Мравки ампутират крачета, за да спасят другарчетата си

1036
Добави коментар

Хората не сме единственият вид, който се грижи за другите. Мравки-дърводелци във Флорида са наблюдавани да отхапват ранените крачета на своите другарчета, за да им помогнат да оцелеят. Това става ясно от ново проучване, а между 90 и 95 % от мравките с ампутирани крака оцеляват и продължават да си живеят и да изпълняват задълженията си в мравуняка.

Първото проучване по темата е публикувано през 2023 г. В него изследователи описват способността на мравките от вид Matabele да секретират антимикробни съединения в устата си, които помагат да се почистят рани. Това става благодарение на специални жлези, които се срещат при повечето мравки, но тези, които живеят по дърветата, включително и мравките дърводелци, са ги изгубили в еволюционното си развитие. Причината за това вероятно е, че живеейки по дърветата, те се излагат на по-малко патогени.

Екипът изследователи планира да продължи да изследва мравките Matabele, но пандемията променя плановете им и те се фокусират върху мравките дърводелци, които нямат такива жлези, за да разберат как те лекуват раните си.

Никой не бил подготвен за това, което установили – хирургическа интервенция, която се наблюдава само при хората.

Тези мравки са ендемичен вид за югоизточната част на САЩ, големи са около 1.5 см и строят гнезда в гнили дървета. Както става и с други мравки, когато защитават колонията си от нападатели, те често се раняват. За първи път поведението на ампутация се наблюдава от студента и съавтор на проучването Дани Буфат.

„Изобщо не очаквах това и даже не повярвах, когато Дани Буфат за първи път описа поведението. Едва когато ми показа видеата оцених това, на което сме се натъкнали.“ Разказва Ерик Франк водещият автор на изследването.

След като наблюдавали поведението, те установяват и друга неочаквана изненада – мравките ампутират крайника само ако нараняването е в бедрото. След като ампутират крачето, мравките облизват раната, за да я почистят. Ако обаче нараняването е в предната част на крачето, тоест подбедрицата, те само почистват раната, като 75 % от тези „пациенти“ оцеляват.

За да разберат по-добре това поведение, изследователите взимат по една мравка от колонията и отрязват внимателно крачето ѝ, след което я връщат пак в колонията.

Ако се чудите, за да „упоят“ мравката преди операцията, изследователите я поставят върху лед за малко, което забава жизнените ѝ функции.

Те установяват, че от всички мравки с наранявания на бедрото, които са оставени в изолация (нарочно) оцеляват 40 процента, а от мравките с нараняване на подбедрицата, без „лечение“ оцеляват 15 %.

Те също сканират мравките, за да изследват процеса.

В бедрената част на крачетата на мравките има мускули, които помагат на „кръвта“ им, наречена хемолимфа, да циркулира. Нараняванията пречат на тази циркулация и бактериите навлизат по-трудно в телата им, което значи, че има време за ампутация и тя ефективно ще спре инфекцията. При наранявания на подбедрицата обаче, където няма мускули, които да попречат на циркулацията, бактериите навлизат много бързо и няма време за ампутация.

Изследователите установяват, че ампутацията отнема около 40 минути, което изглежда е и причината само наранявания в горната част на крачето да се подлагат на „операция“ по ампутация, а тези в подбедрицата да са обект само на интензивно почистване.

Екипът все още се опитва да разгадае еволюционните причини за възникването на това поведение. Изглежда, мравките някак успяват да диагностицират нараняването и да приложат съответното „лечение“ за продължителен период, което се среща само при хората засега.

Естествено, това не е съзнателно действие, а инстинкт, изработен от еволюцията в продължение на хилядолетия. Установяването на нараняванията и намирането на успешен  начин да се третират предполага еволюционно предимство за оцеляване на вида. Как се стига до разграничаване на кое нараняване да се третира с ампутация и кое не, е отделен въпрос, на който още няма отговор.

Сега изследователите ще търсят още примери за грижа за ранено другарче в животинското царство, за да си отговорят на тези въпроси, а и за да научат повече за причините, поради които възниква това поведение. То се счита за алтруистично, защото индивидът трябва да отдели време и енергия, за да се погрижи за друг индивид – нещо, което знаем, че значително допринася за човешката еволюция и създаването на обществата, отново без да знаем как точно възниква.

Източник: CNN