Преструктуриране

В Унгария, както в Чехия и ГДР, възприетият модел на реформиране на земеделското производство позволи едновременно е възстановяването на частната поземлена собственост и на частните земеделски стопанства да се осъществи и бърза трансформация на заварените стопански структури в широк спектър от пазарни корпоративни форми. На тях се гледа и като изходни стопански форми за понататъшна трансформация и преструктуриране на земеделското LIPOH3BOJ ICTBO.

Новини от страната и чужбина

Fibank в подкрепа на българския бизнес
Много европейски фермери са застрашени от фалит заради сушата
Новини от Германия: Милиарди за влакчета или как българските деца затъпяват

Някои общи черти и особености има т и проблемите на реформирането на земеделието и Балканските страни Румъния, Албания, Словения и др. Целият следвоенен период в Словения например се характеризира с намаляване размера на частните ферми, което е засилило разпокъсаността на земята*. Средният размер на фермите през 80-те години е 80 дка , но частният сектор обхваща 85% от обработваемата земя и 90% от броя на животните. Ако се приеме, че неблагоприятната аграрна структура на словенското земеделие е причината за неговата недостатъчно висока продуктивност и добивност, то по-нататъшното му реформиране се свежда до въвеждането ia пазарните инструменти във всичките му сектори.

Ускоряването на процесите в Словения се търси по линия на изменение структурата на земеделския пазар и свиването на държавния монопол в него и либерализацията на цените. Второто важно направление е приватизацията на огромните аграрно-промишлени структури, които обединяват държавните земеделски стопанства и предприятия на хранителната промишленост, така че заетите в тях да станат акционери.

По-същественото е обаче обстоятелството, че земеделието в Словения все още няма законодателство, което да разкрепости поземлените отношения, да разгърне арендните отношения и пазара на земеделски земи, тяхното ефективно стопанисване и т.н. Без такова законодателство подобряване на аграрната структура в отрасъла е невъзможно. Средният размер на фермите, особено в планинските региони, ще остане малък и ще прави производството нерентабилно и неконкурентоспособно.

Проблемите , които съпътстват реформирането на земеделието в Румъния, могат да се сведат до отделянето на поземлената собственост от тази върху другите фактори на земеделското производство**. Докато към края на 1992 г. 87% от частната поземлена собственост е възстановена , то 28% от трактори те , час т от земеделския инвентар, складове, хидромелиоративни системи и други са притежание на държавни търговски фирми с преобладаващо държавни участие.

По отношение реформиране структурата на стопанските форми може да се посочи, че към края на 1992 г. частните ферми и семейни те сдружения стопанисват 75% от обработваемата земя, другите форми на сдружения около 5%. Общественият и държавният сектор са представени от търговските фирми, стопанисващи 15% от обработваема та земя и от общинските фирми 2%. В посочените публикации се смята, че не реформирането на собствеността и организационно-стопанските норми, а слабото оползотворяване на останалите фактори на производството са основната причина за неговия спад.

Съществено изключение от практиката на останалите страни на Балкани те , а също и от тази на страните от Централна и Източна Европа прави Албания. Там решението на важния проблем на кого да се предостави поземлената собственост, е решен в полза на заетите в земеделието, като за бившите поземлени собственици е предвидена компенсация. Това почти пълно изключение от възприетите модели на реформиране на аграрното производство /”почти” пълно , доколкото в отделни страни под формата на оземляване или пък на законови ограничения като в Унгария в някаква минимална степен явлението също е налице / е потвърждение на значимостта на този законодателен проблем и на подчертаната вече необходимост той да се решава според конкретната социално-икономическа и политическа обстановка в отделните страни.