Дълговото финансиране увеличава лихвените равнища в стопанството
Инфлацията свива частното потребление и спестяване, което, на практика, преразпределя ресурси от частния към публичния сектор на стопанството. Инфлационният метод на фиска може да се представи като опит да бъде “надскочена” кривата на производствените възможности на икономиката. “Създаването” на пари за допълнително финансиране на публичния сектор е опит да се увеличи производството (доставянето) на публични блага, без да се намалява производството на частни блага. Естествено, само с “магията” на паричната емисия това е невъзможно. Резултатът е нарастване на доставянето на публични блага, което е за сметка на намаляване на производството на частни блага, т.е. трансфер на ресурси от частния към публичния сектор на стопанството. В този смисъл, финансирането на държавните разходи чрез парична емисия, понякога се нарича “инфлационен данък”.
Новини от страната и чужбина
ПИБанк обмисля възможността за привличане на нови инвеститори Омбудсманът в битка за частния фалит Вечерни новини: Енергийната реформа ще се забави | Скандалът “Скрипал” разделя управляващите Мнения
На Фигура 7.5. е представена една хипотетична крива на производствените възможности P*G*. Да допуснем, че икономиката се намира в точка M — произвеждат се P1 единици частни (пазарни) блага и G1 единици публично доставяни блага. Чрез “печатане” на пари, държавата решава да увеличи производството на публично доставяни блага (например, танкове), без да намалява производството на частни (пазарни) блага. По същество, това е опит за придвижване на икономиката от точка M в точка I на Фигура 7.5. Естествено, резултатът е инфлация, която измества икономиката от точка M в точка N — нарастването на производството на публично доставяни блага (от G1 на G2) води до намаляване на производството на частни (пазарни) блага (от P1 на P2). По високите цени, които са резултат от инфлационното финансиране на публичния сектор свиват реалното потребление в частния (пазарния) сектор на стопанството.
Много държави са прибягвали до използването на инфлационния метод за финансиране. По принцип, практическият “интерес” към този метод нараства при наличието на извънредни обстоятелства (войни, природни бедствия и др.), които предполагат закономерна експанзия на държавните разходи. Христоматиен пример за интензивна експлоатация на инфлационния данък е Германия, по време на Първата световна война (1914–1918 г.). Българската държава също е използвала инфлационния метод на фиска. В края на 1996 г. и началото на 1997 г. нашата страна бе на прага на хиперинфлацията. “Злоупотребата” с механизма на паричната емисия беше главната причина за въвеждането на паричен съвет у нас на 01.07.1997 г.
Даренията като метод на фиска представляват волни пожертвования на частните стопански субекти в полза на държавата. Прагматичните достойнства на този метод критично зависят от вярата на хората, че държавата и съответните организации ще използват максимално рационално тяхната филантропия в името на общото благо. В този план даренията са директен “вот” и “принос” на стопанските субекти за финансиране на конкретни публични проекти и програми (например, грижи за социално слаби членове на обществото).
Чрез свои организации (специализирани фондове, благотворителни дружества и т.н.) държавата може да опосредства и насърчава дарителството. В същото време, доброволният характер на даренията позволява неправителствени организации да организират тяхното събиране и разпределение. С непосредствена близост до съответните проблеми и гъвкавост в своето поведение, те са отлична алтернатива на държавата. Нещо повече, практиката показва, че предлагането на някои публични блага може да се делегира на граждански дружества с идеална цел. Разбира се, необходим е строг контрол върху целевото разходване на бюджетните средства и предоставените частни дарения.
В съвременните условия даренията приемат две основни форми: • стойностна (хората жертват част от своите парични доходи и спестявания); • натурална (предоставяне на храни, дрехи, медикаменти, доброволен труд и т.н.). В заключение, даренията имат относително скромно значение като метод на фиска. Тяхната “ефективност” в съвременните условия до голяма степен зависи от: • народопсихологията; • икономическия капацитет на нацията; • разпределението на дохода и богатството в обществото; • активността на държавата и неправителствените организации; • други процеси и явления в обществото.
