В един свят, изпълнен с невероятни технологии, често сме предупреждавани, че импулсът ни да се разсейваме във всеки момент, вместо просто да поседим скучаейки, е опасен. Сякаш в съвременното общество скуката вече е отживелица. Но все пак – може да ни скуката да ни донесе някакви ползи?
Докато концепцията за скуката е сравнително нова – поне по име, скуката се простира много по-дълбоко в човешката история. Корените й се простират чак до Древна Гърция.
Древните гърци са използвали думата „ацедия“, която означава апатичност. Ранните християни ползвали същата дума за монасите, които отивали да живеят сами в пустинята, но са били поразени от меланхолия, която ги е накарала да се поколебаят в своята преданост към Бога.
Като цяло обаче в по-късните векове, скуката е била привилегия на по-богатите хора, на елита. Работещите хора не са имали време да скучаят, а и дори да е имало такива моменти, те са приемали скуката като част от живота. Използвали са това време за мечтания или четене. След индустриалната революция, възприятието за скука се променя.
Индустриализацията е променила основно начина, по който хората възприемат своята работа. Преди нея хората са работели предимно за себе си, а след нея повечето от хората са работели във фабрики, изпълнявайки една и съща задача отново и отново. Скуката добива нови измерения и на нея вече се гледа с много лошо око.
В днешно време всички ние сме настроени негативно към скуката. Животът ни не трябва да преминава във скука и всеки един момент в нея, се счита за изгубен.
Може би не трябва да бъдем толкова крайни, защото по този начин претоварваме ежедневието и мозъците си със страшно много действия, информация и емоции. Малко скука от време на време може да засили връзката ни със самите себе си, а на децата може да помогне да развиват както въображението си, така си самостоятелността си.
