Макар и да не е официално описано като хранително разстройство и да не влиза в списъка на психичните разстройства, към който спада анорексията, орторексията се наблюдава при все повече пациенти, а естеството на това кандидат-хранително разстройство го прави трудно за разпознаване и потенциално по-опасно, заради странен културен феномен – орторексията често е считана за „правилно“ поведение сред много любители на „здравословното“ хранене. Накратко, орторексията е интензивен стремеж към „чисто“ хранене, което се определя от правила, които обаче не са общи, а включват индивидуалните разбирания за „чисто“.
Проучване от края на 2023г. разкрива, че трима от всеки десет участници, проявяват симптоми на подобно разстройство.
Хранителните разстройства често са причинени от генетична предразположеност в комбинация с фактори от средата. Едно хранително разстройство се идентифицира със строги правила относно калории, време на хранене или съставки. Ако това ви прилича на обикновена диета, на прав път сте. Хората, развиващи хранително разстройство често започват с обикновена диета, която смятат за здравословна и която в много случаи е. Някои от нас обаче са по-уязвими и стремежът към хранене, което ще ни направи по-здрави прераства в крайност, която дори да не заплашва директно живота, влошава качеството му.
Това наблюдаваме при орторексията. С течение на времето все повече храни придобиват „лош“ облик – това обичайно са храните, които ни носят повече удоволствие, отколкото полза като чипсове, пица, различни пържени храни и сладкиши, с които знаем, че не трябва да злоупотребяваме, но които са неизменна част от културата и ни носят емоционален комфорт.
Премахвайки такива храни от диетата си, лека-полека човек се оказва „аутсайдер“ сред приятелите си.
Храненето отдавна е обект на изследвания, а в известно, че представата ни за „здравословно“ се променя няколко пъти само за последните 50 години. Например преди се смятало, че мазнините са това, което ни кара да трупаме килограми и са били популярни диети с ниско съдържание на мазнини. Днес знаем, че мазнините са от изключително значение за правилния метаболизъм, а причината за трупането на излишно тегло е много по-проста – повече храни богато на въглехидрати, които са евтини и достъпно и недостатъчно движение. Днес „здравословната“ храна е богата на протеини и мазнини, с умерено количество въглехидрати и по-малко захар. Поне според проучванията. Популярната култура регулярно заклеймява едни храни и придава чудодейни свойства на други.
Разбира се, всеки има предпочитания относно какви храни да яде, откъде да са те, а и всеки има различни нужди от хранителни вещества.
Хиперфокусът върху качеството и „чистотата“ на храните, които ядем е предпоставка за развитие на хранително разстройство, а и за влошаване на живота като цяло, защото ако прекарвате часове обмисляйки какво да ядете и как да постигнете още повече „чистота“ на храната си, едва ли ще имате време за социален живот, а и едва ли ще ви се ходи на места, където околните спокойно ще хапват чипс.
Стремежът към балансирано хранене е нещо, което може да има множество ползи за всеки от нас, но крайностите, особено прикрити под маската на етикета „ здравословно“ най-вероятно няма да ви донесат никаква полза.
Особено опасно може да бъде това разстройство за младежи, заради тяхната уязвимост към „модерни“ течения. Ако сте човек, който спазва прекалено строги правила относно това, която яде и избягвате на всяка цена голяма част от популярните храни, дори да става дума за една хапка, а невъзможността да замените крутоните в салатата с варени моркови ви причинява тревожност, може да се опитате да си отговорите на въпроса наистна ли вършите нещо полезно за здравето си. Ние сме това, което ядем, но не сме само него.
Източник: CNN
