Целогодишна заетост

Значителни са различията и по отношение на заетите в земеделието, а също и по отношение на тяхната частична и целогодишна заетост. Докато в Полша 40% от частните стопани са с частична заетост в земеделието, то в другите страни статистиката не наблюдава този показател. Относителният дял на заетите в земеделието в Полша е 28%, в България 21%, в Унгария и СССР – по около 15%, а в Чехословакия само 12%.

Новини от страната и чужбина

Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank
Тръмп предрече фалит на култови компании – вижте кои
„Уикилийкс“ – революцията в новините

Изброените различия в структурите и в заетостта в отрасъла, нарасналата социална несигурност и безработица пораждат конкретни проблеми пред аграрното законодателство. Самата деколективизация на земеделието изисква нормативно-правна основа и тя задължително се създава . Практиката обаче показва , че не във всички страни се отчитат особеностите на заварените структури, потребностите на пазарния преход и необходимостта от неговото осъществяване с минимални социални и политически деформации. Там, където това не е трезво отчетено, деколективизацията протича забавено, нормалната земеделска дейност е преустановена, има спад на производството и загубени пазарни позиции.

Началото на промените в законодателството , свързано с поземлените и аграрните реформи, веднага породи и втори не по-малко важен въпрос, отнасящ се почти за всички страни, (без Полша) – на кого да се предостави поземлената собственост, включена в кооперативните или държавните земеделски стопанства? Възможните отговори на този бяха два на тези, които в момента са заети в земеделското производство, или на бившите й собственици до колективизацията физически и юридически лица . В повечето страни заетите се покриваха частично с предишните поземлени собственици.* Значителен беше делът на заетите без земя, в т.ч. и основната част от специалистите със средно и висше образование . В страни като България и Чехословакия процесите на колективизация бяха съпътствани с нормативно-правна уредба на поземлената собственост, довела до многократни промени на собствениците и владелците на земеделските парцели.

Отговорът на въпроса на кого да се предостави поземлената собственост засегна сериозно и един изключително важен социално-икономически и етнически проблем – остро изразен в регионите с етнически смесено население , каквито имаше в България, СССР, Чехия, Словакия, Литва и т.н.** Наложи се аграрното законодателство да отчете обстоятелството, че преобладаващата част от представителите на етническите малцинства бяха заети в земеделието и оземляването им би изострило отново и ненужно етническото напрежение. Това наклони везните в полза на основните националности и отговора на този важен въпрос получи формулатавъзстановяване на поземлената собственост на собствениците й до колективизацията.

Деколективизацията и възстановяването собствеността означаваше сериозно социално-икономическо преструктуриране на земеделското производство и засягаше стопанските и управленските функции на една значителна прослойка управленски персонал, зает на различните равнища на управление на съществуващите земеделски организации и техните отраслови и регионални съюзи и централи. Законодателството очакваше неговата съпротива, което наложи законодателни мерки, лишаващи го от съществуващите позиции.* Това намери израз във възприетото по законодателен път ликвидиране на действащите стопански структури, каквато е практиката в България, или приспособяването им към пазарните условия, каквато е практиката в ГДР, Чехословакия, Унгария.