В практиката преобладава
изграждането на многоотраслови кооперации за отглеждане предимно
на зърнени, фуражни
и технически култури. Тясноспециализираните заемат незначителен дял от 2 да 6%. Специализацията на стопанствата
е насочена към’пълно използване на стопанисваната
земя, с изключение на специализиралите се кооперации за
производство на зеленчуци, където различието между обработваемата и
стопанисваната земя е 12%.
Съществува определена зависимост
между производственото направление в кооперациите и получените приходи от 1 дка обработваема земя. Те са най-високи при
трайните насаждения и най-ниски при фуражното
производство. Липсва определена зависимост между размера на
производствените разходи и
приходите от 1 дка в
кооперациите с различна специализация.
Икономически и финансово нестабилни
с голяма задлъжнялост на 1000 лв. приходи са кооперациите с животновъдно направление . Те
имат и най-нисък коефициент на ликвидност.Най-голяма печалба от
1 дка обработваема земя реализират кооперациите , които отглеждат трайни насаждения,
а най-малка – животновъдните . Нейната рентабилност, независимо от производственото
направление , е ниска . Голям е относителният дял
на губещите кооперации.
Високият дял на производствените услуги в общия обем на разходите при новосъздадените кооперации показва , че те все
още нямат техническа , а до голяма степен и икономическа самостоятелност.
Равнището на средната работна
заплата в новоизградените кооперации е ниско и е близко до минималната работна заплата в
страната .
Необходимостта от странична заетост в семейните земеделски
стопанства е обратно пропорционална на реализираната стопанска дейност и се
явява само в случаите , когато наличните фактори и икономическите условия не
позволяват ефективното използване на вътрешностопанските резерви и възможности.
Малоземлените
семейни стопанства разчитат предимно на странична и неземеделска дейност за
увеличаване на общия си доход , като делът
на неземеделския доход от общия доход
на един икономически активен член на домакинството е над 57.8%.
Най-добри икономически показатели относно
дохода на един икономически активен имат стопанствата
с размер на стопанисваната земя от 9.1 до
14 дка. Изходът за постигането
на сравнително висок размер на общия доход за земеделското домакинство е
съчетаването на дохода от животновъдството
и растениевъдството с неземеделска дейност или
заетост извън собственото стопанство. Стопанства със
сеитбооборот на зърнено-житни и слънчоглед
и собствен набор от машини могат
да функционират нормално.
Резерви за повишаване на своята жизнеспособност имат в уплътняване на сеитбооборота със зеленчуци и извършване на
услуги със селскостопанската техника извън стопанството.
Многоотрасловите растениевъдни
стопанства се вместват
добре в монетарната рамка, като
най-висока рентабилност имат тези,
специализирани в овощарството.Направените
изводи относно стопанското функциониране на новосъздадените аграрни субекти в
резултат от процесите на реформиране на българското земеделие покачват Мъчителния път. по който то излиза от
аграрната криза . Твърде дългият и все още не завършил период на неговата трансформация подсказва
, че той не е подкрепен с финансови
средства и подсказани решения за производствената структура на различните
размери земеделски стопанства . Това
оказва съществено влияние върху
тяхната жизненост и без съмнение ще удържи-срока на възстановяване на земеделско то производство.
Сравнителен анализ
