Изследванията показват интересни корелации в семействата които са живели и които не са живели заедно преди брака. Двойките, които не са живели заедно успяват да изградят по-дълготраен брак, а повечето от другите често остават с разбито сърце.
Масовото разбиране е, че първо трябва да завършиш университет, да изградиш кариера, дори да придобиеш собствено жилище и чак тогава да мислиш за по-сериозно обвързване с някой. Това отлагане води до специфични проблеми.
Бракът все още е основна ценност в повечето общества. Голямата промяна в процеса е концепцията за пробното съжителство, тоест партньорите да имат възможността да тестват как биха се справяли, поделяйки си дома, задълженията и финансите и едва след това да се мисли за брак и дете.
Според психолозите, раждането на концепцията за пробното съжителство, е под влиянието на консуматорското общество, в което живеем. Ние прехвърляме нашето потребителско мислене и във взаимоотношенията си. Социологическите изследвания обаче показват, че това не е най-добрият подход, когато става дума за брак.
Психологът Галена Роадес, която изучава връзките на младите възрастни, твърди, че хората, които са били женени преди, хората, които са живели с приятел или приятелка преди и са имали повече сексуални партньори преди брака, са свързани с по-ниско качество на брака по-късно.
В САЩ двойките, които са съжителствали предварително, са с 15% по-склонни да се разведат, отколкото тези, които не го правят. Проучване на Станфорд установява, че връзката между съжителството и развода е особено силна за жените, които съжителствали с някой друг, освен бъдещия си съпруг.
Причината за това може да се крие в навика да се мисли за другия с по-малка ангажираност, а не като човек, който трайно ще остане в живота. Идеята, че още си в процес на търсене, води до непрекъснато сравняване на човек до нас с алтернативни възможности за партньор.
Изглежда старите модели да по-успешни от новите, когато става дума взаимоотношения.
