Банкови системи. Универсални и специализирани банки
Традиционно финансовите системи са разграничавани условно по отношение на доминиращия начин за доставка на финансови услуги: финансовите системи на Германия и Япония, от една страна и тези на Великобритания и САЩ, от друга, представляват два алтернативни модела за свързване на финансовите институции и реалния сектор. Първият тип система е центрирана около финансовите пазари, а вторият — около банките.
Новини от страната и чужбина
Fibank отпразнува 10 години на своя клон в Габрово Кратки новини: Започва спирането на парното в София Мнения и новини Омбудсманът предлага физически лица да обявяват личен фалит
Тази традиционна типология на финансовите системи е обект на дебат; отсъства единно мнение по отношение принадлежността на икономиките на развитите индустриални държави към едната или другата система днес. Тя е свързана до голяма степен, обаче, с концепцията за универсалното банкиране — предоставянето на повечето или всички финансови услуги, респ. съчетаването на търговското банкиране (привличане на депозити и предоставяне на кредити) и инвестиционното банкиране , в рамките на дадена банкова структура.
Тази концепция има отношение към структурата на банковите системи на САЩ и Великобритания, за които в продължение на десетилетия е било характерно регулаторното разграничаване на търговското от инвестиционното банкиране. Базисна тенденция в развитието на финансовите и в частност, банковите системи, свързана с технологичния прогрес, консолидирането на пазарите в международен план и дерегулирането на географските и продуктови ограничения, е осъществяването на финансова дейност под формата на финансови конгломерати. В Европейския съюз, този процес е стимулиран от Втората банкова директива (1989), в съответствие с която банките осъществяват универсално банкиране, ангажирайки се, директно или чрез дъщерни дружества, в други финансови дейности, като факторинг, лизинг и инвестиционно банкиране.
Актуалната правна рамка на банковото дело в Европейския съюз е разработена в съответствие с приложимия модел на универсалното банкиране. В САЩ, законът Грам-Лийч-Блайли (Gramm-Leach-Bliley Act) от 1999 г. отстранява много от ограниченията, наложени от закона Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act) от 1933 г., по силата на който не е било допустимо едновременното осъществяване на търговско и инвестиционно банкиране в рамките на една банкова структура. Подобни реформи са осъществени в Япония след 1999 г. Съвременната икономическа теория класифицира банковите функции в четири основни категории28:
а. осигуряване на достъп до платежна система;
б. трансформация на активи; в. управление на риск; г. генериране и обработка на икономическа информация и мониторинг на кредитополучателите. Едновременното осъществяване на всички посочени функции е типично за универсалните банки, за разлика от специализираните.
