В наши дни много се говори, че процесът на глобализация е спрял и даже се обръща. Изглежда сякаш много от ключовите фактори за него са изгубили инерция. Ръстът на търговията през последните години се забави. След провала на преговорите в Доха в рамките на Световната търговска организация преди години, не е ясно кога ще стигнем до ново глобално споразумение за търговията.
В същото време, развитието на технологиите прекроява индустрията до степен, в която даже американски компании се връщат „у дома“ и откриват нови производствени мощности на територията на САЩ. В резултат и продукцията става по-скоро оптимизирана за местния пазар, отколкото за световния.
Тя диша… и се променя Всичко това безспорно е така, но не се заблуждавайте – слуховете за смъртта на глобализацията са силно преувеличени. Белият дом усилено се бори за сключването на споразумения за свободна търговия с Европейския съюз и ред азиатски и южноамерикански държави в рамките на Транс-тихоокеанското партньорство.
Има и нещо много по-важно от разговорите на високо равнище: самата глобализация се променя. Днес тя създава общество, което е наистина глобално.
В миналото, глобализацията беше еднопосочен процес – от развитите към развиващите се страни. Пари и технологии изтичаха от САЩ и Европа към Китай, Индия и други страни с евтина работна ръка, въвличайки ги по този начин в системата на световната търговия.
Процесът беше общо взето същият при идеите (били те демокрация, капитализъм или пък марксизъм) и културата (поп музика, социални мрежи, бързите храни и холивудските филми). Развиващите се страни имаха слаби връзки помежду си и ограничено влияние върху световните политика и финанси.
Сега, с възхода на Китай, Индия и другите „възникващи икономики“ старата еднопосочна глобализация се превръща в нова и многопосочна, която има големи последици върху цялостната идея за това как функционира нашият свят.
Харесване на това:
Харесвам Зареждане…
