Според изследвания, изразяването на благодарност към другия е допринесло за еволюцията на вида ни. Чувството за благодарност е помогнало на предците ни да си сътрудничат по-ефективно, а и днес благодарността към другите заема централно място в културата ни.
Хората са социални животни и стават доминиращ вид благодарение на сътрудничеството си, а не на конкуренция кой е по-голям и силен.
Ключов елемент от изграждането на тези връзки е взаимността. „Ако ме харесваш и правиш мили неща за мен, и аз ще правя мили неща за теб“ манталитетът е закодиран в ДНК-то ни.
При други животни също се срещат подобни поведения. Например при експерименти с шимпанзета и маймуни капуцин, се установява, че те са по-склонни да помогнат на „другарче“, ако то им е помогнало в миналото.
Според изследователи, чувството за благодарност възниква и се запазва като начин да продължим тази размяна. Ако са ти помогнали, изпитваш чувство, че трябва да върнеш услугата. Това може би е поддържало отношенията в ранните общества и става съществена част от културата. Изследвания на примати показват, че животните запомнят кой им е помогнал и при нужда те също му помагат, което изгражда не просто отношения на размяна, а по-дълбоки емоционални връзки между индивидите.
Вероятно нещо подобно се е случило и с нашия вид, защото концепцията за благодарност към другия съпътства човечеството през цялата история и не се влияе от етнос, националност, религия или политически убеждения. Ако някой е направил нещо за нас, ние неизменно изпитваме желание да му се отблагодарим.
Способността да сме благодарни и да „връщаме“ на другия се проявява в много ранна възраст, децата на 2-3 години демонстрират ясно благодарност и взаимност.
Според проучване от 2016 г. изразяването на благодарност дори само чрез писмо подобрява умственото здраве, което може да се види и в мозъчната активност.
Източник: AP News
