Мигриращите видове животни изминават хиляди километри, за да достигнат до местообитанията си, а човешката дейност, която заема все по-големи територии от планетата, застрашава мигриращите животни по техния път. От 1189 вида, които са записани в Конвенцията по опазване на мигриращите видове (CMS), повече от една пета са застрашени поради човешка дейност. CMS e международен договор, по силата на който се предприемат мерки за опазване на тези видове от страните, които са го ратифицирали.
В първия по рода си доклад за състоянието на тези видове се описват и най-големите рискове за животните. Това са свръхексплоатацията на земята и загубата на хабитати, поради човешка дейност там. Например такова е премахването на растителност с цел обработване на земята или строеж на пътища или друга инфраструктура. Така се фрагментират пътищата по които минават мигриращите видове, понякога правейки невъзможно за тези видове да осъществят миграцията си.
44 % от мигриращите видове имат намаляващи популации, но най-опасна е ситуацията с рибите. Почти 97 % от мигриращите риби са заплашени от изчезване.
Около 58 % от зоните, които се изследват и са важни за мигриращите животни, понасят натиск от страна на хората.
Други основни заплахи са климатичните промени и замърсяването. По-високите температури могат да накарат някои видове да започнат миграцията си по-рано или в съвсем различно време на годината. Например нарвалите, които обитават крайбрежията на Арктика лятото, отлагат миграцията си на юг поради по-късното замръзване на океана и рискуват да останат в капана на леда.
Светлинното замърсяване пък пречи на мигриращите птици, които са привлечени от светлината в близост до маршрута им и ги отклонява.
Звуковото замърсяване в океана, причинено от движението на множество кораби, нарушава комуникацията между китовете и обърква някои от тях, защото те използват подобно на сонар приспособление, за да се ориентират.
Замърсяването с пластмаса пък води до повишена смъртност сред албатросите – големи морски птици.
Докладът разкрива и връзката между миграцията на видовете и балансът на екосистемите, от които те са част.
Например мигриращите прилепи опрашват над 500 вида цветни растения в районите, където отиват и контролират популациите на насекоми, но местообитанията им често са фрагментирани, а шумът обърква и тяхната ехолокационна система за навигация.
Докладът носи и добри новини. При 14 от видовете се забелязва положителна тенденция.
Намаляването на натиска спрямо мигриращите видове ще изисква глобални усилия, смятат експерти, защото животните минават национални граници, без да се съобразяват с политиката.
Източник: CNN
