Втората група предпоставки касае
политиката на либерали- зация. Тя се провежда съзнателно и целенасочено от
международ- ните организации, на първо място от МВФ и ГАТТ (СТО) през це- лия
период след края на Втората световна война, но получава силен тласък от
неоконсервативния ренесанс в областта на икономически- те идеи от началото на
80-те години на ХХ в. Благодарение на тази политика непрекъснато се намаляват
бариерите пред международ- ното движение на стоки, услуги, капитали и т.н.,
което интензифи- цира международните икономически връзки и усилва интеграцията
на националните икономики в световната..
Новини от страната и чужбина
Слуховете за фалит на ПИБ – силно преувеличени Сушата в Европа може да доведе до фалит на множество земеделци Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват
Глобализацията на икономиката има още една важна пред- поставка – крахът
на реалния социализъм в края на 80-те години на ХХ век. Разпадането на
световната социалистическа система сложи край на разделянето на света на две
икономически системи – пазар- на и централно-планова, и позволи универсализация
на стопанската дейност. Днес принципите на пазара и конкуренцията господстват в
световен мащаб. Не съществува друга икономическа реалност освен пазарната
икономика. От гледна точка на системните й характерис- тики глобализиращата се
икономика – това е глобализиращата се пазарна
икономика. „Триумфът на пазара над плана …. затвори главата на съществуване
на системно разнообразие7 и откри начало- то на нов епизод на
универсална конвергенция около модела на пазарната икономика.” – посочват Р.
Козул-Райт и Р. Роутърн в кни- гата си „Транснационалните корпорации в
световната икономика”.
Крахът на световната социалистическа
система е предпоставка с особено значение за разгръщането на процеса на
глобализация на икономиката. Дори да оставим настрана политическото, военното и
идеологическото разделение и противопоставяне на двете системи, ние сме
икономисти и знаем добре, че съществувалите до неотдавна две икономически
системи – социализма и капитализма, почиват върху различни икономически
принципи. Макар че между тях се развиваха разнообразни икономически връзки, за
интеграция по- между им не бе мислимо да се говори9 – нито тогава,
нито в един бъдещ период. Ето защо ако икономическите реалности от 80-те години
на миналия век се бяха запазили, днес глобализация в ис- тинския смисъл на тази дума не би била възможна.
Тук вероятно е уместно да припомним, че един
процес или яв- ление могат да се определят като „глобални” само ако се
разгръщат в световен мащаб. Ако се проявяват като общопланетарни, нищо по-малко
от това. Това важи и за процеса на глобализация на ико- номиката, която също
дефинитивно е общопланетарен процес. От такава гледна точка е ясно, че крахът
на реалния социализъм е за разглеждания процес предпоставката с решаващо
значение. Разпа- дането на световната
социалистическа система способства за разпространението на универсалните
пазарните принципи в цялата световна икономика, интензифицира международните
икономически връзки и откри ерата на глобализацията.
Заслужава
да се посочи, че в западната литература обикновено се сочат
първите две предпоставки на процеса на глобализация.
Много малко са икономистите, които отчитат значението на краха
на реалния социализъм. Един от
тях е споменатия по-горе Т. Фрийдман. В една от първите си
книги, посветени на глобализацията
и преведена на българ-
ски език – „Лексусът и маслиновото дърво” (2001 г.), той отчита
зна- чението на този фактор
за навлизането на света в ерата
на глобализа- цията. Но в
това отношение Т. Фрийдман е едно голямо изключение –
почти изцяло останалата западна наука признава наличието на две предпоставки
на глобализацията на икономиката и изцяло пренебрегва значението на
краха на реалния социализъм.
