Преди 280 милиона години, преди динозаврите да завладеят планетата, върховен хищник с плоска глава е дебнел своя та плячка от дъното на водоеми. От нови открития в Бразилия и Намибия става ясно, че съществото е било широко разпространено и е било върховен хищник.
„Гаиазия иение (латинското име на съществото) е бил значително по-голям от човек и вероятно е живял близо до дъното на блата и езера.“ разказва съавторът в изследването, Джейсън Пардо. „То е имало голяма плоска глава с форма на тоалетна седалка, която му позволявала да си отваря устата и да всмуква плячката си. Има и дълги зъби, като цялата предна част на устата съдържа гигантски зъби. То е голям хищник, но вероятно и бавен засадчик.“ казва още Пардо. Засадчици са хищниците, които дебнат плячката си в засада, а не я преследват.
Открит е добре запазен череп и гръбнак, както и няколко полузапазени черепи и прешлени както и части от челюстта. Само черепът е дълъг 60 сантиметра.
Както често се случва, изследователите, които откриват фосилите са изненадани и постепенно сглобяват историята на животното.
Гаиазиа живее в средата на периода Перм, преди между 298 и 251 милиона години и е върховен хищник около 40 милиона години преди динозаврите да завладеят планетата.
Тогава, сушата е събрана в суперконтинента Пангея, като Набия сега е в южната част на континента Африка, но тогава се е намирала там, където днес е най-северната част на Антарктида, което си е основание за изненада, смятат изследователите. Повечето животни от този период, които познаваме, са живели по-близо до екватора.
По време на Перм, планетата се е затопляла след края на ледена епоха и екваториалните области започват да изсъхват и се превръщат в гора. В северните и южните части остава по-хладно, с езера и блата, подходящи за живот.
През този период около екватора възникват много от животните, дали впоследствие начало на съвременни видове четирикраки гръбначни. В областите по-близки до полюсите обаче, се случва нещо друго.
Гаиазиа също е четирикрако, нещо средно между влечуго и земноводно, но възниква от по-ранна група животни, преди те да се разделят до предшествениците на днешните четирикраки, което го прави един от най-древните ни познати четирикраки хищници.
Друга особеност, която изненадва учените е, че животното е много голямо и едновременно е доминиращ хищник. Другите четирикраки животни от този период са по-дребни и по-редки, а Гаиазия е бил доста разпространен и същевременно е върховен хищник, което показва и стабилна екосистема, за каквото не се знаеше, че е имало там.
Главата на животното е плоска, като при отваряне на устата, то буквално засмуква риба и каквото има наблизо, а зъбите, които помагат на тази дейност са по 8 сантиметра.
Преди около 268 милиона години, Гаиазиа изчезва от света и не е ясно защо.
Откриването на това създание предизвиква повече въпроси, отколкото дава отговори. Например как е оцеляло толкова дълго в по-студена среда, далеч от екватора? Обичайно в еволюцията, адаптацията към студена среда означава ендотермия (топлокръвност) – способност за независима от температурата на средата регулация на собствената температура. Но Гаиазиа не е бил топлокръвен, а е бил ектотерм, както са съвременните влечуги.
Студенокръвните животни, за да достигнат до такива размери, имат нужда от много храна, тоест имат и по-дълъг живот.
През тори период се появяват множество групи животни, а изглежда този процес на екватора и далеч от него се различава значително. Оказва се, че и студеният юг е поддържал богата екосистема, обитавана от големи хищници. Имайки предвид, че тогава възникват предшествениците на някои от съвременните бозайници и влечуги, историята на еволюцията започва да се разплита все повече.
Източник: CNN
