Капиталови изисквания за кредитен риск

1
75
Добави коментар
bgobserver
bgobserver

Капиталови изисквания за кредитен риск

При изчисляване на рисково претеглените активи за кредитен риск банката използва стандартизирания подход или, при получено разрешение от регулаторния орган, вътрешно рейтинговия подход. 1.Стандартизиран подход. Това е модифициран вариант на подхода, използван при Базел I: рисково претеглената стойност на експозицията се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по съответното рисково тегло.

Новини от страната и чужбина

Чавдар Златев е новият Член на УС на Fibank  Пред фалит ли са Макс Телеком?  ЛОШИ НОВИНИ: Салах може да пропусне груповата фаза на Световното  Ямайският ром “Капитан Морган”. Прегледи и мнения на хора, които са запознати

Докато при Базел I всяка рискова категория е обект на фиксирано рисково претегляне, при Базел II три от категориите (експозиции към правителства, корпорации и кредитни институции) имат рискови тегла, определени в зависимост от външната кредитна оценка за съответния актив или неговия носител, когато е налице такава (присъдена от признати агенции за външна кредитна оценка или агенции за експортно застраховане).

Вътрешно рейтингов подход (IRB) Изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели22 е ключов елемент на ревизираната рамка Базел II. Подходът се базира на приложението на вътрешни модели за кредитен риск на банките при определяне на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск. Размерът на последните, при този подход, е равен на потенциалната загуба, изчислена посредством съответния модел, умножена по 12.5. Рисковите параметри, на базата на които се изчислява този размер, са: вероятност от неизпълнение (PD): вероятността в рамките на една година контрагент да не изпълни задълженията си по текуща или бъдеща сделка; загуба при неизпълнение (LGD): съотношението на загубата по експозиция поради неизпълнение на контрагента към размера на експозицията към момента на неизпълнение; експозиция при неизпълнение (EAD) и ефективен падеж (М).

При базисния IRB подход, банката използва собствени изчисления относно оценката за параметъра вероятност за неизпълнение (PD) за всяка рискова категория или рейтингова група и се придържа към надзорните правила по отношение на оценката на останалите рискови компоненти. Кредитни институции със софистицирани умения за моделиране и управление на риска могат да преминат към усъвършенствания IRB подход, при който банката използва собствени оценки за всички входящи параметри (PD, LGD, EAD и M); при портфейли с експозиции на дребно — само за PD, LGD и EAD. С така определените стойности, входящите параметри участват в съответната функция за определяне на рисковото тегло за всяка експозиция или тип експозиции на кредитора.

Приложимите аналитични рамки при различните типове рискови експозиции (например корпоративно кредитиране и кредитиране на дребно) се различават, предвид специфичните фактори, предопределящи потенциалната загуба. Базел II третира и техниките за редуциране на кредитния риск, като обезпечения, гаранции и кредитни деривативи. При стандартизирания подход се прилагат два типа третиране. При първия рискът, свързан с обезпечението, замества този на контрагента, при долна граница от 20% рисково тегло. Вторият подход е по-прецизен и приложението му води до по-ниски капиталови изисквания.

Установяването на капиталовото изискване за кредитен риск включва и процедури, свързани с определянето на рисково претеглени активи за сетълмент риск в търговския портфейл23, риск от контрагента за цялостната дейност24 и др. Предвид основната цел на Базел II — мотивиране на банките за подобряване на дейността по оценка и управление на рисковете, режимът насърчава преминаването от стандартизирания към базисния и усъвършенствания IRB подход. Стимулите за използване на вътрешно рейтинговия подход са свързани с евентуалното умерено освобождаване на регулаторен капитал при приложението му, доколкото и при двата му варианта, диапазонът от рискови тегла е по-широк от този, намиращ приложение при стандартизирания подход.

Капиталови изисквания за операционен риск

Акордът дефинира операционния риск като “рискът от загуба, произтичаща от неадекватни или недобре функциониращи вътрешни процеси, хора и системи или от външни събития”. Подобно на подхода, възприет при измерване на кредитния риск, са осигурени три различни механизма за изчисляване на операционния риск, с нарастваща сложност, отговарящи на различните характеристики на кредитните институции: подход на базисния индикатор, стандартизиран подход, усъвършенствани подходи за измерване. Рисково претеглените активи за операционен риск се изчисляват за цялостната дейност на банката. Методът на базисния индикатор обвързва капиталовото изискване за операционен риск с един индикатор (изразител на общата рискова експозиция), какъвто е брутният доход.

При прилагане на този подход, банката изчислява размера на капитала, необходим за покриване на загуби от операционен риск като произведение на средногодишния брутен доход и коефициент 0,15 („алфа фактор“). Стандартизираният метод надгражда подхода на базисния индикатор чрез разделяне на банковите дейности на определен брой стандартизирани бизнес линии (групи дейности), например, корпоративно финансиране, банкиране на дребно и т.н. В рамките на всяка група дейности, капиталовото изискване се определя като произведение на избран индикатор за операционен риск (напр., брутен годишен доход, разпределен по групи дейности) и фиксиран процент („бета фактор“).

Както индикаторът, така и „бета“ факторите, могат да се различават при отделните бизнес линии. Капиталовото изискване се определя като сума от капиталовите изисквания, изчислени за всяка от последните три календарни години, по отделни групи дейности. Усъвършенстваните подходи се базират на използване на вътрешни данни и собствена методология на банката при определяне на регулаторния капитал.