Парче от Луната обикаля Земята като астероид

322
Добави коментар

Необичаен астероид, намиращ се близо до Земята е считан за парче от Луната, но досега не беше известно как то се е откъснало от нея и се е превърнало в самостоятелен сателит. Ново проучване помага да научим повече.

Космическата скала, известна като 2016 НО3 всъщност е квази-сателит, защото обикаля Слънцето, но остава в близост до нашата планета.

Той е открит през 2016 г. с телескопа в Хавай и е наречен Камо‘оалеа. Повечето близки до Земята астероиди са произход астероидния пояс, но този по някакъв начин се е отчупил от обратната страна на Луната и по-точно от кратера Джордано Бруно.

Това е първият път, в който изследователи успяват да установят произхода на астероид, свързан с луната.

Астероидът е с размери 46-58 метра в диаметър и по време на обиколката си, достига на разстояние 14 милиона километра от Земята, което го превръща в потенциална заплаха, така че е включен в списъка с астероиди, които се наблюдават внимателно, в случай че се доближат твърде много.

При предишни изследвания на Камо‘оалеа, фокусът е върху отражателната способност на астероида, която е различна от тази на „обикновените“ астероиди, но подобна на лунната.

Друга следа е ниската орбитална скорост спрямо Земята, което предполага, че е дошъл отблизо.

За изследването, проблемът се подхваща от противоположната страна: създадена е симулация, която да определи при какви условия, сблъсък би отчупил парче от Луната. Тя показва, че то трябва да е с поне 1 км диаметър. Когато този мистериозен обект е ударил Луната, вероятно е причинил изравяне и изтласквана  на парчето скала в в космоса, като е оставил кратер с диаметър между 10 и 20 км.

Тъй като с Камо‘оалеа е „само“ на няколко милиона години, докато Луната е на около 4.5 милиарда, изследователи търсят и млад кратер, кандидат за произход.

Така описани, параметрите отговарят на кратера Джордано Бруно, 22 км широк, на около 4 милиона години.

Сблъсъка предизвиква много бързо изтласкване на десетки, вероятно стотици 10-метрови фрагменти, а този е бил доста по-голям и оцелява като астероид.

Установяването на подробности относно това как е възможно парче скала с такива размери да оцелее достатъчно дълго в космоса, за да се превърне в астероид, може да помогне при изследване на една от хипотезите за възникването на живота – панспермия, според която органичните молекули са донесени на планетата посредством сблъсъци с астероиди или други обекти, на които те вече са се били „качили“.

Камо‘оалеа идва от планета, на която няма живот, но показва принципите, по които парче скала, част от планета, може да бъде откъснато от нея и изтласкано в космоса.

Изследването на кратери, образувани при такива сблъсъци пък може да помогне да научим подробности за последиците от сблъсъка с астероиди, което би ни помогнало, ако някой такъв астероид се превърне в сериозна заплаха за Земята.

Мисията на Китай, планирана да стартира  през 2025 г. ще посети Камо‘оалеа, за да събере проби, които пък ще ни дадат информация как се е развил самият астероид за последните милиони години, след като се е разделил с Луната.

Дълго време астрономите смятат, че не може да има метеорити от Луната, но после се откриват такива. Има и достатъчно скали, донесени от мисиите там, а сега, с новата информация относно Камо‘оалеа, пъзелът започва да придобива по-ясни очертания.

Източник: CNN