На първо място
това касае въпросът за началото на глобализационния процес.
По този въпрос в науката съществува
голямо разнообразие от възгледи, които могат да се обединят в няколко основни
групи.
Според
първа група възгледи, глобализацията
води началото си от началото на историческото време и появата на човешкия род.
Според привържениците на това направление следва да си припом- ним, че първите
хора са били номади и са се придвижвали от място на място. Търговията с
разнообразни продукти характеризира ан- тичните цивилизации и отношенията между
тях (Вавилония, Рим, Египетското царство), а историята за Исус се
разпространява в све- та от началото на новата ера. С други думи, съществуват
убедител- ни доказателства, че хора, продукти и идеи са се движели в светов-
ното стопанство в течение на много векове.Втората група включва икономисти, които
свързват началото на икономическата глобализация с началото на модерната епоха:
XV – XVI в. и появата на търговския капитализъм. Според тях съв- ременните
интензивни трансгранични потоци са логическо продъл- жение на Великите
географски открития, революцията на Коперник и международната търговия от този
период с продукти като копри- на, чай, подправки и други.
Следва
да се отбележи, че от самото начало на дискусията върху глобализацията на
икономиката в нея активно се включиха
специалис- тите по стопанска история. Това е напълно естествено, доколкото гло- бализацията касае световното стопанство, а стопанската история се
занимава със същия
обект, с неговото историческо развитие. Аз лично
оценявам участието на историците
в дискусията относно глобализаци-
ята на икономиката много положително, тъй като то дава на
научните изследвания така необходимата
(и традиционно липсваща на неокла-
сическата теория) историческа перспектива.
Благодарение именно на специалистите
по стопанска история, широка популярност в западната наука получи разбирането,
което свързва началото на глобализационния процес с годината 1870 г. (трета група възгледи). Според тази
концепция, след 1870 г. в све- та се разгръщат три етапа или вълни на
глобализационния процес:
Първи етап: 1870-1913 – първа вълна на глобализацията; Втори етап:
1914-1950 – период на дезинтеграция;
Трети етап: от
1950 г. насам – втора вълна на глобализацията.
Тази концепция е изложена подробно от Питър
Темин, но се среща също в официални доклади на Световната банка
и в други официални документи на международни организации.
По повод на това разбиране за
началото и за етапите на глоба- лизационния процес може да бъде направен
следния критичен коментар:
Изглежда неоспоримо, че между 1870
г. и 1913 г. се развиват силно международни интеграционни процеси. Това е
периодът, в който капитализма се утвърждава като световна система. Но обосо-
бяването на следващите два етапа на глобализацията ражда възра- жения. Те са
свързани с това, че през 1917 г. се появява първата социалистическа държава.
След края на Втората световна война към нея се присъединяват още ред други
страни. Формира се световната социалистическа система и светът престава да бъде
единен. Това означава, че започналата през 1870 г. глобализационна вълна пре-
късва през 1917 година.
Подходът на П. Темин и на др.
изследователи, които споделят изложената по-горе концепция, може да се оцени
като плод на инерция от миналото. В периода до 1989 г., период на Студена вой-
на и противопоставяне между двете социалноикономически систе- ми – капитализма
и социализма, учените във всяка от двете системи пишеха и изследваха процесите
само в своя си свят и то по такъв начин, като че ли това е единствената
реалност в света. Накратко, наложил се бе стилът на „незабелязване” на другата
икономическа система. Икономистите на Запад пишеха само за капитализма (мно- го
малка група се специализираше в т.нар. компаративистика или советология), но по
такъв начин, като че ли това е световното сто- панство. Същото правеха
икономистите при социализма – голямата част от тях се специализираха по
проблеми на централно-плановото стопанство и го разглеждаха изцяло в неговата
самостоятелност и обособеност, отново все едно че това е единствената глобална
ико- номическа реалност.
За онзи период да се прилага подобен подход е все пак разбираемо. Но при новите условия в
света след 1990 г. е неоправдано
и е плод на остаряло
мислене. Защото световните реалности през изминалия
ХХ в. са други. След Октомврийската революция светът престава да бъде еди- нен.
Още повече това важи за първите
десетилетия след края на Втората
световна война, когато се създава
световната социалистическа система.
Сравнителен анализ
