Хормонално заместителната терапия крие много рискове от рак и други усложнения в женския организъм и носи като че ли повече вреда отколкото полза Менопаузата е резултат от намалена продукция на женски полови хормони – естрогени и прогестерон, които повлияват всички системи в тялото и най-вече циклите в женския организъм: менструален, бременност, раждане, спиране на репродуктивната възможност. С намаляването на тези хормони до много ниски нива, към които организмът постепенно се нагажда, много жени /по-малко от половината жени в западните общества/ получават характерните за менопаузата оплаквания. Това са горещи вълни, нощни изпотявания, нервност, сухота във влагалището, атрофия на маточната шийка, влагалището и матката, спадане на либидото. Тези хормони повлияват и костната плътност.
Съвременната медицина има концепцията, според която менопаузата е болестното състояние, при което с възрастта се появява „липса“ на жизнено необходим хормон. И за нейната профилактика се прилага хормонално заместителна терапия /ХЗТ/. Вярването, че постменопаузалните жени се нуждаят от определена субстанция, е довело до развитието на някои абсурдни схващания за болестите след 50-годишна възраст. В доста успешните маркетингови кампании за ХЗТ фармацевтичните компании са успели да представят лекарствата като много функционално средство за лечение на всички проблеми при всички по-възрастни жени, а не само при тези 40 на сто от тях, които имат оплаквания.
Днес ХЗТ се прилага не само при жени в менопауза, и за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, остеопороза, инсулт и старческа деменция. Така постепенно ХЗТ се е превърнала в мит. Истина е обаче, че всички тези твърдения са построени върху пясъчна основа. Не случайно проф. Ян Ванденброке и колегите му от Катедрата по клинична епидемиология в университетската болница в Лайден, Холандия твърди:
„Вероятно имаме нужда от големи добре контролирани проучвания, преди да позволим на духа на универсалното профилактично средство да избяга от бутилката.“ Това предупреждение идва от наличието на
голям брой странични ефекти,
след използването на ХЗТ, някои от тях и потенциално фатални. И не само защото лекарите не са открили най-добрия начин на приложение на тези препарати и количеството на отделяните в кръвообращението естрогени не винаги е добре контролирано. Синтезираните хормонални средства драстично се намесват в най-фините функции на организма и в много случаи тотално го объркват.
Най-често ХЗТ се приема през устата. Така обаче не рядко се появяват редица стомашно-чревни оплаквания: гадене, повръщане, болки в корема, оригване, а може да се появи и жълтеница. Когато се приема във вид на лепенки, една пета от жените получават зачервяване и промени в цвета на кожата на местата на поставянето им. А ХЗТ във вид на имплатанти водят до стимулиране на ендометриума /маточната лигавица/ – потенциален
фактор за развити на ракови новообразувания,
като рискът е от 3 до 20 пъти над този при жени, неприемащи ХЗТ. При това тази стимулация на ендометриума при жени с имплатанти продължава 2 г. след спиране на естрогенната терапия.
Всъщност почти всички проучвания върху ХЗТ показват значителен риск от развитие на злокачествени новообразувания. Така 37 проучвания върху риска от развитие на рак на гърдата, анализирани заедно, показват, че дълготрайното приложение на естрогени повишава риска от развитие на рак на гърдата с 60%.
Ето какво сочат някои други проучвания:
Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) носи повече рискове за здравето, отколкото полза, и трябва да се прилага само при специфични показания, като лечението се провежда с възможно най-ниската ефективна доза, е заключението на авторите на поредния обзор на клинични проучвания по темата, публикувано в едно от най-авторитетните медицински списания – британското „Лансет“.
Жените в менопауза, които решат да продължат приема на хормони, трябва да знаят, че се повишава вероятността от получаването на инсулт поради увеличения риск от образуване на тромби (слепване на кръвни клетки и запушване на съдове).
Ето защо нуждата от хормони трябва да се преразглежда всяка година, като се вземат предвид новите познания и настъпилите изменения в индивидуалните рискови фактори при всяка пациентка. Ползата от лечението трябва да е по-голяма от рисковете, които то крие.
Не бива да подвеждат опитите на някои фирми – производителки на хормони, които продължават да ги рекламират като решение на проблемите след настъпването на менопаузата.
Заместителната терапия с хормони, било само естроген или естроген и прогестин, не е полезна за профилактиката на сърдечносъдовите заболявания при жени в менопауза. Тя не води до подобрение на тяхното сърдечносъдово здраве.
ХЗТ не трябва да се прилага за първична или вторична профилактика на исхемичната болест на сърцето (ИБС) и трябва да се избягва при жени с повишен сърдечносъдов риск. Ако се налага прилагането на ХЗТ, трябва много прецизно да се определи тоталният сърдечносъдов риск (повишено кръвно налягане, нарушение в обмяната на холестерола и кръвната глюкоза, наличие на наднормено тегло, тютюнопушене, фамилна обремененост с хипертония, диабет, ранен инфаркт или инсулт при някой от родителите).
Около половината от жените в менопауза имат симптоми на урогенитална атрофия, изразяваща се с влагалищна сухота, чести уроинфекции. Вагиналната естрогенна терапия действа локално и поради това е безопасна за лигавицата на матката.
Тя подобрява състоянието и се препоръчва при жени с противопоказания за системна ХЗТ. Вагиналните лубриканти (овлажнители) също могат да бъдат от полза при подобни случаи, но отстъпват по ефективност на локалните естрогени.
При жени на хормонозаместителната терапия, независимо дали тя е комбинирана, или е лечение само с естрогени, се наблюдава намален риск от счупване на костите. Костната минерална плътност (КМП) най-добре показва постменопаузалния риск от фрактури. Най-висок резултат в профилактиката на счупванията се наблюдава обаче, когато ХЗТ се започне при жени над 65 години.
Проблемът е, че ХЗТ се назначава само за лечение на умерени до тежки вазомоторни симптоми (топли вълни, зачервяване, безсъние, нощни изпотявания, влагалищна сухота), които не са обичайни за възрастта над 65 години.
Настоящите указания за ХЗТ с естрогени като първична профилактика на костните счупвания при жени под 65 години са започване на терапия само при наличие на вазомоторни симптоми и само при доказано намаляване на костната минерална плътност.
Препоръките са комбинираната ХЗТ да се прилага до нормалната възраст на менопаузата (около 50 години), тъй като рискът за рак на гърдата, който те носят, нараства с напредване на биологичната възраст.
ХЗТ не се препоръчва при жени, които са имали карцином на млечната жлеза, а тези, на които се диагностицира рак на гърдата и са на ХЗТ, трябва веднага да я преустановят.
Въпреки че ниски дози прогестин оказват положително влияние върху вазомоторните симптоми (зачервяване, топли вълни) и се препоръчват при тези жени, трябва да се знае, че те също могат да имат канцерогенно действие.
ХЗТ с естрогени се препоръчва при жени с оперативно отстранена матка, а при останалите е подходяща комбинирана терапия естрогени с прогестини (прогестагени) за предпазване от разрастване на вътрешния слой на матката (ендометриум), което е предпоставка за развитието на карцином на матката.
Ракът на матката засяга една на 1000 жени в менопауза всяка година. Относителният риск за развитие на злокачественото заболяване нараства значително при жени на терапия с естрогени (в зависимост от продължителността на нейното прилагане) и остава висок години след спирането на лечението (5.8 пъти по-висок риск 15 години след преустановяването на терапията).
Основни съвети:
(с предимствата на терапията трябва да се оценяват и нейните рискове)
– промяна на начина на живот (отказ от тютюнопушене, редовна физическа активност и идентифициране на евентуални фактори, които отключват топлите вълни като алкохол, пикантни храни или горещи напитки) и възможна алтернативна терапия (немедикаментозна или нехормонална)
– лечението с хормони трябва да се провежда с възможните най-ниски дозировки
– необходимостта от терапията и свързаните с нея рискове трябва да се преоценяват всяка година
– жени, предпочели да останат на ХЗТ за повече от пет години, трябва да бъдат запознати с потенциалните рискове.
Потенциалните рискове от ХЗТ карцином на гърдата:
– абсолютният риск за рак на гърдата е малък
– рискът нараства след прилагането на комбинирана ХЗТ за повече от пет години
– липсват доказателства, че различните дозировки или различните начини на приложение, или различните естрогени или прогестини повлияват различно риска за рак на гърдата
исхемична болест на сърцето (ИБС):
– няма доказателства, че ХЗТ има място в първичната или вторичната профилактика на ИБС
– не е ясно дали тази терапия намалява съдовия риск при жени във или около менопаузата или в ранната постменопауза, но като цяло приложението й трябва да бъде избягвано при случаите с повишен сърдечносъдов риск
образуване на тромби:
– оралната ХЗТ (комбинирана или монотерапия с естроген) увеличава риска за образуване на тромби през първите пет години от нейното приложение
кожните форми биха могли да са средство по избор при жени с повишен риск, но тази хипотеза все още не е потвърдена от достатъчно проучвания
инсулти:
– оралната ХЗТ повишава риска от исхемичен инсулт при жените в менопауза
деменция (отслабване на интелектуалната способност):
– ХЗТ не участва в профилактиката и лечението на деменцията; комбинираната терапия повишава риска за деменция при жени над 65 години
рак на матката:
– естрогените повишават риска за развитие на карцином на ендометриума (при жени с матка), прогестините се препоръчват като ендометриална протекция
остеопороза
– ХЗТ не се препоръчва за профилактика и лечение на остеопорозата
ранна менопауза:
– ХЗТ може да се прилага при тази група жени за намаляване на вазомоторните симптоми, но липсват доказателства за значителни други ползи
– съветът е ХЗТ да се използва до 50-годишна възраст. здравословно.биз
