Гроздето е част от историята на човешката цивилизация от хилядолетия, а предците ни са произвеждали вино от незапомнени времена. Ново проучване установява, че това нямаше да е възможно, ако динозаврите не бяха изчезнали. Да, вероятно и други неща нямаше да са възможни, ако по Земята още бродеха динозаври, но да не се разсейваме.
Преди 66 милиона години, астероид се сблъсква със Земята и по-голямата част от живота на планетата изчезва, за да освободи място на екосистемата, която еволюира до позната ни днес.
Откритието на фосили от грозде на възраст 10 до 60 милиона години хвърля светлина върху процеса на еволюция на тези растения и глобалното им разпространение. Гроздовите фосили са намерени в Колумбия, Панама и Перу, като това са първите открити фосили грозде там. Най-старите известни гроздови фосили са открити в Индия и са на възраст 66 милиона години, а екипът открива новите по време на експедиция от 2022 г.
Подобно на меките тъкани от животни, плодовете не могат да се запазват като фосили, но семената могат и новите открития показват разпространението на гроздето по света след края на ерата на динозаврите.
„Винаги си мислим за животните, за динозаврите, защото те са най-големите, които са повлияни, но измирането има огромно влияние и върху растенията.“ казва Фабиани Херера, основен автор на изследването.
След като изследват новооткритите фосили и потвърждават, че са част от еволюционната линия на гроздето, може да се окаже, че то възниква първо в южното полукълбо.
След първоначалните открития, екипът изследователи провежда още проучвания в Южна и Централна Америка и открива фосили на девет нови вида грозде. Когато представители на един вид попаднат в нова среда и успеят да се адаптират към нея, те постепенно се изменят, докато след известно време се образуват изцяло нов вид. Наличието на такова видово разнообразие грозде предполага, че има причина за бързо му разпространение и това най-вероятно е изчезването на динозаврите.
Ако си представим, че големите динозаври са обикаляли из гората, е вероятно тя да не е била гъста, каквато днес е представата ни за гора, а те да са събаряли дървета и да са си правили “място“.
След като по-голямата част от тях измират, тропическата гора се разраства, появяват се няколко нива с растителност, което създава конкуренция за светлината, каквато и днес има в една горска екосистема. В тези условия обаче, еволюционно предимство имат увивните растения, които могат да се „изкачат“ до по-светло място. Това се потвърждава и от фосилния запис, където се забелязва увеличение на фосилите от увивни растения след края на ерата на динозаврите. Както знаем, една част от динозаврите вече са започнали да развиват способност за летене, когато се случва сблъсъка с астероид, така че те също претърпяват бурна еволюция до птици, които от своя страна допринасят изключително много за разпространението на гроздовите семена, вероятно и на други растения.
Гроздовите фосили разказват история, случваща се в период от милиони годни. Те се адаптират, разпространяват и изчезват от Южна и Централна Америка, но някои от тях са роднини с видовете, които днес продължават да обитават други части от света.
Макар да знаем причината за изчезването на динозаврите и много от видовете, живели заедно с тях, все още има много неясноти относно как видовете, останали след това се адаптират и разпространяват. Изследването на фосили от растения, особено широко разпространени такива, показват подробности относно тези събития, а познанието за еволюцията на видовете през милионите години пък може да ни помогне да научим повече за това как съвременните растения биха се адаптирали към промените в климата – едно от големите неизвестни в областта.
Източник: СNN
