Разкриха тайната на вековната буря на Юпитер

420
Добави коментар

Голямото червено петно на Юпитер е идентифицирано като гигантска буря в атмосферата на един от гигантите в слънчевата система. Колко е голямо, кога се е формирало за първи път, къде и защо са въпроси, които са напът да получат отговори.

Според някои астрономи, това е същата буря, наблюдавана през 17 век от астронома Джовани Касини, според други е съвсем различна.

Ново изследване предполага, че Голямото червено петно е буря на около 190 годни, което значи, че Касини е наблюдавал нещо друго. Макар и по-млада от очакваното, бурята е сред най-големите и продължителни подобни феномени в цялата Слънчева система.

Юпитер има такъв привлекателен вид, с петна и райета, поради атмосферната си композиция, състояща се от амоняк, лед, сяра и фосфор, които се „разпъват“ в слоевете-райета поради силни течения. Поради размерите си, а и липсата на твърда повърхност, циклоналните системи на Юпитер могат да действат с години.

Голямото червено петно е такава буря, с ширина средно 16 хиляди км, подобна на диаметъра на нашата планета. Във вертикала, бурята заема средно около 320 км. В крайните части, ветровете достигат до 450 км/ч., а червеникавият цвят е породен от химични реакции в атмосферата. Голямото червено петно може да се види дори и с малки телескопи.

Касини наблюдава подобно червено петно в средата на 17 век, смятайки го за постоянна характеристика, но до 1713 г. то изчезва.

През 1831 г. астрономите наблюдават друга голяма буря на подобна географска ширина. От тогава тече дебат дали е възможно това да бъде една и съща буря, или са отделни феномени, които просто се случват на едни и също място, но в различно време.

Днес, с помощта на числови модели, изследователи се опитват да прогнозират продължителността на бурята.

„От измерванията на размери и движения, заключаваме, че е крайно невероятно сегашното Голямо червено петно да е „постоянното петно“, което Касини наблюдава.“ казва водещият автор Агустин Санчез-Лавега, професор от Испания.

Постоянното петно остава около 81 години, а екипът внимателно проследява записките и скиците на Касини, за да ги включи в числовия си модел.

Изследователите инициират и симулации, за да открият как възниква бурята. Дали се превръща в суперклетка под влияние на силните ветрове, които събират множество малки клетки в една или е резултат от атмосферна нестабилност?

Според изследователите, в миналото е вероятно да е имало бури, образувани от по-малки такива, но настоящата е резултат от нестабилност на ветровете в атмосферата.

През 1879 г. най-дългата ѝ част е 39 хиляди километра, а сега се смалява до около 16 хиляди км.

При предишно проучване, се установява, че макар да расте във височина, което не е необичано за буря, всъщност се смалява като цяло.

Предстои да се установи с какви темпове се смалява, което пък ще позволи да се изследват процесите, които я образуват и поддържат стабилна толкова дълго.

Източник: CNN