В съвременния свят, около 70% от трафика е позициониран в дясната лента. Това не се отнася за Великобритания и няколко други страни, повлияни от нея. В САЩ обаче, която започва своя път като група британски колонии и би трябвало да е най-повлияна, това правило се променя. В Европа, географски и исторически също близка до Великобритания, организацията на трафика също е вдясно. Това поставя много хора в стресови ситуации, защото организацията на трафика за повечето от нас нещо „естествено“ и логично и обръщането му огледално може да доведе до повече произшествия. Но защо се е получило това разминаване и как историята понякога ни играе лоши шеги?
В началото на 18 век, Америка имала съвсем различен облик от сега. Тогава няколкото големи градове са по-близо до източния бряг, а на запад се провежда заселване и завладяване на нови територии. Същевременно градовете растат, а заедно с тях и нуждата от транспорт. Тогава се създават първите, популярни от каубойските филми, покрити вагон-каруци, чрез които се пренасят стоки, съобщения и хора както към далечния запад, така и между развитите вече градове на изтока. Тъй като включвали множество коне, тези вагон-каруци имали сложна система за управление, а кочияшът често трябвало да слиза и да върви до каруцата, дърпайки различни лостчета и въжета, с които се контролирало управлението. Тъй като повечето хора, и тогава и сега, са водеща дясна ръка, майсторите слагали тези „контролери“ от лявата страна на каруцата. Така негласно се наложил трафик отдясно, за да може да е удобно на кочияша, който върви до каруцата, да я управлява. Трафикът в големите градове постепенно се изместил изцяло вдясно по чисто прагматични причини. В началото на 19 век, Ню Йорк става първият град, който налага дясна организация на трафика, а последващото развитие на автомобилите просто следва вече установени правила.
А какво става в Европа, откъдето на пръв поглед започва объркването?
В Европа нямало „запад“ за заселване, но имало аристокрация – много важно уточнение. Тук обичайно се ползвали по-малки транспортни каруци а трафикът бил организиран съвсем естествено – пешеходците от дясно, ездачите и пътниците в карети, които по-често били представители на аристокрацията – от ляво. Това било обичайното състояние на трафика в по-голяма част от Европа до времената на Наполеон, макар че нямало закон за него. Счита се, че армиите на Наполеон наложили на Европа трафикът да бъде вдясно. Политиката на гилотиниране на аристокрацията по време на Френската революция изиграла съществена роля това да стане новото “нормално“, тъй като лявата част на пътя била „запазена“ за по-заможните, а това били времена, в които никой не искал да се набива на очи като аристократ поради проблема с гилотинирането. В подкрепа на тази хипотеза се явява Швеция, която нямала много отношения армиите на Наполеон и трафикът там остава отляво до 1967 г., когато се сменя посредством закон.
Във Великобритания обаче изобщо нямали този проблем, традиционният трафик вляво давал възможност дясната, водеща страна на пътника да бъде от вътрешната страна на пътя, така че той можел да се поздравява с хората отсреща както повелява възпитанието – с дясната ръка. Постепенно целия трафик се изместил отляво и с навлизането на автомобилите, това станало закон. Разбира се, Великобритания „изнася“ тази традиция навсякъде, където може.
Едва ли това са единствените фактори, допринесли за разликата в разбиранията ни от коя страна на пътя е „правилно“ да се шофира, но е добър пример за това как историята създава и закрепя традиции, за които няма никаква обективна причина, освен непосредствена необходимост, абсолютно невалидна днес.
Източник: CNN
