Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА „Кюриосити“ на 4-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
6 март 2020 г. 18:00 ч.
Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Кюриосити“, който изучава Червената планета от 2012-та година до ден днешен, е успял да открие интересни органични вещества. Според двама изследователи (Heinz J & Schulze-Makuch D), които са публикували научна статия в престижното списание Astrobiology на 24-ти февруари, тези вещества могат да служат като биомаркери – т.е. да са показател за наличието на живот на Марс.
Доказателства за съществуването на органични вещества на Червената планета са получени още през 70-те години с пристигането на първите спускаеми апарати на НАСА „Вайкинг“. Двата апарата откриват, че в марсианската почва има хлорометан и дихлорометан, но учените не са напълно убедени – те смятат, че веществата могат да са пристигнали на Марс вторично чрез земните космически кораби. Днес обаче се счита, че хлорометанът и дихлорометанът са с марсиански произход и се получават при нагряването на пробите преди техния ГХ-МС анализ. През 2015 г. марсоходът „Кюриосити“ потвърди наличието на хлоробензен, с което напълно се затвърди знанието, че на Марс има органика.
Много по-силно доказателство бе получено през 2018-та година, когато „Кюриосити“ установи присъствието на няколко алифатни, ароматни и тиофенови съединения. Именно тиофените са тези вещества, заинтригували изследователите и автори на публикацията в Astrobiology.
Тиофените представляват ароматни пръстени, съдържащи четири въглеродни атома и един серен атом. На Земята те се срещат във въглищата, необработения петрол, както и в някои строматолити и микрофосили. По принцип тиофените се образуват по небиологичен път чрез процес, наречен диагенеза, при който неорганични серни нуклеофили (напр. сулфиди като H2S) реагират с органична материя в условията на висока температура. Но изходните вещества в този процес обикновено са с биологичен произход – сулфидите се получават от метаболизма на сулфат-редуциращи бактерии, докато органичната материя представлява биомолекули като липиди или изопреноиди. Заради биологичния произход на изходните вещества, двамата изследователи на статията в Astrobiology смятат, че тиофените могат да се считат за вторични биомаркери.
Така обаче стоят нещата на Земята. Какъв е произходът на тиофените на Марс, където условията са по-различни? Учените смятат, че съществуват три възможности. Едната е произходът да е метеоритен – т.е. тиофените да са доставени на Червената планета от космоса. Действително някои вещества като бензотиофен и дибензотиофен са откривани в редица метеорити. Другата е тиофените да са получени на Марс чрез абиотична синтеза – например, ако серните нуклеофили бъдат доставени чрез хидротермална подпочвена вода в кратера Гейл, докато органичните вещества са с небиологичен произход.
Третата възможност е най-привлекателна: ако тиофените са продукт на някакъв тип биологична активност на Червената планета. Днес се знае, че по-голямата част от серните запаси на марсианската повърхност съществуват под формата на ненуклеофилни сулфати. По принцип те могат да се преобразуват в нуклеофилни сулфиди при висока температура (над 120oC), но в условия на ниски температури процесът може да се осъществява от сулфат-редуциращи бактерии.
Има ли живот на Марс? Двамата изследователи на статията в Astrobiology смятат, че биологичният произход на тиофените изглежда по-вероятен. И все пак все още не могат да се отхвърлят изцяло и небиологичните пътища. За съжаление ясен отговор няма да има още поне няколко години.
Много недоверчиви хора вярват в конспирации – те смятат, че НАСА умишлено укрива доказателства за извънземен живот на Марс. Но съществена част от тях нямат елементарна представа как работи методиката за откриване на органични вещества. Веднага щом някой човек разбере, че космическа мисия каца на Марс, за да търси живот, в главата му изниква следната картина: ученият дърпа една ръчка, мисията забива детектора в почвата и на компютърния екран светва „има живот“ или „няма живот“.
Нищо не е по-далече от истината. За да може почвената проба да бъде подготвена за анализ с газов хроматограф и мас спектрометър, тя първо трябва да се нагрее. Изследователите изучават състава на получените газове, но те съдържат по-дребни молекули, които са продукт на разложилите се при високата температура големи почвени молекули. Вместо да си представяте един учен, който дърпа ръчка и на екрана му светва „има“ или „няма живот“, по-добре е да си представите една счупена ваза. Изследователският екип трябва да разгледа внимателно парчетата и да подреди пъзела. Но кои парчета са част от пъзела? Една молекула с тегло 28 Da може да е азот, но може и да е въглероден оксид.
Добавете към това и факта, че Марс е все още непозната планета и има твърде много неясноти пред изследователите. Само допреди десетина години ние не знаехме, че в марсианската почва съществуват перхлорати, дори и да е изучавана в продължение на десетилетия!
Следващото поколение марсоходи, които ще се отправят към Червената планета, са оборудвани с нов тип инструменти, работещи със съвременни аналитични методи. Например марсоходът „Роузалинд Франклин“, част от втората мисия към програма „ЕкзоМарс“, притежава прибор на име Mars Organic Molecule Analyzer или MOMA, който чрез по-щадящ аналитичен метод ще може да изучава директно големи молекули.
Но, както се казва в становище на университета във Вашингтон, „За да получим категорично доказателство за живота на Марс вероятно наистина ще е необходимо да пратим астронавт, който да погледне през микроскопа и да забележи мърдащ микроб“.
За повече информация: Astrobiology
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
