Днес считаме синият кит за най-голямото морско животно, живяло някога. Той може да достигне до 33 метра дължина, но нови открития показват, че в далечното минало, океанът вероятно е бил обитаван от по-големи животни.
Ихтиозавър от нов вид, открит от 11-годишно дете и нейният дядо и живял преди 202 милиона години вероятно е достигнал до по-големи размери.
Откритата челюстна кост е с размери 2 метра, а според изследователи, новия ихтиозавър е бил с дължина около 25 метра, но това не е максималният му размер.
Фосилът е открит във Великобритания, от 11-гдишната Руби и нейния дядо – любители палеонтолози, които се разхождат по плажа, а новото откритие е важно за разбирането на ролята на тези праисторически гиганти в еволюцията на видовете и в океанските екосистеми.
След като намерили фосилът, двамата любители потърсили помощ от палеонтолога Дийн Ломакс, който е експерт по ихтиозаври.
Той установява, че новият фосил много наподобява челюст на ихтиозавър, открита през 2016 г. наблизо.
Още през 2018 г. Ломакс установява, че тя може да е част от нов, неоткрит досега вид, но са нужни още проучвания.
Сега, с новото откритие, вече може да се потвърди и е установен нов вид ихтиозавър.
В края на 2022 г. след откриването на още парчета от същото животно, челюстта е възстановена и описана.
„Бях изумен от това откритие.“ казва Ломакс
„През 2018 г, екипът ми изследва описаната гигантска челюст и се надявахме някой ден да открием още една. Този нов образец е по-завършен, по-добре запазен и сега вече имаме две от тези гигантски челюсти.“
Фосилите са от края на периода Триас, през който динозаврите владеят сушата, а ихтиозаврите – океана. Новата челюст е от около 13 милиона годни след основният период, през който знаем, че са живели ихтиозаври.
Ихтиозаврите наподобяват по форма днешните делфини, макар да не са еволюционно свързани и се появяват за първи път преди 250 милиона години. Някои развиват по-големи тела и преди 202 милиона години вече са най-големите морски хищници.
Преди около 200 милиона години настъпва ацидификация на океана и се счита, че гигантските ихтиозаври изчезват тогава, а оцелелите никога повече не достигат до големи размери и изчезват от лицето на Земята след около 94 милиона години.
Според анализ на костите, животното вероятно не е завършило растежа си когато е умряло, което значи, че възрастните индивиди от вида може би са били по-големи от син кит.
При изследвания на костната тъкан, не се откриват индикации, че растежът спира, което подкрепя тезата, че ихтиозаврите са можели да растат до над 25 метра.
Разбирането за морските животни от минали епохи е ключово за разбиране на екосистемите в океана, тъй като както сега, така и тогава, най-голямото разнообразие от организми е в океана, те запълват всички възможни ниши. Както знаем, животът възниква или поне започва да се развива като такъв, във водата. Промените в развитието на морските организми показват и промени в екосистемата.
Ломакс казва, че любителите, колекционери на фосили са важни за бъдещето на палеонтологията, а има още много за откриване – екипът, описал новия ихтиозавър се надява скоро да намери поне череп, ако не и цял скелет на животното и не е невъзможно това отново да стане с помощта на любители.
Източник CNN
