Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г.
Първият и най-известният е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международния военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г.
Присъдите на Международния трибунал в Нюрнберг осъждат не само нацизма, но и милитаризма, поне този на победените. „Процесът на века“ (ХХ-и), както и тези на Нюрнбергския военен и на Токийските трибунали срещат широк отзвук сред много народи, като дават и тласък на международното наказателно право.
През XVII век във войните в Европа загиват 3 млн. души, през XVIII век – 5,2 млн., през XIX век – 5,5 млн. През XX век жертвите в Първата световна война са 10 млн., а във Втората – 50 млн., като само загубите на СССР са 26 млн. Втората световна война е съпроводена с извършването на много злодеяния, зверства и геноцид.
На Лондонската конференция, проведена от 26 юни до 8 август 1945 година, СССР, САЩ, Великобритания и Франция сключват „Лондонското споразумение“ („Нюрнбергска харта“), неразделна част към което е Уставът на Международния военен трибунал. Впоследствие към споразумението се присъединяват 23 държави (според други източници – 19). С резолюция от 11 декември 1946 г. Общото събрание на ООН потвърждава принципите на международното право, залегнали в устава.
На 29 август 1945 година е публикуван първият списък с обвиняемите, състоящ се от 24 политици, военачалници и идеолози на националсоциализма.
Процесът има огромно значение за осъждането за пръв път на военни престъпления. В последните дни на войната Хитлер, Химлер и Гьобелс се самоубиват. За разлика от тях обаче повечето от най-активните държавни ръководители и партийни дейци попадат на подсъдимата скамейка.
От деня на завършването на Втората световна война до началото на процеса минават малко повече от 6 месеца. За това време са разработени устав, правила и процедури на Международния съд, събрани са и са систематизирани основните доказателства на обвинението, съставено е обвинителното заключение.
Обемът на доказателствения материал, представен от обвинението е огромен. Трибуналът трябва да прегледа повече от 3000 документа, да разпита около 200 свидетели, включително маршал Фридрих Паулус. Изправянето му на скамейката се оказва сред най-драматичните епизоди на процеса. Всички подсъдими, намирали се на подсъдимата скамейка, считали, че е загинал в Битката при Сталинград, били потресени, когато той се изправя да свидетелства срещу тях. Съдът приема и около 300 писмени показания.
Първият и единствен процес от Международния военен трибунал се провежда в Нюрнбергската съдебна палата (Дворец на правосъдието). Всички прозорци на залата са били зазидани и напълно е отсъствала дневна светлина. Залата е от тъмно зелен мрамор. На стените има барелефи – символи на правосъдието. По време на процеса стенографите са сменявани на всеки 25 минути. Кинооператори и фотографи от цял свят правели снимки, през специално направени стъклени отвори в стената, извършвал се и звукозапис.
В първия ден на процеса в кратко встъпително слово за правотата и основанията на Международния военен трибунал, председателят заявява:
„Процесът, който започва, е уникален по рода си в историята на световното право и той има огромно обществено значение за хората по света. По тази причина върху нашите плещи лежи огромна отговорност и ние сме длъжни честно и добросъвестно да изпълним своите задължения, без каквито и да е пристрастия, съобразно със свещените принципи на правото и справедливостта.“
Германските лидери се държали непринудено и спокойно. Те приказвали помежду си, пишели бележки на адвокатите си, водели пространни бележки от разпитите на свидетелите.
Трибуналът обявява за престъпни организации ръководния състав на NSDAP, SS, SD, Гестапо, Аненербе и отхвърля искането относно правителството, върховното командване, генералния щаб и SA.
След войната юристи, историци и други специалисти от Европа и САЩ изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите. Основният аргумент на тези критики е фактът, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието – закон „пост фактум“.
В много отношения пропагандните мотиви вземат превес над правото. Например главният френски обвинител на процеса се обявява твърдо против повдигането на обвинения срещу генерал-полковник Алфред Йодъл. Въпреки това генералът е осъден и екзекутиран. Той е посмъртно оправдан от германски съд през 1953 г.
Освен това за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не е предприето никакво съдебно преследване – като например Катинското клане и бомбардировките над Дрезден.
