Сезонът на мусоните в Индия, който продължава от юни до септември, тази година завърши с по-малко дъждове от очакваното, суша в южната част на страната и унищожителни наводнения на север.
Индия е вторият най-голям износител на ориз, пшеница и захар в света, а сушата може да доведе до повишаване на цените на някои храни и квоти за износа им.
От друга страна, наводненията причиняват смъртта на над 400 души и щети за милиони долари.
Дъждовете през този сезон са с най-малко количество за последните пет години, което донякъде е резултат от завръщането на Ел Ниньо, но според изследователи, неравномерното разпределение на валежите се дължи на климатичните изменения.
През юни страната получава с 9 % по-малко валеж, през юли – с 13 % повече, август бележи рекорд с 36 % по-малко от очакваното, а дефицитът е наваксан през септември, като крайният резултат е 94 % валеж от прогнозирания за страната през целия сезон.
70 % от нуждите на страната от вода се покриват от валежите, като това включва язовири и насаждения. Мусоните са жизненоважни за земеделието, тъй като половината от културите не се поливат, а разчитат на дъждовете.
Климатичните изменения предизвикват неравномерно разпределение на валежите, макар количеството им да се доближава до нормата. Очаква се тази тенденция да се засили.
В някои райони от Индия, като Хималаите, рекордните валежи предизвикват наводнения, отчасти поради инфраструктурата.
„Пътища, язовири и сгради са строени без подходяща оценка на околната среда и без да се спазват изискванията за строителство.“ казва Анджал Паракаш, изследовател в Училището по бизнес на Индия. Нерегулираното развитие на градските региони усилва и ерозията на почвата и нарушава естествения отток на водата.
Правителството търси начини да се справи както със сушата, така и с унищожителните наводнения, като това включва най-вече адаптация на инфраструктурата и подобряване на системите за ранно предупреждаване на населението за очаквани наводнения.
Същевременно, страната си поставя и друга амбициозна цел – да достигне производство на 500 гигавата чиста енергия до 2030 г., като вече са инсталирани над 172 гигавата мощности.
Индия е сред страните с най-високи емисии на въглероден диоксид – основната причина за затоплянето на планетата, което пък е сред причините за зачестяването на екстремните явления и нарушаването на обичаните разпределение на валежите.
Източник: Al Jazeera, The New Indian Express
