакции в организма, започва да сваля излишния холестерол, прочиства кръвните, водните и нервните пътища в организма и му позволява сам да се лекува. През април 2004 година се простудих силно и белите ми дробове се възпалиха, имах силна кашлица. Само за 10 дни всичко отмина без употреба на лекарства, а през ноември 2005 г. хремата ми премина без никакви лекарства само за няколко дни. Не можем да принудим всички хора да опитат това средство, но можем да им дадем шанс, най-вече на пенсионерите, страдащи от постоянна липса на средства. През декември 2006 година кръвната ми захар рязко падна и това ме принуди да взимам и вечер въглехидрати – бял хляб по една филийка, дебела 1 см. Дотогава вечер бях само на салата. Явно панкреасът почти напълно е възстановил функцията си да произвежда инсулин. Авторът пише, че по начало след 20-годишна възраст всички хора трябва да спазват този режим, за да поддържат тялото си в добро здраве. Той препоръчва разходка всеки ден сутрин и вечер, минимум по един час и петнайсет минути. Доктор Батманжелидж пише, че при изследване на ракови клетки в тях е установена неколкократно по-малка концентрация на сол спрямо здравите клетки в организма. Недостатъчното количество сол в организма води до високо кръвно налягане и чупене на костите при възрастните хора. С този метод има възможност да се лекуват всякакви заболявания, например астмата се лекува за около месец.

С пожелания за скорошно оздравяване, Ваш Ленин В. Шилигарски, София

блитц.бг

Задавали ли сте си въпроса откъде се появяват газовете в нашите черва, след консумация на зрял боб?

Зрелият боб е чудесна храна: той е евтин, богат на белтъци и въглехидрати и не на последно място – съдържа много малко мазнини.

За съжаление, бобеното зърно е изработило и натрупало сложни захари, като рафиноза, стахиоза и др., които остават необработени от ензимните комплекси в устата и стомаха. Следователно те се придвижват несмлени към по-долните отдели на гастроинтестиналния тракт и по-конкретно – дебелото черво. Там живеят и се размножават нашите малки приятели – сапрофитните бактерии.

Нашият организъм не пречи на сапрофитните бактерии да се развиват, за което те ни се отблагодаряват, като пречат на други по-патогенни организми (най-вече гъби!) да се намножат в червата. Нещо повече – в процеса на своята жизнена дейност те изработват и ни предоставят за наше ползване витамин К – важен фактор за правилното кръвосъсирване.

Та да се върнем на несмляната стахиоза и рафиноза. Попаднали в дебелото черво, те се подлагат на разграждане от резидентната чревна флора там. Като страничен продукт при смилането им от бактериите се образуват: водород, въглероден двуокис и метан. С две думи газове!

Как да ядем боб без да образуваме газове? Има два начина.

Единият е да избием нашите приятели сапрофитите с неуместно антибиотично лечение. Такова често става при самонадеяно предписване на антибиотик от фармацевти, които между впрочем са абсолютно некомпетентни относно същността на вашето заболяване, а нерядко нямат и най-малка предства относно действието на даден препарат. Всъщност те не са ви предписали антибиотик, защото те нямат законно право да правят това, а са ви продали антибиотик. Вие сте тези, които решават дали да закупят дадена стока или не.

Очевидно не е хубаво да рушим сложната и деликатна екология в гастроинтестиналния тракт. Как все пак да похапнем бобена чорбица и да не ни излезе име на пръдльо/пръдла? Отговорът е в начина на приготвяне на това „музикално растение“.

Целта е предварително да се извлекат въпросните несмилаеми за нас сложни захари. Това става, като поставим боба в студена вода и я кипнем за няколко минути. След това изключваме котлона и оставяме зърната да се изкиснат в топлата вода поне четири часа. Изхвърляме водата (пълна с извлечените захари) и от там нататък готвим боба, както си знаем. Описания по-горе начин премахва най-малко 80% от захарите. Запомнете! Важно е водата да кипне. Накисването на боба в студена вода за осем часа ще премахне едва 2% от наличните захари!

фрамар.бг